Гео Милев

1. Гео Милев ( 1895 г. – 1925 г. )

2. Живот и творчески път • 15.01.1895 ражда се в Раднево в учителско семейство.   • 1907-11 учи в Старозагорската гимназия. Издава ръкописни вестници; съставя сборници, които сам илюстрира; пише и първите си стихотворения, повлияни от Пенчо Славейков.   • 1911-12 следва романска филология в Софийския университет.   • 1912-14 продължава образованието си в Лайпциг, където посещава лекции по философия и по театрално изкуство. Пише дисертация за творчеството на Рихард Демел. Прави и първите си публикации - "Литературно-художествени писма от Германия" в сп. "Листопад" (1913).   • 1914 заминава за Лондон, където се среща с белгийския поет Емил Верхарн (един от неговите литературни кумири).   • 1915 връща се в България. Отпечатва "Литературни хвърчащи листове".  

3. Живот и творчески път • 1916 изпратен е на фронта (в Първата световна война), където - при Дойран, е тежко ранен в главата и губи едното си око. • 1918-1919 заминава на лечение в Германия. Там води активен културен живот, публикува в експресионистичното списание "Акцион".   • 1919-22 издава сп. "Везни" - трибуна на символизма и експресионизма в България, където излизат редица негови естетически статии. Издава "Антология на жълтата роза" (1919); "Жестокият пръстен" (1920); "Експресионистично календарче" (1921); "Иконите спят" (1922); "Панихида за поета Яворов" (1922); антологията "Кръщение с огън и дух" (1923) и "Антология на червената роза" (1924).  

4. 1924 започва издаването на сп. "Пламък", свързано най-вече с левия експресионизъм. Тук публикува критически и публицистични текстове, експресивния цикъл "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради "Септември" книжка 7-8 на "Пламък" е конфискувана, а авторът е даден под съд. През януари 1925 списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден по Закона за защита на държавата на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.   • 15 май 1925 арестуван е, след което се води "безследно изчезнал". Заровен е в общ гроб в Илиянци.

5. Творчество

6. Творчество

7. Творчество

8. Творчество

9. Септември(Анализ) Поемата „Септември” е едно от най-значимите и интересни произведения не само в творчеството на Гео Милев, а и в цялата българска литература , което по един неповторим начин описва кървавия бунт от септември 1923г.В него по оригинален начин са представени както оптимизмът,така и трагизмът , съдържащи се в бунта на истинския български народ. Гео Милев е сред едни от най- изтъкнатите и пламенните патриоти и лирици и достойно се нарежда до Ботев ,Вазов , Вапцаров като по нищо не отстъпва на тяхнотото родолюбие и талант . През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на поемата “Септември”. За Гео Милев Отечеството е разделено на две части-истинско - гладните, босите, прости селяни, които са представени като варвари- и фалшиво – което стои зад маската , че помага на Отечеството , а всъщност се възползва от него. Бог , Църкавата , Отечеството са просто лишени от свято значение думи , чрез които властващите умело манипулират народа. В края на творбата обаче поетът прокарва своето оптимистично виждане за бъдещето , според което именно бедните , простите, селяните се превръщат в единствените носители на надеждата за спасение и свобода, в единствените способни да разрушат несправедливия ред и да възстановят справедливостта в истинското Отечество.Новото бъдеще обаче трябва да бъде трагично истрадано и заслужено с цената на човешката кръв.

10. Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и потиснати човешки маси. "Нощта ражда из мъртва утроба, вековната злоба на роба,в своя пурпурен гняв- величав” . Разкриват се средствата на борбата, утвърждава се силата на порива, изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Чрез натрупване на подходящи епитети, глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието. Опредяща нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на надеждата, внушено чрез алегоричните образи на ноща, слънчогледите и слънцето. Контрастът между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на мечтите и илюзиите. В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на идеала, разкрити са причините за човешкия протест- мъката, страданието, заробването, духовното подтисничество. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците- постигане на свободата. Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм- вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога. В същата глава се формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеяла и осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на сплотеността. Силата й е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочните образи "хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре", "високо", "над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена разрушителната стихия на бунта, внушена чрез символно-алегорична образност-"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихиино. Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията “ . И наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужас.

11. Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката личност, саможертвата в името на идеяла. Страданието в името на вярата присъства в единадесета глава, където възмездието на човешкото непокорство се явява кулминацията на погрома и трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта, се явяват като стимул в борбата за постигане на хуманните идеяли, които поетът е изразил в дванадесета глава. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на извоюваната независимост, на осъзнато могъщество и духовен възход. "Без Бог, без господар,земята ще бъде рай,човешкия живот,ще бъде един безкористен възход" . Гео Милев не величае трагично завършилия бунт, а осъзнаването,че кървавото жертвопринушение е необходимо за промяната и свободата на народа, че човек няма нужда от богове и господари и трябва сам да смъкне рая на земята и сам да бъде свой господар. Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата- това са основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев. Те определят и патоса, който осмисля жертвеността, страданието и мъченичеството.

12. РЪКОВОДИТЕЛ:г-жа Магдалена Стоянова ИЗРАБОТИЛ: Силвия Щерева 12 А клас