360 likes | 1.95k Views
Съединения на медта. Меден оксид CuO. Той е черно кристално вещество, практически неразтворимо във вода. От въглерода и от водорода медния оксид се редуцира до мед. CuO + H 2 → Cu + H 2 O Медният оксид взаимодейства с киселини. Той има основен характер.
E N D
Меден оксид CuO • Той е черно кристално вещество, практически неразтворимо във вода. От въглерода и от водорода медния оксид се редуцира до мед. • CuO + H2→ Cu + H2O • Медният оксид взаимодейства с киселини. Той има основен характер. • CuO + H2SO4→ CuSO4 + H2O
Употребява се при производството на цветни стъкла. При загряване над 800°С се разлага, при което се получава червеният димеден оксид Cu2O. • 4CuO → 2Cu2O + O2 • Разтворимостта на CuO в амоняк се дължи на образуването на комплекс: • CuO + 4NH3 + H2O → [ Cu(NH3 )4 ](OH)2
Меден дихидроксид Cu(OH)2 • Получава се от меден сулфат и натриева основа: • CuSO4 + 2NaOH → Cu(OH)2↓ + Na2SO4 • Той е бледосиня пихтиеста утайка, която се разтваря в киселини. • Cu(OH)2 + H2SO4 → CuSO4 + 2H2O • Медният дихидроксид взаимодейства и с концентрирани алкални основи, но по-трудно, отколкото с киселините. • Cu(OH)2 + 2KOH → K2[Cu(OH)4] хидроксомед (II)
Cu(OH)2 • Получените комплекси са стабилни само в концентрирани алкални разтвори поради слабо изразените киселинни свойства на Cu(OH)2. Следователно медният дихидроксид притежава амфотерен характер с по-силно изразени основни свойства. • Медният дихидроксид е нетрайно съединение. При загряване той се разлага, като образува черен меден оксид. • Cu(OH)2 → CuO + H2O • Медният дихидроксид се разтваря в амоняк, при което се получава разтвор с яркосин цвят (Швайцеров реактив). Използва се за доказване на някои органични вещества и при преработка на целулоза.
Меден сулфат (CuSO4.5H2O) • В практиката медния сулфат се нарича син камък. Това е твърдо кристално вещество със син цвят, който се дължи на хидратираните медни йони. Много добре се разтваря във вода. В резултат на хидролизата водният разтвор на CuSO4 има киселинен характер (сол на слаба основа и сина киселина). Взаимодейства с основи при което се получава меден дихидроксид • CuSO4 + 2NaOH → Cu(OH)2↓ + Na2SO4 • Реакцията се използва за откриване на Cu. • Синият камък се употребява в селското стопанство. Под формата на бордолезов разтвор (разтвор с масова част на CuSO4 1%, смесен с варно мляко до неутрална реакция) се използва срещу маните и другите плесенни и гъбични заболяванияпо лозите и зеленчуците.
Меден сулфат • Значението на медния сулфат за националното стопанство налага той да бъде получаван в промишлени количества. Това става, като на медни отпадъци се действа със сярна киселина при вдухване на загрят с водна пара въздух. • Безводният меден сулфат е бяло кристално вещество и се употребява за откриване на вода в спирт, авиационен бензин и други органични течности. Водните му разтвори са синьо оцветении имат кисе характер, дължащ се на хидролиза. • Познати са всички халогениди на Cu (II). Устойчивостта им намалява от F → I, дори CuI2 се разлага още при стайна температура до CuI: 2CuSO4 + 4 KI → 2CuI + I2 + 2K2SO4 • Познати са и по-низши кристалохидрати на CuSO4, които се получават при последователно дехидратиране: • 90°C 100°C 250°C 650°C • CuSO4.5H2O → CuSO4.3H2O → CuSO4.H2O →CuSO4→Cu + SO2 + O2
Димеден оксид Cu2O • Той е червено, неразтворимо във вода вещество. В природата се среща като червена медна руда – куприт. Cu2O се получава при загряване на меден оксид до 899 °С. Димедният оксид се използва като пигмент в бои за боядисване на кораби. Поради отровното му действие морски животни не се полепват по дъната им. Cu2O е най-трайното и приложимо съединение на едновалентната мед. • Всички медни съединения са отровни. Като противоотрова се използва прясно мляко или яйчен белтък.
Допълнения • В много страни по света има промишлени инсталации за промишлено получаване на мед. Бактерии, които се хранят със серни съединения на медта, окисляват неразтворимите във вода медни сулфиди и ги превръщат в разтворими съединения, от чиито разтворимедта се извлича много лесно. • Слабите органични киселини, които се съдържат в храната, в присъствие на атмосферния кислород реагират с медта и образуват отровни съединения. Ето защо медните съдове се калайдисват. • Медта катализира химичните процеси в клетките на живия организъм. При нарушаване обмяната на медта, в организма настъпва израждане на черния дроб и нарушаване на някои мозъчни центрове (Уилсънова болест). • Преди много години лозарите от френския град Бордо напръскали лозята с разтвор на син камък и гасена вар Ca(OH)2, за да запазят гроздето от крадци. Случило се нещо неочаквано – лозите се спасили от заболяването „мана”. „Разтворът на Бордо” – бордолезовият разтвор станал известен на цяла Франция и на целия свят.
Допълнения • От всички живи организми най-много мед се съдържа в кръвта на мекотелите (охлюви, миди, октоподи и др.) • Думата „бронз” произлиза от името на италианското пристанище Бриндизи, което се славело с изделията от бронз. Под понятието бронзи вече се разбират сплави на медта с различни метали. • Cu(OH)2.CuCO3, наречен патина или благородна ръжда. Благодарение на нея много стари медни предмети са запазени и до днес. • МЕДТА Е СЛАБОАКТИВЕН МЕТАЛ. • В химичните съединения се явява с първа валентност (купросъединения) и втора валентност(куприсъединения).
Край Изготвил: Ивелина Иванова 11а класУчебна 2008/2009 година