Стихове за нас

1. Стихове за нас ПОЗНАЙ КОЙ Е АВТОР НА СТИХОВЕТЕ.......

2. В рояка спомени свещени,де моя дух сега се губи,сè твоят образ въжделенидухът ми, майко, среща, люби.Ти люлката ми си люляласъс песни жалостно-упойни,над мен по цели нощи бдялапрез мойте нощи безпокойни. Под твоето крило растял съм,наяквал съм под грижи мили,от твойта реч и взор черпал съми радост, и духовни сили. Душата ми от теб научида мрази, да обича страстно,от твоята душа засучилюбов към всичко, тук прекрасно.Ти ме роди, но ти ми дадеи светлото, що в теб блещеше,ти и човека в мен създаде -ти два пъти ми майка беше! ??? Майка ми

3. Иван Вазов

4. Привечер, и нищо се не чува. В здрачината селска тишина. Добър вечер! Мама ме целува. Дюлята излъчва светлина. Мама ме целува, в двете длани мъжко неизбръснато лице. Две сълзи запазени от лани скрити в най-дълбокото сърце .... Уж съм вещ по българското слово, а не мога да усетя сам как се ражда този странен говор на човек от щастие люлян. Някъде в детинството му плуват кучета, волове и жита. Добър вечер, мама ме целува, мене ме целува радостта. ??? Завръщане

5. Павел Матев

6. Две хубави очи Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи. Не искат и не обещават те. . . Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! ???

7. Пейо Яворов Бюст-паметник на Яворов, Чирпан

8. Страсти и неволи         ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях -         не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. . . Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете.

9. България Земя като една човешка длан...Но по-голяма ти не си ми нужна,Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,че е от кремък твоят стар Балкан.

10. Земя като една човешка длан...Но по-голяма ти не си ми нужна,Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,че е от кремък твоят стар Балкан.Какво, че виха вълци и чакалииз твоите полета и гори?С онез, които бяха с теб добри,ти бе добра, но злите не пожали........ Земя, като една човешка длан...Но ти за мен си цяло мироздание,че аз те меря не на разстояние,а с обич, от която съм пиян! ??? България

11. Георги Джагаров

12. Прощално На жена ми Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискан гостенин.Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида. ???

13. Никола Йонков Вапцаров

14. Вечни български песниПознай кой е изпълнителя?http://rangelow.com/bulgaritex/LUBIMIPESNI/500mp3.html

15. О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума — приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица и как теглят без дом дечица! … ??? …

17. Отечество любезно, как хубаво си ти Отечество любезно,как хубаво си Ти!Как чудно се синее небето ти безкрайно!Как твоите картини меняват се омайно!При всеки поглед новий, по- нови красоти:тук весели долини, там планини гиганти,земя пълна с цвете, небето със брилянти... ???

19. Не съм те никога избирал на земята.Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.Аз те обичах не защото си богата,а само затова, че си родина моя.И българин съм не заради твойта славаи твойте подвизи и твойта бранна сила,а заради туй, че съм безсилен да забравяза ослепелите бойци на Самуила.Да търси който ще във теб сполука бързаи почести и власт със страст една и съща,страданието мен по-силно с теб ме свързваи нашата любов в една съдба превръща. ???

20. АТАНАС ДАЛЧЕВ

21. Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил, моя смях от устните откъснал? И магия някаква ли стана? Виждам те на старите икони, чувам те в съня си нощем късно: гледаш ме с очи на похитител, а в гласа ти всеки звук ме гали. Кой си ти, в духа ми смут запалил - Мефистотел ли, или Кръстител? Любов

22. А сърцето мое доверчиво пее - птичка в разцъфнала градина, пее - и нарича те: Любими. И покорна, шепна аз щастлива, както на Исуса - Магдалина: Ето моите ръце - води ме!

23. Говори, говори, говори! - аз притварям очи и те слушам: - Ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша... Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат. Де ще стигнем, кога зазори? Този път накъде лъкатуши? Там ли, дето свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети, и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим? - Ти не знаеш? Аз също не знам - но води ме, води ме натам! ??? Унес

24. ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

25. Снегът на спомена вали,с дъха си стоплям твоите длани.Oчите ти излъчват смях,красят на утрото покоя.Обичам те, обичам те.Кажи, нали не те е страхда тръгнеш с мен, да бъдеш моя?Нали щастливи сме, нали,нали ще бъде дълга нашата зима?Обичам те, обичам те.....

26. ГЕОРГИ МИНЧЕВ http://rangelow.com/bulgaritex/LUBIMIPESNI/500mp3.html

27. Не си отивай Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!Не ме оставяй сам с вечерта.Ни себе си, ни мене не залъгвай,че ще ни срещне някога света!Светът е свят ! И колкото да любим,и колкото да плачем и скърбим,като деца в гора ще се изгубим,щом за ръце с теб не се държим.

28. ДАМЯН ДАМЯНОВ

29. За две ръце, протегнати насреща,земята бих докрая извървял.За две очи, като звезди горещи.аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от тебе вдъхновени,най - хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил. За две ръце

30. Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа. ???

32. Септември! Септември! О месец на кръв! на подем и погром! Мъглиж беше пръв Стара и Нова   Загора Чирпан Лом Фердинанд Берковица Сарамбей Медковец   (с поп Андрей) - градове и села. Народа въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, - със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение – … ?

34. Да се завърнеш в бащината къща,когато вечерта смирено гасне,и тихи пазви тиха нощ разгръщада приласкае скръбни и нещастни.Кат’ бреме хвърлил черната умора,що безутешни дни ти завещаха —ти с плахи стъпки да събудиш в дворапред гостенин очакван радост плаха.Да те присрещне старата на прагаи, сложил чело на безсилно рамо,да чезнеш в нейната усмивка благаи дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната,последна твоя пристан и заслона,да шепнеш тихи думи в тишината,впил морен поглед в старата икона:аз дойдох да дочакам мирен заник,че мойто слънце своя път измина...   О, скрити вопли на печален странник,напразно спомнил майка и родина... ??? Скрити вопли

35. Димчо Дебелянов

36. На кого принадлежи мисълта? "...времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

38. На кого принадлежат мислите? Когда ти чуеш да сьм погинал,да не плачеш, майко, ни да ридаешза славно дело, что сьм юнашки свършил,но гроба ми прилежно да издириш. • "За вярa и за слобода погина славен!“ • В мило отечество да се върнамислех си аз всегда непрестанно,в българско място сладко д’ издъхна ...

40. На кого принадлежат ... ? • Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек.

42. Пролет дойде и пиленце по Балканът пее; зеленее се тревица, слива се белее; а Мургаш е още черна, като черна врана; тя жалостно и печално гледа към Балкана, па му казва: "Ох, Балкане, побратиме верни! Темнее ми пред очите, дните ми са черни! Аз не мога и занапред да търпя неволи и да гледам как турчинът детето ми коли; аз не искам и занапред мирно да робувам — за свобода, за щастие само да бълнувам... Не вярвам аз, че калугер ще спаси раята — свободата не ще екзарх, иска Караджата.“ ??? ("Свобода", г. II, бр. 38, 4 март 1872.)

43. Кой е написал... ? „Стоп! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец, на този дълбокотърпелив мъченик, на тоя, който ти дава храна и живот. Поклони се на българския народ! Този народ, когато е имал светла точка отпреде си, когато му се е посочвала свята цел, той се е устремявал към тази цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничава нация... ?

45. Сливи за смет Някой си човек имал син. Когато пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика.    Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола сливи, па тръгнал по селата да ги продава.    - Хайде давам сливи за смет, сливи за смет. ... ??? Кой е автор на приказката?

46. Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов)

47. Монологът  на  последният Аз съм последен – да! От милионите мои събратя, които загръщаха някога тази пустош пред очите ви – аз съм последният. Брадвата ме пощади защото съм крив. Ветровете ме подминават защото съм уродлив. Така успях да надживея всички, за да свидетелствам, че тук, по тия съсипища и голи ридове, имаше някога гора ...

48. После ... Човекът пак дойде – веднъж да завлече гредите, а сетне да оре. Мене остави за да има къде да закача торбата си. Дойдоха и други, ораха, сяха пак ораха и пак сяха, но не успяха да вършеят. Склоновете бяха стръмни, дъждовете – буйни. Отвлякоха рохката пръст, защото нямаше ги вече корените да я задържат, и листата, да я покриват и пазят.  И тогава настъпи страшна самота ...

49. Николай Хайтов 1919-2002

50. Света Богородичка Света Богородичке, мъничка,Със златно слънце на главичката,Направи ме да съм по-добричка,Поведи ме кротко за ръчичката.Днес е Коледа – камбани бият,Мама е на черква с татко ми,А децата вън със сняг се биятИ устата им са пълни, лакоми.Те не знаят, че дечица имаОт войната гладни и заскитани.Запази ги в тая люта зимаИ стопли ги с твойто топло дишане.Света Богородичке, мъничка,Със златно слънце на главичката,Запази ми: татко, мама, всичкоИ на стряхата недей забравя птичката!