100 likes | 217 Views
Солидарността между поколенията за една по-добра Европа.
E N D
Солидарността между поколенията за една по-добра Европа
Живеем в един свят, а всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, изповядваме различни религии, имаме различен цвят на кожата, различна сексуалност, различно възприемаме света... Но как успяваме тогава да живеем съвместно? Според мен, солидарността е отговорът.
Солидарност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. • Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Солидарност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.
Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начини има да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме хляба, в какво вярваме, всички искаме едно и също - да споделим с другите своя свят, чувствата си, възможностите си, красотата, която притежаваме, да дадем някому любовта си.
Аз мисля, че нашето поколение живее в най-солидарното време. Когато погледнем назад, виждам, че човечеството е извървяло доста път, за да стигне до тук. Много битки са се водили и много трудности е имало, докато хората си извоюват правото свободно да изповядват вярата си; докато бели и цветнокожи, мъжете и жените имат равни права; докато хомосексуализма се приеме като нещо нормално и бъдат узаконени браковете на хомосексуални двойки, макар и само в няколко страни. Живеем в най-солидарното време до сега. Човечеството осъзнава грешките си и се старае да ги поправи. • Но дали това е достатъчно?
Не. • Все още сме далече от обществото, което трябва да бъдем. Всеки знае, че да се бориш с общественото мнение е все едно да се сражаваш с вятърни мелници. И докато това е така, има какво да искаме от себе си.Ние все още слагаме рамки и принуждаваме хората около нас да се вместят в тях.
Всеки път, когато някой изразява мнение различно от това на мнозинството, той бива съден и отхвърлян. Много често хората са поставяни пред избора дали да бъдат себе си и да правят това, което смятата за правилно или да бъдат част от обществото.Трябва ли да бъде така? Трябва ли всички да сме на едно мнение, за да бъдем заедно? Ние гледаме с ненавист и наказваме силните. Когато те не се страхуват да изразят мнение, ние ги натискаме надолу, вместо да ги оставим свободно да се развиват и да се учим от тях.
Факт е, че няма две еднакви същества на земята. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. И трябва да го приемем. • Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.
Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива. Но само, ако им позволим. Само ако бъдем солидарни...
Изготвила: • Далия Евтимова Субашиева • ПГ “В. Левски” гр.Доспат • 12 клас • Тел: 0894461228 • daliq_93@abv.bg