Пейо Яворов

1. Пейо Яворов 1878 – 1914 г.

2. Пейо Яворов e роден в град Чирпан на 1 януари 1878 година. Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред“.

3. Четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански, като се бори за свободата на Македония. За известно време е и член на Задграничното представителство на ВМОРО. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения“ и в поетичния цикъл “Хайдушки песни”.

4. Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П.П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е поемата "Калиопа". В кръга "Мисъл" той получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков.

5. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. Яворов с трупата на Народния театър, 1910 г.

6. През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра наП. Ю. Тодоров.Семейсвото й сериозно се възпротивява, тъй като тя е била все още ученичка . Скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) писателят изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена . Яворов е посветил стихотворението “Две хубави очи” на нея. Мина Тодорова

7. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, които го обвиняват, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така слага край наживота си, но вечно остава жив в литературата си.

8. Творчеството на Яворов е пропито с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. То включва: “Македония” “Гоце Делчев 1904” “Подир сенките на облаците” “В полите на Витоша” “Хайдушки песни” “Две хубави очи “ “Заточеници” “Градушка” “Ще бъдеш в бяло” “Сенки” “Две души” и много други.

9. Конкретният исторечески повод Яворов да напише “Заточеници” е атентатът в Солун срещу Отоманската банка. Много българи от Македония са осъдени на заточение в Подрумкале – Мала Азия. Затова стихотворението първоначално е със заглавието “Към Подрумкале”. Настроенията, обхванали душите на изгнанниците, са обект на художествена интерпретация в Яворовата творба.Още в първите стихове авторът очертава символичния образ раздялата с родната земя.

10. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Бранимир Владимиров VIIа