Регионална здравна инспекция

1. Регионална здравна инспекция Велико Търново, юни 2011 Демографски показатели за 2010 година

2. Демографски показатели за 2010 годинав област Велико Търново, Р.България и страните от ЕС/сравнителен анализ/ През 2010 г. раждаемостта в България е намаляла, а смъртността се е увеличила спрямо предходната година. Така за миналата година само столицата се оказва с положителен естествен прираст, и то от 0.1‰, сочат данните на Националния статистически институт. Естественият прираст в РБ през 2010 г. е минус 4.6‰, при минус 3.5‰ за 2009. В област Велико Търново той е -7.8‰ , а за 2009 е 6.4‰ , дължащ се неблагоприятното съотношение във възрастовата структура / преобладава възрастното население, особено в малките населени места и общини/, поради икономически и социални причини, характерни за голяма част от сходни райони в Р. България. В Европа освен България с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности са Австрия, Естония, Италия, Португалия, Румъния, Литва, Германия и Унгария - от минус 0.1‰ до минус 3.4‰. Всички останали европейски страни имат положителен естествен прираст, отбелязват от НСИ. С най-висок естествен прираст е Ирландия (10.2‰), а средният прираст за ЕС е 1.0‰.

3. Показател: Естествен прираст Диаграма 1

4. Показател: Обща смъртност В общата смъртност на населението през 2010 г. в РБ се наблюдава увеличение спрямо предходната година, отчита националната статистика. Броят на умрелите лица е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през 2009 г., а коефициентът на обща смъртност  (14.6‰) се е увеличил с 0.4‰. За област Велико Търново починалите за 2010 г. са 4524, което представлява 16.5‰ , а за 2009 година те са 4291 и са 15.5 ‰, или са се увеличили с 233 души поради големия брой на възрастното население. Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.4‰), Монтана (20.5‰) и Враца (18.6‰), докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите Кърджали - 11.1‰, София (столица) - 11.8‰, и Благоевград - 12.0‰. Все още равнището на общата смъртност на населението в България остава високо в сравнение с европейските страни. С най-ниска смъртност са Кипър и Ирландия - 6.5‰, и Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция и Испания - под 9.0‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.4‰. Коефициентът на смъртност за Румъния, Естония, Унгария, Литва и Латвия е в границите между 12.0 и 13.3‰. Коефициентът на смъртност общо за Европейския съюз (27) е 9.7‰ по данни на „Евростат” за 2009 година. Според статистическия институт, равнището на високата смъртност у нас се поддържа основно от умиранията във възрастовите групи над 65 години. Общо за 27-те членки на Европейския съюз показателят за преждевременната смъртност е близо 22% през 2008 година.

5. Показател: Обща смъртност Диаграма 2

6. Показател:Раждаемост През 2010 г. у нас намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 година. Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 5 443 деца, а спрямо 2008 г. - с 2 199 деца. Коефициентът на общата раждаемост  през 2010 г. е 10.0‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 10.7‰ и 10.2‰. През 2010 г. в област Велико Търново намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 година. Регистрирани са 2406 родени деца, като от тях 2379 (98.8%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 27 деца. Коефициентът на общата раждаемост  през 2010 г. е 8.7‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 9.1‰ и 8.7‰. В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, София (столица) - 11.9‰, Варна - 11.5‰, Бургас - 10.7‰, Търговище - 10.5‰, и Кърджали - 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8‰ ,а в област Велико Търново е 8.7‰ През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни  като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария, отбелязват от НСИ. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰). Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.7‰, по данни на „Евростат” за 2009 година. През 2010 г. в страната ни са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега - 1 244 на брой, или с 24 повече от 2009 г. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца.

7. Показател:Детска смъртност Диаграма 3

8. Показател:Детска смъртност След 1997 г. в България започна да се формира трайна тенденция на намаляване на детската смъртност, посочват от статистическия институт. През 2010 г. в страната са умрели 708 деца на възраст до една година, което е с 21 по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки това коефициентът на детска смъртност е 9.4‰ или с 0.4‰ по-висок от този през 2009 г., поради по-малкия брой живородени деца. През 2010 г. в област Велико Търново са умрели 18 деца на възраст до една година, което е с 6 по-малко в сравнение с предходната година. Коефициентът на детска смъртност е 7.6 на 1000 живородени, а за 2009 е 9.6 на 1000 живородени, или е намаляла с 2 пункта. По този показател през 2010 г. областта се доближава до стойностите на средноевропейските страни. Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност у нас, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7.0‰, като най-ниска е детската смъртност в Словения - 2.4‰, Люксембург и Швеция - 2.5‰, Финландия - 2.6‰, и Чехия - 2.9‰. Само Румъния има по-висока стойност на показателя (10.1‰) от този в нашата страна.

9. Показател:Детска смъртност Диаграма 4

10. Кратка характеристика От така изложените статистически данни за демографското състояние в района и задълбочаваща се неблагоприятна тенденция в възрастовата структурата на населението, имаща пряко отношение към демографските процеси, както в някой от страните от ЕС, от които с висок отрицателен естествен прираст са Австрия, Естония, Италия при -1.0 на хиляда средно за ЕС , в РБ е - 4.6, и особено в област Велико Търново - 7.8 на хиляда д.н. може да се направят следните изводи за областта: 1. Продължаваща неблагоприятна възрастова структура и запазваща се колеблива демографска характеристика на региона. 2. Трайна тенденция за запазване показателите по отношение на смъртността на населението и особено по отношение на социално-значимите заболявания с продължаващ неблагоприятен ефект върху качеството на здравето и високия дял завършващи с летален изход. 3. Сравнително устойчиви показатели по отношение на детската смъртност с тенденция към намаляване, но по-неблагоприятни в сравнение със средноевропейските показатели.

11. Основни недостатъци и проблеми - Недостатъчност от осигуреност с медицински сестри, което влияе на организацията и качеството на здравните грижи. - Недостатъчност от осигуреност с лекари, което влияе на качеството и достатъчността на предоставяната медицинска помощ. - Липса на мотивация за повишаване на квалификацията на кадрите в здравеопазването в областта. - Липса на конкуренция между ЛЗ за подобряване качеството на предоставяните медицинските услуги. - Липса на частна инициатива, освен в сферата на доболничната помощ. - Разкриване на диспансери за ТБ, онкологични заболявания, рехабилитационни болници за долекуване на социално-значими заболявания / инсулт, инфаркт /. - Неизползване възможностите, които предлагат хосписите за подобряване на здравното обслужване.

12. Основни причини Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Велико Търново през последните години могат да се посочат: - задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност; - неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете; - рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, хиподинамия, стрес и др.; - социално икономически и екологични фактори на средата.

13. Регионални здравни приоритети Регионалните здравни приоритети не се различават особено от националните и тези в Европейския съюз. Разработените стратегии за преодоляване на рисковите фактори за неинфекциозните заболявания се прилагат в регионалната здравна мрежа. Усилията на лекари и пациенти са насочени към увеличаване на здравната информираност на широки слоеве от населението, както и на умения за справяне с различните рискови фактори. Това се постига преди всичко посредством средствата за масова информация – телевизия, радио, вестници, но също така здравни беседи, брошури и листовки. По голямо внимание трябва да се отделя на лица във възрастта 40 – 65 години, които имат повече от два рискови фактора. Две са стратегиите по които се работи едната популационна и другата високорискова. Двете стратегии не трябва да се противопоставят, а взаимно да се допълват. Едновременното им приложение понижава както индивидуалното, така и среднопопулационното ниво на рискова поразеност. А това може да доведе до популационен ефект – намаляване на заболеваемостта, болестността и смъртността от редица тежки заболявания сред огромни слоеве от населението.

14. Европейска здравна информация Европейската здравна информация представлява цялостния подход за производство, разпространение и прилагане на информация, на базата на приоритетите, заложени в здравната стратегия и организационна структура и методи, за да се постигне това в опростен и ефективен начин. Основните елементи на подхода, изложен за обсъждане, са: - подход за "управление на знанието" с по-голям акцент върху анализа, разпространение и прилагане на здравна информация на европейско ниво, включително и персонализиране на информацията на конкретни потребители и въпроси и осигуряване на обратна информация за това как тя е полезна на практика в осъществяването на подобрения в областта на здравеопазването; - определяне на приоритети за Европейската здравна информация с цел подпомагане на напредъка мярка за подобряване години здравословен живот, като се фокусира върху по-голямата част от тежестта на влошаване на здравето, като например сърдечно-съдови заболявания, рак, злополуки и наранявания, и психическо здравеопазване; - разработване на допълнителна информация по отношение на ключовите фактори за влошаване на здравето (в специално тютюн, алкохол, храненето, физическата активност, както и фактори на психичното здравеопазване) и намеси за решаването им; - работа с Европейския център за профилактика и контрол, както и другисъответните агенции и структури, за да се гарантира, че информацията се предоставя на заплахи за здраве, включително но не само заразни болести; - разработване на по-добра информация относно качеството на здравните грижи и резултати, като се акцентира специално за ненужна смъртността в резултат на здравни грижи, както и по-добра информация за ефикасното и ефективно използване на иновации в областта на здравеопазването, и по-добра информация за трансграничните аспекти на здравните системи;