512 likes | 2.4k Views
Северозападен регион. Северозападен регион. I. Географско положение,граници и териториален обхват II. Природни условия и ресурси III. Полезни изкопаеми IV. Климатични условия и ресурси VI. Демографска ситуация VII. Селищна мрежа VIII. Стопанство IX. Промишленост X. Транспорт
E N D
Северозападен регион • I. Географско положение,граници и териториален обхват • II. Природни условия и ресурси • III. Полезни изкопаеми • IV. Климатични условия и ресурси • VI. Демографска ситуация • VII. Селищна мрежа • VIII. Стопанство • IX. Промишленост • X.Транспорт • XI.Туризъм • www.guide-bulgaria.com
I. Географско положение, граници и териториален обхват Северозападният регион обхваща северозападните части на България – територията между река Искър на изток и река Тимок на запад, между Дунав на север и билото на Стара планина на юг.Включва областите Видин,Враца и Монтана. Железопътните връзки се осъществяват чрез ж.п. линията София - Мездра през Искърското дефиле.КПП - край Брегово /за Неготин/ и КПП “Връшка чука” .
II. Природни условия Релеф: В територията на региона се срещат разнообразни релефни форми. От север на юг могат да се проследят следните морфографски единици: крайдунавски низини, Дунавска равнина, Предбалкан и Стара планина. Дунавската равнина заема около 50% от територията на региона. Предбалканът има хълмист и нископланински релеф.
III. Полезни изкопаеми Оловно-цинкови и медни руди - Врачанска и Чипровска планини. Желязна руда - с. Мартиново. Нерудни полезни изкопаеми. строителни материали (цимент, тухли, цигли, гипс, вар и др. ) Варовик и мергели – с. Бели Извор, Врачанско, Кунино и др. Глина – с. Клисура. Мрамор и гранит - Балканския Балкан.
IV. Климатични условия и ресурси Северозападният регион попада в умерено - континенталната климатична област. Средната годишна валежна сума в равнинните и низинни части от региона е между 500 и 600мм/м2. Водни ресурси. С по-голямо значение са водите на реките Искър, Арчар, Огоста, Скът, Лом, Цибрица и Дунав. Почвени ресурси - алувиално-ливадни почви,типични и излужени черноземи, светлосиви и тъмносиви горски почви, планинско-ливадни почви.
V. Демографска ситуация Населението на Северозападния регион в края на 1998г. е 593546д. или 7,2% от населението на България. Населението на региона е неравномерно разпределено. Над 43,5% от него живее в територията на Врачанска област, докато във Видинска област живеят едва 23,8% от жителите на региона. Средната му географска гъстота е 56д./км2 или тя е значително под средната за България.
VI. Селищна мрежа Селищната мрежа в Северозападния регион е изградена от 398 селища, от които 24 града и 374 села.Средната гъстота на селищата е 3,8селища/100км2 или тя е под средната за България.
VII. Стопанство Селско стопанство, водещ подотрасъл е растениевъдството. В Северозападния регион се намират около 13% от обработваемата земя в страната.Посевните площи са над 53% от обработваемите земи. Над 67% от тях са заети със зърнени култури. В Северозападния регион се отглеждат царевица, ечемик, овес, фуражен грах, соя и др.
VIII. Промишленост Енергетиката: Производството на електроенергия е 43,1%. Регионът се е превърнал в енергиен център на страната.Химическа промишленост - произвежда около 45% от общата му промишлена продукция и около 8% от продукцията на отрасъла в България. Хранително-вкусова промишленост - произвежда само 10,4% от общата промишлена продукция.
IX. Транспорт Автомобилен транспорт - Дължината на пътната мрежа в региона е 3380км. Основните пътища са: Видин - Монтана - Враца - Мездра - София /през Искърското дефиле или през Ботевград и магистрала “Хемус”/; Лом - Монтана - София /през Петрохан/; Видин - Лом - Козлодуй - Оряхово - Гиген – Гулянци и др. Железопътен транспорт - Дължината на ж.п. линиите на територията му е над 400км. Речен воден транспорт - Най-голямите пристанища са Видин и Лом.
X. Туризъм Най-висока атрактивна стойност имат природните феномени “Белоградчишки скали”, пещерите “Рабиша”, “Леденика” и “Магурата” , скалните откоси при “Вратцата” и “Ритлите”, минералните извори във Вършец. Регионът разполага само с 28 средства за подслон /2400 легла в тях/, `14 почивни домове, 11 бази за ученически отдих. Белоградчишките скали