СОЦИОЛОГИЧЕН МЕТОД

1. СОЦИОЛОГИЧЕН МЕТОД Доц.д-р Петко Салчев, дм

2. Социологията като наука • Предметът на изучаване на социологията е социалното взаимодействие, схващано като взаимодействие на социални субекти в условията на формирани и поддържани социални отношения и на осъществявани в тях и между тях социални процеси. • Обектът на изучаване на социологията са социалните субекти и протичащите социални процеси между тях

3. Социологическа система на обществото

4. Личността като социална система

5. Пирамида на Маслоу за потребностите

6. Участие на личността в живота на обществото

7. Приложение на социологическия подход в социалната медицина • изучаване на медико-социалните проблеми в медицината и обществото и на базата на това изграждане на цялостна теория за медицината основаваща се и на социологическата теория; • изработване на практически инструментариум за различни методи на изследване в областта на общественото здраве; • разкриване и анализиране на детерминантите на процесите и явленията, предмет на изследване на социалната медицина; • разкриване и анализ на двупосочните взаимодействия и взаимовръзки между основните социални структури на обществото и елементите на медицинската наука; • проучване и анализ на елементите на самите структури на здравеопазването като социална система – разработване на различни подходи за мениджмънта, управлението и функционирането на здравната служба и системата на здравеопазване като цяло.

8. Емпиричните социологически изследвания • описателни – отразяват състоянието на изучаваното явление; • обяснителни – отразяват причините, обуславящи изучаваното явление; • прогностични – разкриват определени тенденции в развитието на изучаваното явление; • предписващи – изучават и анализират възможните варианти на решение за оценка на ефекта и усъвършенстване на даден процес.

9. Практически подходи при провеждане на емпиричното социологическо проучване • Подготовка на проучването • Провеждане на проучването • Обработка и анализ на събраните данни

10. Подготовка на проучването А) Формулиране на проблема (проблемите) Б) Формулиране на темата и целите • Темата – трябва да е свързана с предмета на изследване и да отразява конкретния проблем; • Предметът – онези страни, свойства и особености на обекта, към които е насочено вниманието на изследователя и които най-точно отразяват проучваното явление; • Целите – отразяват кратко и ясно това, което желае изследователя да постигне чрез конкретното изследване В) Формулиране на задачите Г) Формулиране на хипотезата (работната хипотеза) Д) Формулиране и изработване на дизайна • обекта на проучваното явление • генералната съвкупност • единиците на наблюдение Е) Изработване на организационен план

11. Антураж на изследваното лице

12. Методи за регистрация на първичната емпирична социологическа информация • информация относно самосъзнанието чрез технологията на разпитване (вербално – интервю или писмено – анкета) • информация относно поведението – чрез технологията на наблюдението • информация относно документи от или за изследваното лице – чрез документален метод

13. Основните изисквания към въпросника Технически: • форматът да е съобразен с обекта на изследване; • да отграничава ясно въпросите от обяснителните бележки; • въпросите и отговорите да не се пренасят на две отделни страници; • да съдържа обръщение към изследваните лица, което да ги информира относно целта на проучването; указания, как ще бъде използвана информацията; уверения в анонимността на проучването, благодарност към лицето за неговото съдействие и т.н.; • структуриране на въпросника – започва с въвеждащи въпроси, последвани от филтриращи и основни и да завършва с идентификационни въпрос; • да е съобразен с времето на попълване – при самопопълване (30-40 минути) и не повече от час при интервю; • да се оставя достатъчно място за отговор на откритите и полуоткритите въпроси; • въпросникът да е отпечатан в добър естетически вид.

14. Основните изисквания към въпросника Съдържателни: • да е ясно наименованието на институцията, организирала проучването; • да е ясен вида и темата на проучването; • да се избягват двойните и неясни въпроси; • да се избягват двойно отрицателните въпроси, т.е. във формулировката на въпроса да няма отрицание; • сложността на въпросите да е такава, че те да са разбираеми за всички лица, независимо от образованието им; • въпросите трябва да са логически последователни • не трябва да присъстват въпроси засягащи авторитета или достойнството на разпитваното лице, както и такива, които биха могли да го злепоставят; • въпросите да не са множествени, т.е. да не се пита за няколко неща едновременно; • да не се задават въпроси, които нямат отношение към конкретните цели на проучването • въпросите да не внушават отношение, т.е. трябва да имат неутрална форма.

15. Класификация на видовете въпроси

16. Интервю Интервюто е форма на разпитване, основаваща се на пряка словесна комуникация между две или повече лица чрез устно поставяне на въпроси и устно даване на отговори за набиране на първична емпирична социологическа информация

17. Специфични особености на интервюто

18. Психологически типове на респондентите • Тип софист – често противоречие в отговорите. Налага да се търси истината и да се отстраняват неточностите и неверните неща • Тип жадуващ за изповед – много и често излишна информация претрупана от подробности. Внимание при проява на заинтересованост към личността му, достатъчно е само да се подхване и поддържа разговора. • Егоцентричен тип – прояви на склонност към преувеличение на собствената роля в протичането на събитията, преувеличение на значимостта на фактите, но без да им се изневерява. Изисква се увеличен интерес към личността му. • Наивен тип – чистосърдечно представяне на фактите и събитията. Използва се директен подход. • Научен тип – говори в името на истината, респектира с непоклатима логика на основата на широка ерудиция и обича логическата непротиворечивост на мисълта. Изисква внимателен подход и предварителна подготовка.

19. Анкета • Анкетата е форма на писмено разпитване, при която изследваните лица отговарят чрез писмено поставени въпроси и отговори, подредени във въпросник (анкетна карта) за набиране на първична емпирична информация относно мнението, отношението, мотивацията, ценностната ориентация, социалната позиция и роля на разпитваните лица.

20. Специфични особености на видовете анкети

21. Наблюдение • Наблюдението е регистрация на първична информация относно целенасочено възприятие на определени явления и процеси от обективната действителност в реално време и пространство (поведението на изучаваните обекти) в съответствие с програмата на изследването

22. Специфични особености на наблюдението

23. Документален метод • Процедура по набиране на първична емпирична информация от документи, отразена преди всичко по други поводи. • Документ е всеки веществен носител на информация (писмен или не писмен – оръдие на производство, снимка, художествено произведение, филм и т.н.), отразяваща определени обществени явления и процеси или участието на определени хора в тях.

24. Специфични особености на документалния метод

25. Социометричният метод-метод за структурен анализ на малката група Групите биват: • първични (малки), характеризиращи се чрез взаимодействие между двама души и притежаващи собствени норми на поведение и солидарност; • вторични (големи) – не е задължително всички членове да влизат в непосредствен контакт с останалите; • формални – изградени на базата на определена структура и с конкретна цел и • неформални – изградени на базата на приятелски взаимоотношения, привързаност и симпатии.

26. Философията на приложението (Морено) • Социометрията може да измери невидимата емоционална енергия, възникваща от симпатиите и антипатиите пораждащи се между хората • Всеки индивид живее чрез определена емоционална връзка с другите хора, която може да бъде на спонтанно ниво (желанието ни да контактуваме с определени хора) и на реално ниво ( хората, с които реално контактуваме). • Закон за социалната гравитация – сплотеността на групата е право пропорционална на влечението (симпатията) между членовете й и обратно пропорционална на пространствената отдалеченост (дистанция) между тях. • Социологичен закон – висшите форми на социална организация произлизат от по-низшите • Социодинамичен закон - неравномерно разпределение на човешката привързаност, т.е. голяма част от емоциите е ориентирана към малка част от членовете на групата. Увеличаването на групата засилва тази тенденция на концентрация на емоции върху т.н. „звезди” – лицата, предопределени за лидери.

27. Социометрична таблица Легенда: С „+” се отбелязва предпочитанието, с „0” – отрицанието или нежеланието за избор. Запълнените квадрати показват, че лицето няма право да избира себе си.

28. Социална експанзивност (СЕк) = Брой направени избори от едно лица Общ брой анкетирани - 1 Индивидуалните социометрични показатели • Социометричен бал (СБ) – показващ колко са получените избори за всяко лице • Социална еспанзивност (СЕк) – показва отношението на дадено лице към другите.

29. Брой получени избори от всяко лице Социален статус (ССт) = Общ брой анкетирани -1 Индивидуалните социометрични показатели • Социален статус (ССт) – показва отношението на другите лица към изследваното лице

30. Колективните социометрични показатели • Сплотеност на групата – отразява общия брой направени избори от всички членове на групата, отнесени към възможния брой избори. В примера това 31/56 = 0,55 или 53% • Взаимна изборност – показва каква част от направените избори имат взаимно покритие 7/31= 0,22 или 22%. • Изолираност на членовете на групата – показва каква част от лицата в групата не са избрани от никого. В посочения пример няма такива.

31. 6  7  1  5  2  8  3  4  Социометрична диаграма (локограма)