Цар Калоян-победител на Латинската империя

1. Цар Калоян-победител на Латинската империя Изготвил Людмила Величкова Панталеева І курс №2241

3. Военно-политическия успех на Асеневци продължава и при управлението на техния по-малък брат Калоян(1197-1207г.) Преди да стъпи на престола Калоян, чийто истинско име е Йоаница, преживява юношеските си години като заложник в Константинопол у ромейте. Държавната политика на новия български владетел е свързана с възстановяването на стабилността във вътрешния живот и продължаване на борбата срещу Византия с цел обединяване на всички български земи и постигането на международно признание на българската държава. При възцаряването на Калоян Византия все още държи под властта си част от южните български територии. Неините позиции там са значително дестабилизирани с провъзгласяването на Иванко и на Добромир Хръз за независими владетели в Родопската област и в Македония.

5. Българският владетел Калоян премахва опита за раздробяване на своята държава като влиза в съюз с двамата отцепници и противници на Византия. През 1199г. той организира заедно с тях силна антивизантийска коалиция, към която се присъединява и отцепилия се румейски управител на Родопската област Йоан Спирдонаки. Важно стратегическо значение има и превземането на крепостта Констанца (Родопската област), Пловдив, цяла Северна Тракия и Варна през 1201г. Българското настъпление се насочва и към Западна Тракия и Македония. По-голямата част от Македония до Охрид е освободена. В пределите на българската държава са присъединени Косовската област, Призрен и Прищина. Със сключения през 1202г. бългро-византийски мирен договор империята признава всички териториални завоевания на цар Калоян. С подписването на мира завършва един важен период от управлението на българския владетел, в които той успява да постигне териториално консолидиране на българската държава.

6. Възтановява се българска политическа власт в Тракия, Родопската област и Македония. В същото време Унгария се възползва от отношенията на България и Византия и през 1202г. превзема Белград и Браничево. Унгарския крал мотивира своята експанзия в северозападните български земи пред папа Инокентий ІІІ (1198-1216г.) с обстоятелството, че Калоян няма законни права и власт над тях. През 1203г. българския владетел организира успешно настъпление срещу унгарците и си възвръща тези стратегически важни области. Военните успехи на Калоян издигат неговата власт и авторитет като владетел с обширна държава. Признаването на неговата царска титла вече е необходимо с оглед осигуряване на защитата на българската държава от териториални претенции на съседните страни. Промените, които настъпват в международния живот на Европейския югоизток през края на ХІІ и началото на ХІІІ в.ускоряват възможността българския владетел да получи по-бързо международно признание на своята царска титла.

8. От началото на ХІІІв. българския цар влиза във враженски отношения с новия фактор на Балканския полуостров-Латинската инперия. Папа Инокентий ІІІ в края на 1199г. изпраща писмо до цар Калоян с продложение да признае върховенството на Римската църква. Неговият отговор до папата идва три години по-късно през февруари 1202г. С него българския цар поставя основно искане като изтъква, че царската корона му принадлежи по право и традиция.Преговори за сключване на уния между България и Римската църква стават интензивни през 1203-1204г. когато между папа Инокентий са разменени няколко пратеничества и много писма. На 8.ХІ.1204г. в Търново папския пратеник кардинал Лъв коронясва тържествено Калоян за български “крал”, като му предава от името на папата корона, скиптър и знаме. Той смята, че му е призната царската титла и във всички писма до папата се титулува като”император на България и Влахия” , т.е като цар.

9. Унията е скрепена с подписването на клетва-договор от страна на цар Калоян с която се задължава да признае върховенството на Римската църква. Тя има формален и дипломатически характер и не довежда до откъсване на българите от Източното православие. Успешния старт на българския владител в политика с католическа Европа през края на ХІІ и началото на ХІІІ в. определя и неговата по нататашна стратегия, свързана с укрепването на българския държавно-политически суверинитет. От началото на ХІІІ в. е успорван от страна на новия фактор на Балканите-Латинска империя. Преписката се създава след превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход (1199-1205г.) на 13.ІV.1204 г. Цар Калоян прави дипломация спрямо Латинската империя с цел установяването на мирните отношения с нея (1204-1205г.), но управляващите латинци в Константинопол отказват.

10. Рицарите (кръстоносците)от Западна Европа започват да водят експанзивна политика спрямо Западна Тракия.В Солун се създава кралство на кръстоносците на чело с Бонифачо І ди Монферато. През лятото на 1204г.се оказва фатално за Одрин, Пловдив и др. завладяни от кръстоносците. Българския цар подпомогнат от куманите и византииците не остава пасивен, а защитава Тракия. Планът на Калоян е завладяните градове да възтанат срещу кръстоносците. Първи, гражданите на Одрин, се отцепват от рицарската власт за да подпомогнат цар Калоян. В отговор на тези съвместни деиствия към Одрин се насочва с войската си латинският император Балдуин І.

11. Решителната битка между българи и латинци става на 14.ІV.1205г. в която цар Калоян е победител. Самият Балдуин І е пленен и отведен в Търново, където след това умира от насилствена смърт. Победата при Одрин, спечелена от цар Калоян, показва още веднъж потенциалните възможности на българското царство да се превърне в основна решаваща сила в Европейския югоизток. В битката при Одрин загива “цветът на западното рицарство”, а Латинската инперия до края на съществуването си не постига пълно господство над Балканския полуостров, както първоначално възнамеряват неините създатели.

12. Цар Калоян продължава настъплението си по цяла Тракия,а след това се отправя с воиските си към земите между Марица и Места и превзема Сяр. Военните деиствия и победата над латинците от страна на българите плаши византийците. Пловдив е живият пример, където византийската аристокрация с различни методи остава да задържи този град, но Калоян през юни 1205г. го завзема. През пролетта на 1206г. български и кумански отряди нахлуват в Източна Тракия, превземат много крепости, а жителите им се заселват край Дунава. През 1207г. пламва отново война между българи и латинци с нова сила. Българският владетел сключва съюз с Никейската империя за съвместни деиствия срещу Константинопол. Българските воиски обсаждат Одрин, но оттеглянето на куманите принуждава Калоян да снеме обсадата на града.Новият латински император Анри, по-малък брат на Балдуин І и маркиз Бонифачо ди Монферато се споразумяват за общи деиствия срещу България.

13. Този план се проваля поради убийството на солунския крал от българите през 1207г. Тогава българския цар организира своя втори поход, срещу Солун. Градът е обсаден от неговите воиски през ранната есен на 1207г. но пред неговите стени българският владетел намира своята гибел-става жертва на болярски заговор и е убит в шатрата си от куманския войвода Манастър в началото на октомври 1207г. Цар Калоян оставя името си в българската държава като един невероятен дипломат и могъщ защитник на българските земи от свирепите амбиции на Латинската инперия.Той разгръща мащабната си дейност на фона на пламналото с нова сила съперничество между Изтока и Запада, между Рим и Константинопол за надмощие над християнския свят.