СКЪПИ КОЛЕГИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!

1. ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА – ГР. ТРОЯН СКЪПИ КОЛЕГИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ! ПОЗДРАВЯВАМЕ ВИ ПОСЛУЧАЙ 30 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА БАЗА “БЪЗОВ ДЯЛ”

3. КЪДЕТО ИМА ВОЛЯ, ИМА ПЪТ!

4. СТРОИТЕЛСТВОТО • ПЪРВИ ИДЕИ • ПРОЕКТЪТ • ПЪРВАТА КОПКА • ПЪРВАТА БРИГАДА • СТРОЕЖА • ОТКРИВАНЕ НА НОВАТА БАЗА

5. Кой турист във високата планина не е срещал членовете на Планинската спасителна служба, с червените пуловери и якета. Хората от това изключително хуманно подразделение на БЧК отдават безкористно и своето време и своите сили на хората, избрали да прекарат своето свободно време сред природата. Те са готови по всяко време на денонощието - в мъгла и студ, в бури и виелици, да се притекат на помощ на пострадали в планината, да окажат долекарска и лекарска помощ и да транспортират до болницата нуждаещите се. Такива са и членовете на Спасителния отряд от Троян. Те охраняват най-големия и най-труднодостъпния район на Централна Стара планина.

6. НЕОБХОДИМОСТ ОТ БАЗА • Предоставените от хижите помещения (една стая) не могат да задоволят нуждите на Спасителната служба. Възниква необходимостта ПСС – Троян да търси възможност за изграждане на собствена база, особено за района на хижа “Плевен”. Това великолепно място с голямата модерна хижа привлича твърде много туристи през цялата година. Северният Джендем под старопланинския първенец връх Ботев е един от най-големите алпийски обекти и това го прави привлекателен за алпинисти от цялата страна. Изградената ски-писта с удобни ски-влекове превръщат хижа “Плевен” в ски-център на Северна България. Това обяснява защо тук стават най-често злополуки и нещастия. Троянските спасители не веднъж са водили борба за спасяване на човешки живот в района.

7. Това спонтанно ражда идеята за изграждане на спасителна база именно на това място. Целта е да се създадат оптимални условия щатните и дежурните спасители да извършват своята профилактична дейност, да оказват при по-добри условия първа долекарска и лекарска помощ и да бъдат по-добре битово устроени. Има идея в перспектива базата да стане и учебен център за отрядите в Северна България.

8. ПЪРВИ ИДЕИ • Веднъж родена, идеята запалва сърцата и душите на планинските спасители. • През месец юни 1975 година, на закриването на учебната година на хижа “Плевен”, волните чада на Балкана узнават, че предстои събарянето на двете дървени бараки, намиращи се под хижата. Спасителите решават да използват материалите от двете бараки за да изградят една нова. • Но дали дъските, изложени толкова години на лошите атмосферни условия ще са достатъчно здрави и годни за новия “строеж”? И колко години би просъществувала новата барака, която ще бъде скърпена с материала от старите дървени къщички?

10. Въпросите имат неблагоприятен отговор, но друг изход за момента няма – липсват каквито и да било средства, но ентусиазма и решителността на спасителите са дори в излишък! • Спасителят Иван Йонков – по професия горски инженер, прави първия проект за бъдещата база. Липсва му обаче професионалния размах на един истински архитект. Затова, заедно с него, спасителите много часове и нощи стоят в службата, чертаят, предлагат, препират се, умуват… Искат сградата да бъде хубава! Искат необичайна и интересна архитектура! Искат фасадата да съответства на величествените и смайващи със своята красота северни склонове на връх Ботев!

12. Необходими са пари за проектиране, а такива липсват… • Тогава е потърсен за помощ архитект Бибин от София – проектанта на красивата хижа “Амбарица” и туристическия дом на Капинчо в Троян. Възхитен от решимостта на троянските спасители, той с готовност заявява: “На такива смелчаци и ентусиасти аз и моето семейство ще помогнем!”. След две седмици проекта е изработен безвъзмездно. • Сега започва най-трудното - няма средства за строежа. Започва “ходене по мъките”, както ще си спомнят по-късно спасителите. За всяка тухла, за всяка дъска, за всяка греда, за всяка торба цимент трябва да се търсят пари, да се чака пред канцеларии и да се убеждават хората зад бюрата.

13. На 20 юли 1975 година се прави първата копка на бъдещата база.

17. ПЪРВА БРИГАДА

19. СЛЕДВАТ БРИГАДА СЛЕД БРИГАДА В ПОЧИВНИТЕ ДНИ.

22. През есента на 1975 година Петко Стаевски, Димо Минков, Георги Златев и Марин Милчев изкачват с помощта на въжената линия първия бетон – цял самосвал. Те работят до късно през нощта, но започват отливането на основите.

23. Със следващите бригади основите са довършени.

24. Строежът на базата, макар и бавно, защото се работи само в почивните дни, потръгва. Събират се камъни, изкачват се с помощта на въжената линия, заедно с бетон, баластра, пясък, тухли, цимент, вар и всякакъв строителен материал.

25. От площадката на въжената линия до обекта разстоянието е 400 метра. С каруца, теглена от спасителите, с колички, на ръце, на гръб, с трактор – всичко се доставя на строежа!

30. А времето?! Било е и хубаво - слънчево, било е и мразовито, студено и дъждовно, но за хората с червени пуловери и корави мишци то не е пречка. Защото ентусиазмът ражда неподозирани възможности! Тези възможности се оказват неограничени! Те карат планинските спасители – строители да забравят какво значи почивка и спокойно прекарана нощ, те ги откъсват от семействата им и донякъде от пряката им работа, за да тръгнат към своя строеж, озарени от благородната си идея! И най-вече тези неограничени възможности, родени от ентусиазма, започват да рушат една след друга трудностите и преградите и да печелят привърженици на базата.

34. Работата тръгва по-сигурно и по-организирано, но трудностите продължават. Често и за продължително време се повреждат въжената линия и трактора, с които се прекарват материалите, но напуканите и корави ръце на спасителите ги заместват. Спасителите овладяват по още няколко професии – научават се сами да работят на въжената линия, да управляват и ремонтират трактора, да зидат с камък и тухли, да коват ламперия, да правят мозайки, да боядисват.

39. Почти до строежа на покрива спасителите, само с малки помощи от Окръжен народен съвет – Ловеч, сами издигат своята база! Хората вече започват да говорят с уважение за безкористните строители с червени якета, които постоянно искат средства, но не ги искат за себе си, а за нещо, което после остава в полза на цялото общество. • Значителни средства отпуска ОНС – Ловеч. Голямя парична помощ оказва и ЦС на БЧК – ПКСС. Неоценима е помощта на Строителната организация - Троян, дадена с разбирането и съпричастието на Цанко Лалев и Стойко Лалев. Активно помагат и Туристическо дружество “Амбарица”, Районна болница – Троян, ОС на БТС – Ловеч и Плевен, ЕЗ “Елпром”, ДДЗ “Г. Димитров” – Троян, ТПК “Троянска керамика”, ТПК “Мебел” – Троян.

42. Спасителят Гечо Мичковски – управител на хижа “Амбарица” сам прави ламаринения покрив на базата.

49. На обекта са организирани повече от 140 бригади и са дадени около 1300 доброволни човекодни! Най-много безвъзмезден труд са дали спасителите Димо Минков, Петко Стаевски, Петко Панамски, Марин Милчев, Иван В. Хитров, Георги Златев, Илия Ц. Дочев, Петко Йовевски, Васил Пеновски при участието на всички останали спасители, според възможностите им. • За осигуряването на средства и материали особена заслуга има д-р Димитър Сомлев.