МАТЕМАТИЧЕСКИСОФИЗМИ ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА 7-Б 51СОУ СОФИЯ

1. МАТЕМАТИЧЕСКИСОФИЗМИГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА 7-Б 51СОУ СОФИЯ

2. Софизмите, като аргументативен похват, нямат за цел намирането на истината. Те са средство за печелене на спорове чрез замаскирането на лоши и невалидни аргументи като добри чрез хитроумни уловки в речта или в общоприетия начин на мислене. Използвани неволно или нарочно, софизмите се срещат често в споровете, особено от страна, която усеща, че няма други средства на разположение.

3. Според Аристотел и негативната критика на софизма, това е неправилен аргумент, мнимо доказателство.

4. Твърдението на Протагор е, че задачата на софиста е "да се представи най-лошият аргумент като най-добър" по пътя на хитроумните уловки в речта, разсъждението и да се занимава НЕ с истината, а с успеха в спора или чисто практическата изгода.

5.      В Древна Гърция софисти са наричали философите-учители, чиято задача била да научат своите ученици „да мислят, да говорят и да действат”. В повечето случаи софистите били висoко образовани хора; те не толкова предавали на учениците знания от най-различни области на гръцката наука, колкото се стремели да ги научат на изкуството на словесните състезания.

7. Значението на думата коренно се променя с времето. Първоначално софист бил някой, който давал мъдрост чрез знание на своите ученици. През 5-ти век пр.Хр., в Атина се разпространява понятието за софист, като реторик, предлагащ да учи младежи в убедителното говорене и водене на спор. От тук и терминът "софизъм".

8. За да излезнат победители в словесен двубой, софистите често се ползвали от това, че противникът им не познава достатъчно дълбоко предмета, за който става дума, че е недостатъчно внимателен и наблюдателен и поради това не е в състояние да различава лъжата от истината. В резултат на словесния двубой противникът е трябвало да се съгласи с доводите на софистите и да се признае за победен, въпреки че истината, както изглеждало била на негова страна.

9. Дадено е уравнението 6х+25=10х+15. Съгласно с правилата да разместим местата на 25 и 15. Ще получим 6х-15=10х-25. Разлагаме на множители : 3(2х-5)=5(2х-5) и разделяме на общия множител 2х-5. Получаваме 3=5. Къде е грешката?

10. Софизъм: "С малко пренареждане може да си свием едно квадратче" На втората фигура, съставена от същите елементи и заемаща същата площ върху квадратната мрежа е с един кв.см по-малко. Който не вярва нека спори с очевидното.

11. Даден е правоъгълния триъгълник АВС. DE е симетрала (права, перпендикулярна на отсечка и минаваща през нейната среда) на АС, ВМ е ъглополовяща на ъгъл В и М е тяхната пресечна точка. От точка М са спуснати перпендикулярите MK и ML съответно към BC и AB. Триъгълниците BKM и BLM са еднакви. Оттам следва, че BK=BL. Триъгълниците MKC и MLA също са еднакви. Следователно CK=AL. Получаваме, че АС=АВ. Катетът е равен на хипотенузата.

12. Да вземе произволен ъгъл АВС и в произволни взети върху раменето му точки D и Е да построим перпендикуляри към съответните рамене. Нека М е точката на пресичане на тези перпендикуляри.     Построяваме окръжност през точките D, M и E. Нека тя пресича страните на дадения ъгъл в точките K и L с точката М. В такъв случай ъглите MDK и MEL ще бъдат прави и понеже са вписани, както MK, така и РL са диаметри на окръжността, т.е. окръжността има два центъра?