Съкровищата на България

2. Съкровищата на България

3. Панагюрско златно съкровище Tракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и открит на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. Сервизът включва фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един е оформен като предна част на тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични сцени с участието на известни герои от древногръцката митология. Панагюрското съкровище е част от постоянната колекция на Археологическия музей в Пловдив.

4. Варненското златно Съкровището от Варненския халколитен некропол е намерено през 1972 година. При изкопни работи в района на курортен комплекс "Златни пясъци" работещ екскаватор изхвърлил на повърхността на земята някакви златни и сребърни предмети с твърде странна форма и украса .Специалистите били категорични, че находките принадлежали на халколитно погребение, датиращо от IV хил. пр.н.е.От разкопаните над 80 погребения били събрани около 6,5 кг. златни предмети, изработени с много вкус и изящество.Новата находка се очертава като най-богатия некропол в Европа от късния халколит. Само в един от разкопаните гробове (№ 43) били намерени над 1,5 килограма чисто злато. Погребението в гроб № 43 било извършено четири хиляди години преди нашата ера. Погребаният е мъж на около 45 години, с висок ръст и атлетично телосложение. На всяка от ръцете си носел по една масивна златна гривна, а така също и нанизи от раковини и златни мъниста. Пищно украшение наподобяващо широка яка, украсявало шията и гръдта му. То било съставено от златни пластинки и скъпоценни камъни. С тях били нашити също дрехата и шапката му…Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на град Варна.

5. Преславското съкровище Българско средновековно съкровище датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Велики Преслав.Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: диадеми, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14 и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Велики Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.Съкровището е било скрито в бедняшка хижа, а разкопките при откриването му спомагат за изясняване на подробности около превземането на град Преслав през 971-972 г. от византийците

6. Вълчитрънското съкровище Намерено през 1925 година край с.Вълчитрън, област Плевен. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени сплави от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е значително по-голяма). Има и троен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове. Съкровището е датирано към края на бронзова епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.

7. Дъбенското съкровище Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Национални исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга й, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозирали произхода на украшението, но оказали съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябвало да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности. Цялото съкровище се състои от 15 000 златни елемента, като най-значим сред тях е откритият при разкопките през 2006 г. златно-платинен кинжал (двуостра кама), който завършва не с остър връх, а със заточена равна част. Съкровището е датирано към 5 000 година пр.н.е. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му - тракийски или прото-тракийски. Предполага се обаче, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал голям производствен център, снабдяващ цяла Европа със златни накити с висока художествена стойност. Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005. Открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене при разкопки под ръководството на археолога Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през юли 2006 г.

8. Радювенското сребърно съкровище Тракийски античен сребърен сервиз за пиене, състоящ се от 10 сребърни фиали, 2 сребърни арибаловидни съда, а също така и от 2 апликации за конска амуниция. Съкровището е от ІV-ІІІ в.пр.н.е. Открито е в землището на с. Радювене в местността "Шаковец". (от 1912г е в Народния археологически музей в София със съдействието на директора Богдан Филов).

9. Съкровището от Луковит Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на 4-ти век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение и съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват .

10. Съкровището от Борово Намерено през 1974 година и състоящо се от пет сребърни-позлатени съда е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.н.е. Предметите включени в него са: три ритона, в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс; Каничка-ритон с лека позлата по дрехите и в косите на героите гравирани върху нея. Сцената украсяваща каничката представя божества на угощение; Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на дръжките. В основата си купата е поставена върху обособено столче, а позлатен детайл от дъното на купата сцена в коятогрифон напада кошута. Съкровището от Борово е от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.н.е.), както се вижда от надписите с неговото име върху намерените съдове. Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море, в югоизточна Тракия.

11. Съкровището от Летница Откриването на съкровището от Летница става съвсем случайно. През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 сантиметра те попаднали на един бронзов съд обърнат с устието надолу и когато го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили. Уредникът на музея в близкия град Ловеч по-късно събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването.Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV-ти в. пр.н.е. , находката съдържа и една добре запазена юзда, съставена от две железни скоби, на които юздата се е поставяла на оглавника и един зъбалец-верига.

12. Съкровището от Летница Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя, изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник, който се бори и побеждава мечки и вълци. В други хвърля копие следван от слугата си. Пластинките от летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици. Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.

13. Рогозенското съкровище Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. Съкровището е открито в центъра на селото в един празен парцел, използван дълги години като зеленчукова градина. Находката е случайна. През 1985 година при направа на водопровод в своята градина трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се оказало, че се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които били предадени на сътрудниците на музея в град Враца. Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина.

14. Рогозенското съкровище Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр.н.е до 40-те години на IV в. пр.н.е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете.Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траките както и от гръцката митология. Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище. Изложено е в залите на Националния Исторически музей в София.

15. Съкровищата на Могиланската могила Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща, почти в центъра на старата част на града. В периода 1965-66 година са проведени археологически проучвания на могилата. Археолозите открили една ограбена още в древността гробница и други две които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена древнотракийска принцеса.

16. Съкровищата на Могиланската могила Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня с човек в ризница. Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за царска гробница, свързана с династията управлявала през IV в. пр.н.е. трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.

17. ПРИРОДНИТЕ СЪКРОВИЩА • Мила Родино, • ти си земен рай, • твойта хубост, твойта прелест, • ах, те нямат край.