Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева

1. Дигитализираното книжовно наследство, съхранявано в Националната библиотека - достъпно и чрез Европеана Доц. д-р Цветанка Панчева Марина Василева

2. Дигитализацията на документите в Националната библиотека Приоритети, свързани с опазването и достъпа до националното книжовно наследство: • Притежава всички видове документи, определени от ЕК като книжовно културно наследство; • Притежава най-големите по обем колекции на книжовното наследство (което показват и данните от проведеното изследване на ББИА, май-окт. 2011 г.), включително най-често търсените продължаващи издания за периода на Възраждането и след Освобождението; • Притежава уникални чуждоезикови колекции, съдържащи сведения за българската история и култура – османотурски, арабски, персийски, гръцки и др.; • Притежава уникална колекция от архивни документи, свързани с Освобождението на България и изграждането на новата държава, със стопанското развитие на страната ни, просветата и културата, с освободителните борби на българите в Македония и Одринско, с политически личности, включително представители на българската емиграция след Втората световна война и мн. др.; • Притежава колекция от портрети и снимки, които илюстрират не само отделни етапи от развитието на българската история, но и проследяват усъвършенстването на фотографското изкуство в Европа и на Балканите; • Притежава колекции от редки и ценни графични и картографски издания.

3. Общи данни за дигитализацията в Националната библиотека • Общ брой дигитализирани заглавия документи – около 2 200; • Общ обем на дигитализираните документи – около 232 000 файла; • Дигитализирани видове документи: • Славянски ръкописи и старопечатни книги – 195 • Други ръкописи и старопечатни книги – ориенталски, гръцки и др. – 220 • Архивни документи и снимки на БИА – около 1 600 • Графични и картографски издания – 105 • Български продължаващи издания – 94 заглавия вестници и списания

4. Дигитализацията на документите в Националната библиотека • Проект BG0046 „Дигитализация и запазване на писменото наследство на България” (С финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия Механизъм на ЕИП) • Дигитализирани общо 214 документа във 51 350 файла. • Високото качество на сканираните оригинали; • Подробни метаданни на български език, като част от тях са представени и на английски език; • Допълнително са прикачени текстови файлове с информация за документите; • Пълен и безплатен достъп чрез интернет страницата на Националната библиотека www.nationallibrary.bg  в рубриката „Дигитална библиотека” и съответните раздели: Българският ХІV век / The Bulgarian Fourteenth Century; Сиджили/Sijills ; Целокупна България / United Bulgaria. • Подготвя се достъп за Европейска библиотека и Европеана на дигитализираните документи по проекта – достъпни са 70 славянски ръкописа, изпратени са метаданните за 189 сиджила. • Осигуряване устойчивост на проекта чрез: • продължаване дигитализирането на същите видове документи; • достъп чрез Европеана.

5. Достъп до дигитализираните документи 1. Чрез Интернет страницата на Националната библиотека www.nationallibrary.bg 2. Чрез портала на Европейската библиотека (The European Library)- агрегатор на националните библиотеки в Европа за Европеана www.theeuropeanlibrary.org 3. Чрез Световната дигитална библиотека (WDL) предстои

6. Достъп до дигитализираните документи - 1. • Дигитална библиотека • за всички дигитални колекции на Националната библиотека • Електронен каталог COBISS/OPAC • на този етап само за колекцията “Български старопечатни книги”

11. Достъп до дигитализираните документи - 2. • Чрез Европейската библиотека (The European Library) за Европеана 1 етап: • участие в проект TEL+ със славянски ръкописи, албум за София, архивни документи (Васил Левски), отделни броеве периодични издания; • участие във виртуалната изложба Reading Europe със славянски и арабски ръкописи, славянски кирилски печатни книги. 2 етап: Участие с отделни дигитализирани колекции - ръкописи, сиджили и др.

12. Reading Europe

13. Reading Europe

14. Достъп до дигитализираните документи - Втори етап • Достъпни са данните за всички дигитализирани до началото на 2012 г. документи от колекциите: • “Славянски ръкописи” (53 заглавия); • “Българският ХІV век” (17 заглавия). • Готови са данните за колекциите: • “Сиджили” (189); • “Български старопечатни книги” (81); • Подготвят се колекциите: • “Картографски издания” (32); • “Целокупна България” (продължаващи издания) – подбрани заглавия за тестване. • Предстои подготовка на данните за: • Колекции на БИА – архивни документи, снимки и портрети – подбрани документи; • Други колекции.

17. Сиджил – Добрич • <TextVar length="255" field="CALL_NUMBER" id="1056704">R 48</TextVar> • <TextVar length="255" field="DIMENSIONS" id="1056716">45,5-46 х 16,5-17 см</TextVar> • <Memo field="CONTENT" id="247">Посоченият по-горе кадия на Хаджиоглу пазаръ назначава за [изпълняващ длъжността] мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди, считано от 1 джемазиюлахър (11.V.1815) г. (л. 4а). • По-късно, считано от 1 зилхидже 1230 (4.ХІ.1815) г. (л. 13 б), като кадия е назначен мевляна ес-сеййид Мехмед Хафъз Садък бин Сюлейман ел-Юскюдари. Той преназначава като [изпълняващ длъжността] мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди. Името на Лютфуллах ефенди като изпълняващ длъжността, заедно с неговия печат, се появява на заверка под Опис на махалите на Хаджиоглу пазаръ и на селата във връзка с данъците "авариз" и "бедел-и нузул" (л. 32а). • Името пък на ес-сеййид ел-хадж Хафъз Мехмед Садък, като кадия на Хаджиоглу пазаръ, заедно с неговия печат, откриваме при заверка в началото на л. 39б. Непосредствено под нея, като кадия е отбелязан Ибрахим, който, считано от 1 джемазиюлахър 1232 г. назначава за [изпълняващ длъжността] мевляна сеййид Ибрахим ефенди. Последният, заедно с неговият печат, се появява на заверка след ферман от 1-10 джемазиюлевел 1233 г. (л. 54а). • На следващата страница (л. 54 б) откриваме, че кадията Ибрахим назначава мевляна ес-сеййид Лютфуллах ефенди, чието име и печат в качеството на изпълняващ длъжността кадия откриваме и на л. 57 б (най-отгоре). На същата страница като кадия, считано от 1 зилхидже 1233 г. е назначен мевляна хафъз Ахмед бин Мустафа Янийеви. Негова заверка с печат откриваме на л. 70 б. Като кадия на Хаджиоглу пазаръ след наследствен опис от 25 джемазиюлахър 1236 г. е отбелязан Мустафа (л. 78а). Последна заверка и печат на представител на кадийската институция в града откриваме на л. 80 б, където като изпълняващ длъжността е отбелязан Мустафа. • Сиджилът включва хюджети, наследствени описи, тевзи дефтери, илями, султански документи и др. Между тях: пет отметки от 15 реджеб (18.ІV.1821) г., направени на основание на издадени фермани и заповеди, във връзка с подсигуряването с муниции и топове на крепостите в Силистра, Исакча и Браила (л. 80а); други отметки от 7 реджеб 1232 г. във връзка със строежа на крепостта Хърсово (л. 40 б); два фермана от 4 и от 18 ребиюлахър 1231 (4.ІІІ. и 18.ІІІ.1816) г. за осигуряването на строителни материали по изграждането на крепостта в Хърсово (л. 21а-ІІ и 21 б); ферман от 1 ребиюлахър 1231 (31.І.1816) г. за осигуряването на румелийската войска (sag kol) с 44583,5 глави дребен добитък (л. 21а-І); ферман от 21-30 реджеб 1236 (24.ІV.-3.V.1821) г. за вълнения в Ефляк и Богдан (Влашко и Молдова) и за тяхното бързо разпространение сред раята в някои кази на санджак Агрибуз (л. 80 б) и др.</Memo> • <TextVar length="255" field="TITLE" id="1056719">Сиджил - Добрич</TextVar> • <TextVar length="255" field="TITLE_EN" id="1056720">Sijill - Dobrich</TextVar> • <TextVar length="200" field="LANGUAGE" id="1054944">ota</TextVar> • <TextVar length="200" field="EUROPEANA_TYPE" id="1054948">TEXT</TextVar> • <TextVar length="200" field="RELATION" id="1054949">Сиджили / Sijills</TextVar> • <TextVar length="200" field="IDENTIFIER" id="1054950">R_48</TextVar>

18. Подготовка на данните за включване в Европеана 1. Използвани нормативни документи, свързани с подготовка на метаданните 1.1. Europeana Semantic Elements (ESE). Specification version3.4; 1.2. Metadata Mapping & Normalisation Guidelines for the Europeana Semantic Elements version2.1; 1.3. Guidelines for Europeana:rights metadata element version4.0; 1.4. Криейтив Комънс лицензи за "Съзидателно Споделяне“ - (Creative Commons, CC) на данни в Европеана.

19. Подготовка на данните за включване в Европеана 1.5. Information and documentation – The Dublin Core Metadata Element Set - ISO 15 836=БДС ISO 15836: Информация и документация. Множество от елементи метаданни Dublin Core 1.6. Използване на контролирани списъци за: • Кодове на езиците ISO 639-2; • Контролиран списък на организациите-доставчици на данни; • Контролирани речници за представяне на данни за полетата: предмет-тип-обхват и др.

20. Подготовка на данните за включване в Европеана 2. Избор на права на ползване в Европеана на нашите данни От посочените в Криейтив Комънс признаци: • BY („признание“) — необходимо е авторът да се укаже по обичайния начин и на обичайното за носителя място • NC („некомерсиално“) — не се разрешава употребата за комерсиални цели • ND („без производни произведения“) — не се разрешават промени • SA („сподели споделеното“) — всяка променена версия може да се разпространява само съгласно условията на същия договор на Националната библиотека избра: BY NC SA

21. Подготовка на данните за включване в Европеана 3. Стъпки за синхронизиране на метаданните • Включване на допълнителни полета, задължителни за метаданните в Европеана – език;тип/предмет/обхват; Европеана –права; връзка с колекцията, към която принадлежат; идентификатор и др.; • Преработка на данните в някои от съществуващите полета; • Редакция на метаданните с цел унифицирано представяне; • Преизграждане на документния масив след изграждане, попълване и редакция на полетата; • Извеждане на XML формат; • Подбор и подготовка на thumbnail за визуализация на метаданните.

22. Подготовка на данните за включване в Европеана 4. Възникнали затруднения при създаване на XML формата • Голям брой полета, отразяващи спецификата на оригиналния документ, които нямат точен аналог в Dublin Core; • Данни, въведени в едно поле, които се отнасят към различни полета в Dublin Core; • Различни наименования на полета в различните колекции, изискващи попълването на идентична информация; • Липса на контролирани речници за стандартизирано попълване на определена информация.

23. “Единство в многообразието” – приносът на Националната библиотека за представяне на книжовното наследство на България в Европеана • Видово разнообразие на представените документи: • Ръкописи • Старопечатни книги • Архивни документи • Снимки и портрети • Периодични издания • Карти и албуми • Уникалност на документите • Според съдържанието, което предлагат и значението му за българската история; • Единствен екземпляр (за част от документите). • Двуезични метаданни (на български и английски език) – за част от документите

24. Препоръката на ЕК за българското присъствие в Европеана – въпроси за дискусия Индикативна цел до 2015 г. за България – 267 000 обекта в Европеана • Необходимо е изграждането на организационни структури за управление, координация и синхронизиране на процесите по дигитализация и предоставяне на данни за Европеана от страна на съответните министерства; • Необходимо е ориентировъчно разпределение на възможните обеми за дигитализирани обекти между различните културни, научни и образователни институции, предлагащи данни за Европеана съобразно: • Брой на обектите на културното наследство, които съхраняват; • Обем на дигиталните копия; • Технологични възможности; • Ресурсна осигуреност – финанси и щат. • Необходимо е финансиране на целеви програми за дигитализация на културното наследство (инвестиции в техника и софтуер; в дигитализация, трайно архивиране и осигуряване на достъп до дигиталните обекти на книжовното наследство чрез национални и международни портали, привличане на квалифициран персонал, допълнителна квалификация на персонала и др.)

25. Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” • При съществуващия капацитет Националната библиотека до края на 2015 г. е в състояние да предостави данни за минимум 2 000 дигитални обекта (в обем до 200 000 файла) • Особеност на книжовното наследство - един дигитален обект може да има много голям обем: • до 600 файла - за ръкописи • до 20 000 файла - за продължаващи издания

26. Благодаря за вниманието! • За контакти: • z.pancheva@nationallibrary.bg • m.vasileva@nationallibrary.bg