60 likes | 600 Views
А з зная защо е тъй бяла к осата ти, майко добра. Там грижата зла е навяла в ихрушка от снежни пера. Аз зная защо са тъй тъжни о чите ти, майко добра. Защото и денем, и нощем в тях огън от болка гори. Но ти усмихни се, когато п однасям ти аз от сърце н а моята обич цветята
E N D
Аз зная защо е тъй бяла косата ти, майко добра. Там грижата зла е навяла вихрушка от снежни пера. Аз зная защо са тъй тъжни очите ти, майко добра. Защото и денем, и нощем в тях огън от болка гори. Но ти усмихни се, когато поднасям ти аз от сърце на моята обич цветята пред твоето майчино мило лице!