290 likes | 799 Views
Въведение. Вътрешни усилия. 1. Основна задача на Съпротивление на материалите. Всички реални твърди тела изменят своята форма и размери при външни механични или термични въздействия. В дисциплината Съпротивление на материалите (Съпромат; СМ) се изучават деформируеми тела.
E N D
Въведение. Вътрешни усилия 1. Основна задача на Съпротивление на материалите Всички реални твърди тела изменят своята форма и размери при външни механични или термични въздействия. В дисциплината Съпротивление на материалите (Съпромат; СМ) се изучават деформируеми тела.
2. Схематизация на реалния обект. В СМ, както и в другите природни науки, изследването на обекта запова с избор на изчислителна схема (моделиране). Тя се получава чрез отхвърляне на несъществените (за решаване на основната задача) особености на изследвания обект. Моделирането е творческа задача. Различни обекти могат да се сведат до еднакви изчислителни схеми. За един обект могат да се създават различни изчислителни схеми в зависимост от целите и етапите на изследването.
Реалните тела притежават свойствата: - якост - да понасят в определени граници външни въздействия без да се разрушават - коравина - да се деформират, без да променят съществено формата и размерите си Конструкциите трябва да работят в състояние на устойчиво равновесие -т.е. отклонени от първоначалното равновесно състояние трябва да се връщат самостоятелно в него, след премахване на причините за отклонението. Редица класификационни организации налагат допълнителни ограничения по ниво на трептенията (собствени честоти).
Основна задача на Съпротивление на материалите е определянето на размерите на сеченията на конструкциите, така че те (конструкциите) да притежават достатъчна якост, коравина и да са устойчиви. Освен това конструкциите трябва да са икономични, технологични и т. н. Тези противоречиви изисквания предполагат търсенето на оптимални по определен критерий решения. В СМ чрез въвеждане на опростяващи предпоставки се предлагат методи за удобно, бързо и достатъчно точно решение на типични инженерни задачи.
P P q h фиг.1 фиг.2
2.1. Схематизация на физическия строеж на тялото Материалът, от който е направено тялото се счита: а) - непрекъснат – липсват кухини, шупли, пукнатини и др. Това позволява използването на методите на математическия анализ. б) - хомогенен – по целия обем свойствата на материала са еднакви в) - изотропен – свойствата са еднакви по всички направления г) – идеално еластичен – след премахване на натоварването тялото изцяло възстановява размерите си.
L h b 2.2. Схематизация на формата При моделирането на реалните обекти се стремим да оприличим формата им с някоя от следните типични схеми: а) - прът–(фиг.3) – тяло, при което дължината е много по-голяма от напречните размери на сечението (L >> b,h). Същите съотношения на размерите имат и гредата, валът и нишката, но те имат допълнителни особености: гредата – работи на огъване; валът – предава въртящ момент; нишката – работи само на опън. фиг.3
h В А H L B б) – черупка–(фиг.4) - тяло, при което дебелината h е много по-малка от другите два размера (h <<A,B). Ако средната повърхнина е равнина тялото се нарича плоча (фиг.5) фиг. 5 фиг. 4 в) масивно тяло –(фиг.6) - тяло, при което трите размера са от един и същ порядък фиг. 6
2.3. Видове сили и схематизация на натоварването а) – обемна сила – Те действат във всеки елементарен обем на тялото - собствено тегло (относително); инерционни сили; електромагнитни сили. (1) б) – повърхнинни сили - газово или хидростатично налягане; контактно налягане (2) в) – разпределени по линия товари (3)
г) - съсредоточена сила (съсредоточен момент) Те са идеализации, които използваме за удобство. Например действието на колелото на количката върху гредата е разпределено на малка площ и може да се замени със съсредоточена сила фиг.7. Силите в Съпротивление на материалите за разлика от Теоретичната механика не саплъзгащи вектори.
P(t) P(t) P(t) t t t По начина си на прилагане и действие във времето натоварването бива: ударно вибрационно статично фиг.8.
fji fij fij rm r r ro Между частиците, които изграждат тялото, съществуват сили на привличане и отблъскване. В резултат силата на взаимодействие между две частици фиг.9 се дава с формула (4). фиг.9 (4) Вътрешните усилия, разглеждани в СМ, възникват като резултат от външни сили или въздействия.
F pcp R p n(,,) t p n(,,) dF Пълното механичното напрежение (напрежение)pе мярка за интензивността на вътрешните сили в дадено сечение фиг.10. Пълното напрежение разлагаме на нормално напрежение (действащо перпендикулярно на площадката) и тангенциално напрежение (действащо в площадката)
Z Y X B B’ ds’ ds A’ B’ A B Z A’ A Y C’ X C СМ разглежда еластичните премествания вследствие на деформируемостта на телата (фиг.11). Те са малки величини в сравнение с размерите на телата, но играят съществена роля за определяне на напреженията (фиг.11) Въвеждаме понятията относителналинейна деформация (линейна деформация) (7) и ъглова деформация (8). (8) (7)
x z Pn P1 L P2 D Pi 3. Вътрешни усилия Ако познаваме разпределението на вътрешните сили, можем да определим кое сечение е най-застрашено и да го оразмерим с определен запас. 3.1. Метод на сечението Определянето на вътрешните усилия обикновено става чрез мислено разрязване – “метод на сечението” и затова те най-често те се наричат разрезни усилия. (9)
RL ML MD RD R x M M L y R z D Ако замяната на дясната част с вътрешни сили е равностойна то равновесието трябва да се запазва (10). (10). (11)
Mz My M N x Qy Mус L Qz y R z Обикновено е по-удобно да се работи с проекциите на главния вектор R и главния момент M(12). (12). Разрезни усилия (РУ) ще наричаме алгебричните проекции на главния вектор R и главния момент M на системата вътрешни сили върху осите на местната координатна система.
Mz Qy Qz My N N Mx Mx Qy Qz My L Mz D x y z За проекциите са възприети следните наименования: N – нормална сила; Mус – усукващ момент; Q – срязваща (напречна) сила; Мог– огъващ момент На фиг.15 са показани положителните посоки на РУ за лява и дясна част. Тъй като оста х избираме по оста на гредата често ще означаваме Мускато Мх Ще изпускаме индекса за огъващ момент т.е. ще означаваме Мог,y като Мy.
3.2. Способи (начини) за определяне на РУ а) – предварителна аналитична редукция Този начин е удобен при сложни пространствени конструкции. Работи се с една и съща изходна координатна система, която се мести в мястото на мисленото срязване.
Mz Qy Qz My N N Mx Mx Qy Qz My L Mz D x y z б) – непосредствено уравновесяване фиг.16. При този начин в мястото на мисленото срязване въвеждаме формално запъване и определяме РУ като “реакции” на външните сили върху запазената лява или дясна част фиг.16.
Qz q(s) My My+dMy N N+dN t(s) Qz+dQz ds s в) смесен способ Използва се при равнинни системи. При тях е удобно да се използва реперна линия (р. л.). Тя замества изобразяването на координатната система. Моментът Мусе изобразява с крива стрелка. +N => разпъва реперната линия; от сечението навън +Qz=> върти реперната линия по часовата стрелка +My=> огъва така, че нишките откъм реперната линия са опънати
q(s) Qz My My+dMy N N+dN t(s) Qz+dQz ds s 3.3. Диференциални зависимости между РУ за греда с права ос. диференциални зависимости на Журавски