ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ

1. ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ – ПОНЯТИЯ МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО ВЪПРОС 4

2. 4-2/20 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ • Ориентиране на прави: • Определянето на ъгъла между направление, прието за изходно и направлението на дадена права се нарича ориентиране на права. • Върху елипсоида - изходните направления са ГЕОГРАФСКИЯ или МАГНИТНИЯ меридиан, а • ъгълът се нарича географски или магнитен азимут. • Вравнината- изходното направление е оста Х на правоъгълната координатна система, а • ъгълът се нарича посочен ъгъл. • Географския азимут (А) е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва със северното направление на географския меридиан Географския азимут се измерва по посока на движение на часовата стрелка, а стойностите му са 00-3600.

3. Х N Х Х N N α3 A2 A3 α2 3 A1 2 α1 1 4-3/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Всяка права има две направления, следователно има и два азимута – прав и обратен. Географските азимути: геодезически и астрономически. Права не успоредна на меридиана или паралела, в различните си точки има различни азимути.

4. 4-4/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Меридианната конвергенция (γ)- разликата между азимутите на една права в две различни точки. Нарича се още ъгъл на сближение. Меридианната конвергенция е положителна (+) на изток и отрицателна (-) на запад от осовия меридиан. Меридианната конвергенция γ, за разстояние от S = 1 km, на географска ширина 450 е =32”. Магнитният азимут (Аm) е ъгълът, който дадена права сключва със северното направление на магнитния меридиан. Магнитната деклинация () е разликата между географския и магнитния азимут. Деклинацията е положителна (+) източна и отрицателна (-) западна. Връзката между географския азимут и магнитния азимут и магнитната деклинацияя се изразява чрез формулата: A= Аm + 

5. 4-5/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ • Магнитна деклинация ()- особености • изменя се във времето и пространството • Вековниколебания - за 500 години - около 22 градуса • Годишни колебания - около 8’ • Денонощни колебания - за средна Европа, • са максимални на изток около 8 и 22 ч., • максимални на запад около 14 ч, • а около 10 и между 18-20 ч. са нормални.

6. X X αАВ В αАВ A αВА 4-6/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ • Посочен ъгъл (α)- е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва с оста Х (или успоредна на нея), отчетен по посока на часовата стрелка. • Посочните ъгли във всички точки на една права са еднакви. • Всяка права АВ, обаче има прав (АВ) и обратен (ВА) посочен ъгъл, който се различава точно с 200g. αВА= αАВ±200g

7. 4-7/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Връзката между посочния ъгъл (), магнитния азимут (Аm), магнитната деклинация () и меридианната конвергенция (γ) за дадена права е посочена в следната формула: αCD = Аm + (- γ) +X +N географски меридиан  αCD магнитен меридиан Аm γ D С

8. 4-8/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ • Координатните системи - нематериални • Върху Земята се пренасят чрез астрономически, гравиметрични и геодезически измервания, при което се определят координатите на известен брой точки. • Точките, “съхраняващи” координатите – опорни • Опорна мрежа – съвкупност от опорни точки. • Определение! • Опорна мрежа- система от точки, които са стабилизирани трайно на местността и са определени относително точно в приетата координатна и/или височинна система. • Опорните мрежи, според тяхното създаване се делят на • хоризонтална и височинна.

9. 2 b1 3 1 b2 4 А В 5 6 7 4-9/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ ХОРИЗОНТАЛНИ ОПОРНИ МРЕЖИ • Начин за развиване: • Метода на триангулацията • – Снелиус 1615 г. – измерване на дъги от меридиана • изходни: b2 = AB– база • b1- пряко измерване • т.4 - астрономическо ориентиране • Изисквания: • видимост между съседни точки: планински върхове; часовникови кули; църковни камбанарии и пр. • в равнината – строят се високи сигнали – 10-15 m.

10. 4-10/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Чрез полигонометрия 7 3 5 А 6 4 2 b 1 В • След 1950 г. - се разработват геодезически уреди за измерване на големи дължини – от 1-2 до десетки километри - далекомерите • Това води до метода на трилатерацията

11. 4-11/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Трилатерация • измерват се дължините на страните в триъгълниците в опорната мрежа. • Методът не се наложи като самостоятелен! • Съчетаването на трите начина доведе до развитието на метод, при които се измерват ъглите и дължините на триъгълниците - Ъглово - линейни опорни мрежи

12. 4-12/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ Вертикални опорни мрежи – нивелачни мрежи Система от точки, с точно определени надморски височини - нивелачни репери • Превишение– разликата в надморските височини на две точки. • Развиването на нивелачни мрежи - чрез геометрична нивелация. Надморските височини се пренасят от репер на репер с нивелачни ходове по слабо наклонени трасета – ж.п. линии, гл. пътища и т.н. • Опорните мрежи се проектират така, че да служат десетки години. • Непрекъснати измервания : причини - • унищожаване или разместване (при строителство), • свлачища, земетресения и др.; • нови технологии за измерване и обработка; • нови единни координатни системи (ЕС, Скандинавски); • нови територии, без геодезически работи. • ИСЗ допринесоха за развитието и на геодезическите опорни мрежи. • GPS – след 1980 г. за определянето на положението на точки от земната повърхност се използва Глобалната Позиционираща Система.

13. 4-13/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ ОПОРНИ МРЕЖИ В БЪЛГАРИЯ • Хоризонтална опорна мрежа на Р. България • многокласова триангулация – І - VІІ клас. • Състояние: • 100 точки, І клас – на разстояние 30-50 km; 5 бази – Софийска, Ямболска, Русенска и др.; Ориентирана е астрономически в координатна система “1930”; В.Христов (часовникови измервания + за една точка са определени 0, 0; базова страна – Военния клуб в София – Черни връх) • 350 точки, ІІ клас – на разстояние 20-30 km. • ДАГМ – Държавна астрономо-геодезическа мрежа • ДГМ – държавна геодезическа мрежа – ІІІ и ІV клас • Триангулачна мрежа с местно предназначение – V-VІІ клас • 80 -100 000 точки, /част унищожени/.

14. Надземен център камък трамбована пръст камък + 1,50 m подземен център 4-14/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Стабилизиранеи сигнализиране на триангулачните точки Точките от хоризонталната опорна мрежа се стабилизират и сигнализират в зависимост от класа на точките Сигнализират се с дървени и метални вехи или пирамиди

15. 4-15/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Вертикална опорна мрежа многокласова геометрична нивелация от І до ІV клас. • на стена – стенна марка 16 cm 7cm • цокъл на сграда - надморската височина се отнася за най-високата им част (върху триангулачната точка) 6cm Височинната система за България е СИСТЕМА БАЛТИЙСКА 4cm

16. 4-16/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за дължина – метър Определение: 1 метър е разстоянието, което светлината изминава във вакуум за 1/299792458 част от секундата • 1 km = 1000 m • 1 xm = 100 m • 1 dkm = 10 m • 1 dm = 0,1 m • 1 cm = 0,01 m • 1 mm = 0,001 m

17. 4-17/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за ъгли – големината на един ъгъл • се определя в градусова или дъгова мярка Градусова мярка Старо делениеНово деление • 3600(60’, 60”) 400g(100с, 100сс) • 400gon • 1gon=1000 mgon • 58g45c55cc = 58,4555g = 58455,5mgon

18. 4-18/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за ъгли – големината на един ъгъл • се определя в дъгова мярка Дъгова мярка • Ъглите се изразяват в радиани • 1 радиан – централен ъгъл, чиято дъга е = на радиуса на окръжността. • В геодезията често се налага преминаването от дъгова в градусова мярка и обратно.

19. 4-19/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Основна зависимост : α R α0 R O

20. 4-20/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО