С В Е Т О С Л А В М И Н К О В

1. С В Е Т О С Л А В М И Н К О В /1902-1966/

2. Светослав Минков е роден на 4 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Надарен с блестящ ум, прозорливост и чувство за хумор, той получава много добро за времето си образование – завършва филология в София и търговия в Мюнхен.

3. Отдава се на литературно творчество и става един от най-ерудираните и самобитни български писатели сатирици. Стеснителният, деликатен и тъжен “самотник” дълбоко се вълнува от взаимоотношенията между хората и недъзите на обществото.

4. В творбите си на преден план поставя общочовешките проблеми. Създава оригинални произведения за възрастни, които му отреждат почетно място сред майсторите на художественото слово. Утвърждава се като един от първите значими представители на фантастичното в българската литература.

5. При Светослав Минков сатиричното се преплита с фантастичното (“Дамата с рентгеновите очи”).Чрез фантастичния елемент “рентгенови очи”, е иронизиран безмисленият живот на хайлайфа.

6. Светослав Минков има съществен принос в развитието и на българската детска литература. Той е написал малко на брой, но силно въдействащи с ярките си образи авторски приказки, събрани в сборниците “Приказки” и “Захарното момиче” .

7. Писателят олицетворява с изключително умение животни, растения и предмети (дори сапунените мехури, слънцето и вятъра), рисува природни картини, заплита и разплита интриги, извайва диалози.

8. В една част от своите приказки Светослав Минков разкрива действената сила на красотата, добротата и любовта (“Захарното момиче”, “Снежният човек и врабчето”, “Цар Безсънко”).

9. В други със снизхождение иронизира самохвалството и глупавата самонадеяност (“Сапунени мехури”, “Месечко”, “Златното яйце”).

10. В трети осъжда скъперничеството, завистта, лъжата, клеветата (“Скъперникът и неговата риза”, “Приказка за завистта”, “Приказка за лъжата”).

11. Остра сатира на порядките в обществото са приказките “Джуджето Тинтирин” и “Как гарджето стана певец”. В тях авторът показва до какви парадокси може да се стигне там, където царуват самовластие, угодничество, страх, безразличие и посредственост.

12. Едно безобидно на пръв поглед джудже, забавлявало царя и придворните, се превръща във всесилен и жесток владетел. Докато славеите се спотайват страхливо в клоните на дърветата, едно бездарно гардже е провъзгласено за най-талантливия певец в гората.

13. Освен от личните си впечатления по време на своите многобройни пътешествия, писателят черпи вдъхновение за приказното си творчество от чудесните приказки на Андерсен, разкриващи душевността на хората от Севера и много от тях превежда на български език.

14. Специфична атмосфера - екзотична и загадъчна – носят преведените от него и адаптирани за деца арабски вълшебни приказки “Аладин и вълшебната лампа”, “Али Баба и четиридесетте разбойници”, “Синдбад Мореплавателя” и други от сборника “Приказки на Шехеразада”.

15. За него критикът Симеон Султанов казава, че е “малък екзотичен остров сред националното литературно море”. Напълно заслужено Регионална библиотека - град Перник носи името на Светослав Минков.