Download
1 / 15
180 likes | 379 Views
КЛУБ. ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ. Ръководител: Галина Петрова. Суперхраните на есента Кои са те и защо са полезни ?. Есента често се превръща в сезон на настинки и грипозни състояния .
E N D
КЛУБ ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ Ръководител: Галина Петрова
Суперхраните на есента Коисате и защосаполезни?
Есентачесто се превръща в сезон на настинки и грипознисъстояния. Може да гиизбегнете, като се обличатепо-топло и хапватеправилнитехрани. Знае се, че ключъткъмкрепкотоздраве се криеименно в продуктите, коитоизползвамезаприготвяне на любимитениблюда. Предлагамевиняколкосезоннихрани, коитоосвен че савкусни, ще се отразятчудесновърхуорганизмави и щевипомогнат да стездрави и енергични.
Още 2000 г. пр.Хр. асирийците, вавилонците и перситепознавалицвеклотокатоовощно и лекарственорастение, а катозеленчуковакултуразапочва да се отглежданепо-късно от 1000 г. пр.Хр. • Първоначалноса се употребявализахранасамолистата, носкорогрудкатаставаосновнатахранителначаст. • Въввсичкивремена и в различнитенародицвеклотовинаги се е считалозалечебнорастение. ОщеХипократ е призналнеговотолечебнодействие и говключил в състава на редицалекарственирецепти. • Съдържащият се в цвеклотобетаинукрепвакръвоноснитесъдове, понижавакръвнотоналягане и подобряваработата на черниядроб, ускоряваобмена на веществата и оттам се явяваефективносредствопризатлъстяване. Диетичното и козметичнотодействие на сока от цвекло е познатоще от древността - да съхранявасвежестта на кожата на лицето. Производството на захар в България е започналопрез 1898г. когато е билапостроенапърватазахарнафабрика в София. Освензазахар в кулинарията, от цвеклотоможем да приготвимпревъзходнисалати, супи и гарнитури. Използват се кактогрудката, така и листата на младотоцвекло. Сокът от цвеклото е превъзходеноцветител вчервено.
Понашитеземиряпата е билапознатаоще от древността и е билаваженхранителенпродукт в живота на средновековнитебългари. В ряпата се съдържатзахари (предимнофруктоза), целулоза, малконенаситенимазнини и малкобелтъци, но много ензими и витамини. В корените се съдържатетеричнимасла, коитоподобряватхраносмилането и сърдечнатадейност, както и гликозиди, коитосъщоподпомагатсърцето, но и придаватизвестенлютиввкус. Ряпатасъдържа много калиевисоли (черната - 3 пътиповече от бялата). Тясъдържавитамин В1, койтонормализирадейността на нервнатасистема. • Веществата в ряпатавъзбуждатотделянето на стомашенсок и такаповишаватапетита. Тяактивизирадейността на черниядроб и отделянето на жлъченсок, коетопречи на образуването на жлъчникамъни. Целулозатаподпомагаактивизирането на чревнатаперисталтика и пречи на застоя на хранителнивещества. Товаоказва много благоприятенефект и занамаляване на холестерола, което е отличнапрофилактиказаатеросклероза.
Занеясмевиписалимногократно. Нейнотоприсъствие е безпогрешенспътник на есента. Малкосабългарите, които да неса я опитвали - печена, варенаили в тиквеник. Зародина на тиквата се смятатАмерика и Азия. • Днесвидовететиквисаобособени в групи - обикновена (фуражна), едроплодна (кестенкаилицигулка) и готварскатиквичка (сакъзка). • Плодовете на тикватаса много разнообразнипоформа и окраска. Повърхносттаим е гладка, мрежовиднонапукана, с брадавициилисегменти. Месестатачаст в зависимост от сортаимаспецифиченцвят, дебелина и консистенция. Семенатасаелипсовидни с различнаголемина. Съхранява се леснопочтипрезцялатазима. • Тиквата е богата на хранителнивещества - похранителностнадвишавакартофите, съдържанието ѝ на каротин е по-голямо от това на морковите и е междунай-богатите на каротинрастения. Тикватаима и лечебнодействие - печенаиливарена се използваприбъбречниилисърдечнизаболявания, призаболявания на черниядроб. Може да се консумира от деца, бременни и възрастнихора, прекаралитежкизаболявания. Високотосъдържание на калий е полезноприповишенокръвноналягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от ползапрималокръвие.
Дюлевиятплод е богат на захари (предимнофруктоза), на органичникиселини, пектиновивещества, слузестивещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералнитесолинай-голямдял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементитевпечатляваизобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичнитекиселини в най-голямоколичество е ябълчната, следкоето се нареждавинената. Етеричнитемаслапридаватспецифичнияприятенаромат на плода, а пектиновитевеществасасъссилноизразенблагоприятенефектвърхустомаха и червата. • ИменитидревнилекариХипократ, Гален, Авиценасапредписвалипреснидюли, сокилимармалад от тях катоободряващо, апетитовъзбуждащосредство и приразличнистомашнисмущения. Отвара от дюлевиплодове и семена и днес се препоръчвапристомашниразстройства и кръвотечения. Лечебниятефект се дължи на пектиновите и дъбилнивещества. Заболните от белодробнатуберкулозадюлята е особенополезна, а пъкпечена се препоръчвакатозатягащосредствопридиарии.
Нарът е известен като културно растение на народите от най-дълбока древност. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр. Хр.) е намерена рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта, използван е за лек. Ароматният и освежаващ сок съдържа да 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е. • Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия, както и във вид на чай при остро стомашно разстройство и против тения. От кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете вълна и коприна.
В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет. • Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени местни, птичи и рибни ястия. Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от много класически коктейли. От сока се приготвят меки сухи вина, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се приготвя подправка – “нашараби”.
