ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКТА АЕЦ “БЕЛЕНЕ ”

1. Проф,д-р Атанас Тасев ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКТА АЕЦ “БЕЛЕНЕ” Правителството

2. Внимание: Предлага се авторско изследване, базирано на достъпна за средствата за масово осведомяване числа и информация. • Задачата е : Да се изследват казуси, легенди и твърдения с използуване на методите на научно търсене и се покажат принципи, пропорции и изводи. • Методология : Прилагат се известни математически методи и инструменти и, най вече- основополагащият принцип,че “Знанието на принципите в теорията освобождава изследователя от необходимостта за запомняне на числата от практиката.(Забележка: Цитатът е научен фолклор, потвърден статистически върху огромна статистическа извадка)

3. ОТПРАВНИ ТОЧКИ • ИЛИ ,КОГАТО ГОВОРИМ,ПИШЕМ,ИЛИ НЕЩО ПРАВИМ В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА: • Много неща са непонятни, не защото нашите понятия са слаби,а поради факта, че тези неща не влизат в кръга на нашите понятия.(64) • Гледай в корена.(5) • Прутков Козьма. Сочинения. - М., "Худож. лит"., 1976.Prepared by • SVD'99

4. Възможен ли е “нулев” по отношение на Крайното енергийно потребление сценарий за развитието на енергетиката в следващите десет години? Кои са реалните за нашата икономика показатели, които следва да се заложат в модела за прогнозното развитие на електропотреблението за периода до 2020 г? Реалистични ли са предложените прогнози от МИЕТ и НЕК за развитие на брутното електропотребление? Какви политики следва да се използуват при структуриране на енергийния микс в раздела ВЕИ? Какво е влиянието на ВЕИ и търговията с емисии на въглероден диоксит на ръста на ценовия микс в електроенергийния сектор? Какво е устойчивото прогнозно ниво на цената на електроенергията от АЕЦ “Белене”?; Кои са критичните стойности на параметрите на проекта, които могат да го компрометират? Какво е мястото на проекта Белене в ценовия микс? Какъв е очаквания пряк ефект за икономиката на страната при реализацията на проекта? ОТКРИТИ ВЪПРОСИ“ПРОБЛЕМЪТ” “СРЕДАТА”

5. Енергийната стратегия(България на кръстопът) • Мотиви: Необходимостта от нова политика за произтича от следните факти: • Все по-високи цени на енергийните ресурси и техния негативен ефект върху конкурентноспособността на европейската икономика ; • Липса на ефективен вътрешен пазар на електрическа енергия и природен газ, който е съществено необходим за осигуряване на дългосрочни инвестиции за производство на електрическа енергия за периода до 2030 г. , • Нарастващата енергийна зависимост . • Промените в климата . Енергетиката емитира около 80% от общите парникови газове в ЕС. При запазване на тези тенденции в енергийната и транспортна политика Европа ще получи 55% нарастване на емисиите през 2030 г.

6. Енергийната стратегия(България на кръстопът) • Изборът е между : • СТРАТЕГИЯ (А): Провеждане на “рестриктивна” ценова политика = ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ - ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ(екстензивен сценарий) • СТРАТЕГИЯ (В): Въвеждане на “тотален” либерализиран енергиен пазар = ВИСОКИ ЦЕНИ НА ЕНЕРГИЯТА + ЕНЕРГОСПЕСТЯВАНЕ(интензивен сценарий)

7. Изборът на една от стратегииите - (А)/(В) е политически акт. При този избор се пораждат , най-малко два сценария: • Сценарий 1: Прогнозиране развитието на енергийния потенциал на база “прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт”. Този сценарий може да се квалифицира като„догонващ”. • Сценарий 2: Планиране развитието на енергийния потенциал на база “зададени крайни национални цели, свързани с макроикономическите показатели”: • намаляване на коефициента на енергийна интензивност(%); • подобряване на коефициента на енергийна конверсия(%); • “Пределен” ръст на БВП (функция на първите два коефициента). Вторият сценарий може да се квалифицира като „проактивен”(„изпреварващ” )сценарий.

8. Казуси : • Казус 1 :Цените на електроенергията за бита са най-ниските в ЕС • Обосновка: • По материали на Евростат - съставът на цените на електрическата енергия, с основна цена, данък върху добавената стойност и други данъци, обяснява разликите в цените в отделните държави). Десет държави с най-ниски цени не облагат с други данъци, освен данък върху добавената стойност.Най- висока е от цената на електрическата енергия в Дания като 54.6% (по-голямата част) се формира от данъци. Най-висок дял на основната цена(без данъци такси, акцизи и др) има Италия - 71%. България поддържа най-ниски цени( абсолютно ).(Използвайки като инструмент паритета на покупателната способност,картината се променя съществено, при което Словакия става „лидер” с най-висок показател - 25.80, докато Дания от абсолютната класация с най-висока цена в абсолютен размер – в този алгоритъм е на шесто място. България от последно място – отива в средата на класацията с показател 17,08 . На последно място – с реално най-ниски цени на електроенергията , изразени чрез паритета на покупателната способност попада Гърция, с показател - 8.51. )

9. Казус 2. Енергийният интензите е най-високият, сред страните от ЕС. • Опровержение: Крайната енергиен интензитет на България(0,142) е с 30% по висок от средната за ЕС (0,109).От друга страна за период от 1997 г. до 2008 г. крайният енергиен интензитет е намалял с 37%. г.

10. Динамиката на отношението на КЕИ –България към КЕИ-ЕС показва промяна от база 166,6% през 1997 г. към 130,9% за 2007 г. През целия период тенденцията за намаляване на показателя е устойчива и е във % (максимално отклонение 175,6%), а не в “пъти”, както се твърди в средствата за масово осведомяване.

11. Изводи : При изборът между Стратегия А и Стратегия В следва да се внесе коректив, на база реалното ниво на цените на електроенергията с отчитане на паритетната покупателна способност. • Стремежът към пълната либерализация на пазара, въвеждането на пазарни равновестни механизми и пълен отказ от рестрикция при ценовото регулиране крият рискове. • Крайният енергиен интензитет може и следва да се използува като ефективен инструмент при определяне на макропрогнозата за енергийните потребности на страната в следващите 10/20 години.

12. СТРАТЕГИЯ НА “ТРИТЕ ПАРАМЕТЪРА” СТРАТЕГИЯ НА ТРИАДАТА “К” “Пределен” ръст на БВП-(функция на първите два коефициента). Подобряване на коефициента на енергийна конверсия(%) Намаляване на коефициента на енергийна интензивност(%);

13. Енергийна интензивност(коефициент) • Определение за термина: - съотношение на потреблението на енергия към показател за икономическа дейност в монетарни единици - брутен вътрешен продукт, брутна добавена стойност по сектори и подсектори, индивидуално потребление на домакинствата и т. н. Където :Е- крайното енергийно потребление(КЕП) ; фактор на конверсията , т.е отношение между КЕП и първичното енергийно потрребление(ПЕП), и ; GDP-Брутен вътрешен продукт(БВП). Енергийната интензивност за базовата 2008 и прогнозната( на база национална индикативна рамка) 2020 г. се описва аналогично, както следва : и Между тези интензивности , базовата и зададената , може да се стигне уравнение на база зададени национални индикативни цели за три параметъра : БВП, коефициент(фактор) на енергийна конверсия(трансформация) и енергийния интензитет. Значение на термина като инструмент: единственият показател за оценка на ефективността на потребление на енергия от националната икономика или от отделен сектор, когато използването на други освен монетарните показатели за оценка на икономическата дейност е невъзможно.

14. Енергийна конверсия(коефициент) • Определение за термина: Отношение на Първично енергийно потребление(ПЕП) към Крайно енергийно потребление (КЕП). • Значение на термина като инструмент: Индикатор за енергийна ефективност на икономиката на страната, определящ технологичното ниво . • Енергийната интензивност за базовата 2008 и прогнозната( на база национална индикативна рамка) 2020 г. се описва аналогично, както следва : • и • Между тези интензивности ( базовата и зададената) може да се стигне до уравнение на база зададени национални индикативни цели за три параметъра : • БВП(коефициент); • Енергийна конверсия(коефициент); • Енергиен интензитет(коефициент).

15. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА “РЕАЛНИТЕ “ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ИКОНОМИКАТА ЗНАЧЕНИЯ НА “ТРИТЕ” КОЕФИЦИЕНТА • Къде сме ние? • Определяне на редукцията на енергийния интензитет • Крайният енергиен интензитет на България през 2007 г. е с 30% по-висок от този на ЕС; • За период от 10 години има спад с около 30% пункта.

18. Заключение : • Полиномиалната итерполация на динамиката на КЕИ за България , заложена като екстраполация, с висока степен на достоверност, дава основание да се приеме, че КЕИ за следващите 10 години може устойчиво да се намали с 30% пункта, т.е да се заложи като параметър в алгоритъма със стойност , равна на 0,7; • Фактът на намаляване до ниво 0,7 на КЕИ за периода 1997-2007 г. се обосновава с “екстензивни” фактори : основно – от ликвидация на неефективните “соц.мастодонти”и, частично с ефекта от намаляване дела на “сивия” сектор и ограничени мерки по модернизация на отраслите; • Прогнозата за намаляване на този показател за следващите 10 години с 30% пункта се базира: основно на “интензивни” фактори, свързани с инвестиции в мерки за енергийна ефективност и остатъчно намаляване на дела на “сивия” сектор; • В последващите анализи ще бъде доказано, че заложеният показател в националната рамка за намаляване на енергийния интензитет за следващите 10 години в размер 0,5 е нереалистичен.

19. Къде сме ние? Определяне на коефициента на енергийната конверсия

20. Заключение : • Динамиката на коефициента на енергийна трансформация за България е значителна, видно от графиката. • За прогноза за значението на показателя през 2020 г прилагаме полиномиална екстраполация от 3-ти ред. • “Реалистичния” коефициент на енергийна конверсия , получава стойност , равна на 0,52, която приемаме за основа в разработката на сценария.

21. Оценка на реалистичността на сценариите за подобряване на коефициента на енергийна конверсия

27. Сценарият на МИЕТ може да се класифицира като сценарий тип “W”. Периодът 2009 – 2012 отчита влиянието на кризата върху намаляване на ел.потреблението. Периодът 2013-2018 – отчита влиянието на търговията с емисии СО2. ОЦЕНКА НА СЦЕНАРИТЕ НА НЕК И НА МИЕТ ЗА РЪСТ НА КРАЙНОТО БРУТНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (2020) в TWTh

28. ОЦЕНКА НА СЦЕНАРИТЕ НА НЕК И НА МИЕТ ЗА РЪСТ НА КРАЙНОТО БРУТНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (2020) в (%)

30. Оценка на сценариите на НЕК и МИЕТ по метода на “трите К” за реализуемост при КЕП(20) =1 и/или ПЕП(20)=1 при зададена национална индикативна цел К(ИНТ)=0,5

31. Оценка на сценариите на НЕК и МИЕТ по метода на “трите К” за реализуемост при КЕП(20) =1 и/или ПЕП(20)=1 при зададена национална индикативна цел К(ИНТ)=0,7

32. Матрица на разликите в оценките на сценариите на НЕК и МИЕТ по метода на “трите К” за реализуемост при КЕП(20) =1 и/или ПЕП(20)=1 при зададена национална индикативна цел К(ИНТ)=0,5 и К(ИНТ)=0,7

33. Забележка: • Всички сценарии , независимо от хипотезите за нивата на намаляване на енергийния интензитет, коефициента на енергийна конверсия , КЕП и ПЕП , могат да се сведат до ситуация на сравнимост на параметрите , при което, разликата на сценариите се свежда до разлика в нивата на прогнозирания ръст на БВП. Това дава възможност оценката на сценария да се сведе до “оценка на вероятност за постигане на получените прогнозни нива за ръст на БВП”. • Така, например, сценарии с ръст на БВП по-голям или равен на 50% , общо за периода до 2020 г., следва да се изключат от разглеждане, като малковероятни. При К(ИНТ) =0,5 всички стойности за допустимост на БВП са по-голями от 50% , което означава, че постигането на това ниво на националната цел е невъзможно. • “Допустимите” сценарии са тези, при които се залага на намаляване на коефициента на ен.интензитет до ниво К(ИНТ) =0,7 и ръст на Коеф. на енергийната конверсия от 0,48(база 2008 г.) на 0,52(за 2020 г.)

35. ОЦЕНКА НА СЦЕНАРИЯ НА МИЕТ ЗА РЪСТ НА КРАЙНОТО БРУТНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (2020) ВЪРХУ “ПРЕДЕЛНИТЕ” СТОЙНОСТИ НА ИНСТАЛИРАНИ МОЩНОСТИ НА ВЕИ В КОНТЕКСТА НА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИНДИКАТИВНА ЦЕЛ ОТ 16% ДЯЛ НА ВЕИ В БРУТНОТО КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

36. ОЦЕНКА НА СЦЕНАРИЯ НА НЕК макс. ЗА РЪСТ НА КРАЙНОТО БРУТНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (2020) ВЪРХУ “ПРЕДЕЛНИТЕ” СТОЙНОСТИ НА ИНСТАЛИРАНИ МОЩНОСТИ НА ВЕИ В КОНТЕКСТА НА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИНДИКАТИВНА ЦЕЛ ОТ 16% ДЯЛ НА ВЕИ В БРУТНОТО КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

37. ОЦЕНКА НА СЦЕНАРИЯ НА НЕК мин. ЗА РЪСТ НА КРАЙНОТО БРУТНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (2020) ВЪРХУ “ПРЕДЕЛНИТЕ” СТОЙНОСТИ НА ИНСТАЛИРАНИ МОЩНОСТИ НА ВЕИ В КОНТЕКСТА НА ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИНДИКАТИВНА ЦЕЛ ОТ 16% ДЯЛ НА ВЕИ В БРУТНОТО КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

38. Обобщение на индикативните стойности за допустими размери на инсталирани ВЕИ мощности

39. Сравнителна таблица на показателите по отделните сценарии.За базов сценарий се приема сценарият на МИЕТ.

40. Изводи: • Възможен е “нулев сценарий” за енергопотреблението на България при реалистична национална рамка на трите К: К(инт)=0,7; К(ек)=КЕП/ПЕП=0,52; К(БВП)=1,319(КЕП(20)=1); К(БВП)=1,429(ПЕП(20)=1); • При ръст на БВП(2020/2010) по-голям от посочените горе , анализираните сценарии стават “не нулеви’ по отношение на КЕП(20) и ПЕП(20)

41. ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКТА АЕЦ “БЕЛЕНЕ” Използувани финансови модели: • За определяне на тарифата за транзит на руски природен газ през територията на България ; • За определяне на инвестиционната съставляваща на цената на ел.енергия , произвеждана от ТЕЦ “Марица-Изток 3”; • За определяне на инвестиционната съставляваща на цената на ел.енергия , произвеждана от ТЕЦ “Марица-Изток 1”; • Обща характеристика (“Хипотеза”) за финансовия модел, разработен от “Делойт” за оценка на финансово-икономическите аспекти на проекта АЕЦ”Белене”

42. Основни параметри на финансовия модел

43. Примерен бюджет на проекта

44. Инвестиционен профил на строителството на централата

45. Профил на олихвяването на привлечения финансов ресурс по време на строителството

46. Използувани основни параметри за критериален подбор на вариантите на проектните решения : Нетна сегашна стойност на проекта(NPV); Вътрешна нoрма на възвращаемост на инвестицията (IRR(inv)); Вътрешна нoрма на възвращаемост нa собствения капитал (IRR(Equ)); Срок за възвращаемост на инвестицията

48. ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ИНТЕРВАЛ ЗА ОЦЕНКА НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ФИНАНСОВИЯМОДЕЛ

49. ИЗБОР НА ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ИНТЕРВАЛ ЗА ОЦЕНКА НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ФИНАНСОВИЯ МОДЕЛНа база анализа на “производните” на графика на вътрешната норма на възвращаемост е определена представителен интервал, равен на 40 г.: IRR(40);NPV(40)

50. Влияние на годишната разполагаемост върху финансовите показатели на проекта.Максимална годишна разполагаемост = 8 760 ч.Годишна разполагемост на 5 и 6-ти блок = 7 971,6 ч.Проектна разполагаемост на 466В = 8 234 ч.Подобрява :NPV(40) с 10,97% ; IRR(Equ) с 6,25% ; IRR(inv) с 4,99%;времето за възвращаемост –с 8%;печалба, дивидент и данъци – с 4,3%