Елена Димитрова Университет по архитектура, строителство и геодезия София

1. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ: ефективност за подобряване на условията за живот в градовете Елена Димитрова Университет по архитектура, строителство и геодезия София

2. Градското измерение на кохезионната политика на ЕС Международно изследване върху проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в 50 града в Европа. • Изпълнител: AEIDL, European Association for Information on Local Development, и • Местни експерти в отделните европейски страни

3. Основен фокус на изследването Способността на публично финансираните проекти да се впишат конкретен социално-икономически контекст: • да отговорят на потребностите местните общности • да влязат в диалог с всички участници в градския процес • да се съобразят с особеностите на локалните пазарни процеси. Не оценка, а крачка напред в документирането и осмислянето на извършеното. The views expressed by AEIDL remain informal and should not under any circumstance beregarded as the official position of the European Commission.

4. Осем тематични раздела • Интелигентен растеж • Устойчив растеж • Приобщаващ растеж • Устойчиво интегрирано градско развитие (по Член 8 на ЕФРР) • Жилища за маргинализираните групи • Финансово инженерство • Местно укрепване и публично участие • Коопериране, работа в мрежа и учене

5. Структуриране на изследваните примери

6. Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

7. Общи изводи от изследването (1): • Добрите практики - онези, които позволяват да се инициира ново мислене, вдъхновяват процеса на учене в различни ситуации и стимулират публичните политики към едно по-справедливо социо-пространствено развитие. • Физическото обновяване е все още основен двигател за коопериране на участиците и интегриране на политиките • Споделянето на отговорностите между институциите - трудности дори при най-успешните практики. • Натоварване на местното управленско ниво със значителни отговорности по практическото осъществяване на интеграцията • Успешното градско обновяване е най-вероятно при комбиниране на физическите мерки със синхронизирани хоризонтални политики за развитие на образованието, социалното благоденствие и пазара на труда.

8. Общи изводи от изследването (2): • ЕФРР следва да подкрепя балансирания растеж – интелигентен, устойчив и приобщаващ • ‘Интелигентна устойчивост’– опазване на поземления ресурс, предотвратяване на градското разстилане, обновяване на изоставените градски земи • Неравномерно разпределение на капацитета, знанията, опита в европейското пространство – но има какво да се научи във всички региони на Европа • Социалните иновации много често идват от гражданския сектор и предизвикват административни промени • Приложението на схеми от типа JESSICA не е панацея (доказано успешно само в Естония при заеми за повишаване на енергийната ефективност на жилища). • Нужна е управленска култура, чувствителна към дългосрочните резултати.

9. Българският пример в изследването: обновеният градски център на Пазарджик Защо е важен - примерът убедително доказва : • Ролята на европейските фондове за широкомащабните градски интервенции, но и потребността да бъдат развити европейски политики, чувствителни към спецификата на приобщаващия растеж. • Значимостта на живото публично пространство в традиционните градски центрове в Югоизточна Европа – не само като място за отдих и социални контакти, но и ядро на икономическа жизненост . • Потребността от интегрирани подходи в градското планиране и управление - и важната роля, която местната власт може да играе за осигуряване на рамката за приобщаващ растеж и мотивирането на инициативите на частния бизнес . http://www.aeidl.eu/images/stories/50bestpractices/bg_pazardzhik_case-study.pdf

10. Българският пример в изследването: обновеният градски център на Пазарджик http://www.aeidl.eu/images/stories/50bestpractices/bg_pazardzhik_case-study.pdf

15. Важните моменти в градския процес: • Координиращата роля на общината в процеса • Диалогът с проектантската фирма • Диалогът с местния бизнес • Отзвукът сред местната общност • Потребността от ‘меки’ (качествени) индикатори за оценяване на резултатите • Необходимостта от дългосрочен мониторинг и оценка на ефективността.

16. Благодаря за вниманието! За въпроси и контакти: eldim_far@uacg.bg