Културно развитие на България по време на Първо Българско Царство

1. Културно развитие на България по време на Първо Българско Царство Изготвила:Силвия Христова11 “г”клас

2. Възходът на Българската държава намира израз в областта на културата. За твърде кратко време в българските земи се създадава богата материална и духовна култура, която извежда страната на едно от челните места в тогавашна Европа. Ето защо периодът на управлението на цар Симеон единодушно се определя от историците като “Златен век на българската култура”. В края на IХ и началото на Х век предпоставките за културния възход на Българската държава са налице – християнството, църквата и славянската книжовност.

3. Новата столица Велики Преслав става огледало на културния разцвет на Симеонова България и на амбицията на българския владетел да я превърне в истински “царски град”. Нейното архитектурно оформяне е важен етап от общия процес на зараждането и развитието на дворцовата култура на Ранносредновековна България.Царският град също има Външен и Вътрешен град, които са обградени от две високи каменни стени, но в него е увеличен относителния дял на сградите. Сред тях основно място заемат Царският дворец, Патриаршията и свързващата ги Дворцова базилика. Сред всички сгради в Царския град доминира владетелският дворец, в който най-внушителни по размери и украса са Тронната палата и намиращата се в нея Тронна зала. Величественият облик на Дворцовия град се допълва и от Дворцовата базилика, известна още като Златната църква – най-прочутия архитектурен паметник от Х век. Със своите пропорции, внушаващи монументалност и украса от цветни мозайки и рисувана керамика, тя е един от най-забалежителните паметници на средновековната българска архитектура. 

4. Архитектура Архитектура

5. Строителството на манастири е една друга характерна проява на църковната архитектура. Традиционната базилика постепенно бива изместена от кръстокуполната черква. Наред с манастирския комплекс “Патлейна” с неговата църква “Св. Пантaлеймон” са открити общо осем манастира, сред които изпъкват тези в Преслав и неговата околност, Тузлалъка и Вълкашина. През Симеоновата епоха монументалното строителство е характерно и за други важни църковни и административни центрове – Средец, Охрид,Главиница, Дръстър и др. 

6. Разцветът на старобългарското изкуство в края на IХ-Х в. се обуславя и от засиленото занаятчийско производство на строителни материали, битова и художествена керамика, разноцветно стъкло и др. Декоративната скулптура е една от най-забележителните прояви на старобългарското изкуство. Преславската скулптура е повлияна от византийското изкуство, но наред с това в нея присъстват и оригинални български елементи. Нейните паметници са забележителни със стремежа към изработването на стилизирани, геометризирани орнаменти на украса. Широко използван в пластичната декорация е също така растителният и животинският орнамент. 

7. Преславската рисувана керамика е едно от новите явления в старобългарското изкуство през Симеоновата епоха. Тя е представена от плочки с растителни, животински и човешки изображения в единна композиция. Нейният най-ярък образец от тази епоха е иконата на “Св. Теодор Стратилат”, намерена в Патлейна. Появата и развитието на монументалната и миниатюрна живопис са другите две нови явления в съдържанието на старобългарското изкуство от края на IХ-Х в. Тематично образите съответстват на репертоара от сюжети в източнохристиянското изкуство от Х в. Откритото през 1978 г. Преславско съкровище със своето богато съдържание от златни и позлатени предмети е забележително доказателство за постиженията на българската култура през Симеоновата епоха. 

8. Литература

9. Климент Охридски • Климент Охридски влага всичките си усилия за широката просвета на народа. Книжовното му дело се предствя от значителен брой похвални и поучителни слова, сред които изпъква “Похвално слово за Кирил Философ”. Другата много значима негова творба е “Панонски легенди” – жития на Светите братя Кирил и Методий. • Освен написването на споменатите и други творби книжовният принос на Климент Охридски включва и преработването на глаголицата на Константин-Кирил Философ и Методий. Новият вариант на азбуката е по-лесен за усвояване от народа, а в чест на своя учител той я кръщава “кирилица”. Друга творба от школата в Охрид е анонимното житие на св. Наум. 

10. Константин Преславски Йоан Екзарх • До нас са достигнали следните негови творби: “Небеса” – превод на “Богословие” на Йоан Дамаскин (VII в.), “Шестоднев”, в което се представя библейският разказ за произхода на света, както и някои прояви на българската действителност от края на IХ-Х в. Йоан Екзарх е автор и на няколко проповеди и похвални слова, в които той се проявява като философ, догматик, поет, граматик и проповедник.  • Константин Преславски е основна фигура в Преславския книжовен кръг. Той е известен със сборник от 51 беседи, назоваван в литературата като “Учително евангелие” • Дело на Константин Преславски е и поетичната творба “Проглас към евангелието”. • В сборника се съдържа и прочутото стихотворение “Азбучна молитва”, в което авторът утвърждава ролята на славянската писменост и богослужение за духовното израстване на славянството

11. Черноризец Храбър • Черноризец Храбър е другият виден книжовник от края на IХ-Х в., от чието творчество е оцеляло единствено съчинението му “За буквите”. Този труд е забележителен с актуалния характер на съдържанието си. В него се дават отговори на всички онези въпроси, от които се интересува българското общество и които са свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма. • Изказано е предположение, че зад псевдонима на този автор се крие самият цар

12. Канас ювиги Омуртаг се бори срещу християнските проповеди на византийските пленници. Посичането на епископ Мануил • Миниатюра от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, Мадридска национална библиотека

13. Нагръдната иконка от електрон - сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език - на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство.Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване).