Информационни системи - теория и практика

1. Информационни системи -теория и практика доц., д-р Владимир Димитров cht@fmi.uni-sofia.bg Моделирането като методика на проектирането

2. Моделиране Моделът е абстракция, която се създава за достигане на нещо преди самото то да бъде създадено. Моделът не съдържа несъществени детайли и за това с него се работи по-просто отколкото с моделираната същност.

3. Класификация на моделите по предназначение • Модели за тестване на физическия обект преди създаването му • Взаимодействие с потребителите • Визуализация • Намаляване на сложността

4. Абстракция Абстракцията е избирателно изучаване на някои аспекти на проблема. Целта е да се изолират аспектите важни за някаква цел и да се избавим от всички останали. Абстракцията винаги трябва да има цел, тъй като тя определя кое е важно и кое не е. Една същност може да има множество различни абстракции отличаващи се по своето назначение. Всички абстракции са непълни и неточни. Има само адекватни и неадекватни модели. Добрият модел описва важните аспект на проблема и пропуска останалите. Модел съдържащ излишни детайли ограничава избора при проектиране и отвлича вниманието от важните аспекти.

5. Трите модела • Моделът на класовете описва статичните структурни аспекти на системата свързани с данните. • Моделът на състоянията описва времевите поведенчески управленски аспекти на системата. • Моделът на взаимодействията описва кооперацията на отделните обекти , т.е. аспектите на системата свързани с взаимодействията. Всеки модел съдържа препратки към същности от другите модели. Връзките между моделите са ограничени и ясно изразени.

6. Модел на класовете (class model) Моделът на класовете описва структурата на обектите на системата: тяхната индивидуалност, отношенията им с другите обекти, атрибутите и операциите им. Моделът на класовете създава контекст за модела на състоянията и модела на взаимодействията. Целта на изграждането на модела на класовете е да се обхванат реалните концепции важни за приложението. Моделът на класовете се изобразява с диаграмите на класовете.

7. Модел на състоянията (state model) Моделът на състоянията описва аспекти на обектите свързани с времето и последователността на операциите, т.е. събитията свързани с измененията, състоянията, събитията определящи контекста и наредбата на събития и състояния. Моделът на състоянията обхваща въпросите на управлението – аспект на системата, описващ наредбата на извършваните операции без да се отчита фактическия им смисъл, участниците и реализацията им. Моделът на състоянията се представя с даграми на състоянията. Всяка диаграма представя наредбата на състоянията и събитията възможни в рамките на дадената система за даден клас обекти. Действията и събитията са операции на обектите в модела на класовете.

8. Модел на взаимодействията (interaction model) Моделът на взаимодействията описва взаимодействието между обектите, т.е. кооперацията на обектите за постигане на необходимото поведение на системата като цяло. Моделът на взаимодействията се описва с диаграми на вариантите на употреба, диаграми на последователностите и диаграми на дейностите. Вариантите на употреба описват взаимодействието на сстемата с външни актьори. Диаграмите на последователностите представят времевата последователност на взаимодействието на обектите заедно със самите обекти. Диаграмата на дейностите представя потока на управление между отделните етапи на изчисление.

9. Отношения между моделите Всеки модел описва свой аспекти от системата, но при това използва другите модели. Моделът на класовете описва структурите от данни, върху които оперират моделите на състоянията и на взаимодействията. Операциите в модела на класовете са свързани със събитията и действията. Моделът на състоянията описва структурата на управление на обектите. Той представя решенията зависещи от стойностите на обектите и действията изменящи стойностите на обектите и състоянието им. Моделът на взаимодействията описва обмена между обектите и дава единен поглед върху операциите в рамките на системата.