Плиска и Преслав

1. Плиска и Преслав Средновековните столици на Първата българска държава

2. Плиска – първата българска столица, основана след образуването на славянобългарската държава. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 г. градът е главно политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско строителство.

3. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото за построяването на града не е било случайно избрано. Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнините терени за изграждане на лагерите и селищата си. Три отбранителни пръстена е трябвало да защитават града от евентуалните му нападатели.

4. Най важният се състоял от дълбоки ровове, вторият от дебели каменни зидове, достигащи до 12 метра височина и третият от стени изградени от глинени тухли. Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. • Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най забележителните паметници от първия етап.

5. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. През 811 г., по време на похода на византийския император Никифор I Геник в българските земи, Плиска е разграбена и опожарена.

6. Изключително мащабно строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг.

7. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, така наречените малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата.

8. Третият строителен етап е оставил за архитектурен паметник от това време – Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била обградена от голям манастир със сложна архитектура.

9. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I е приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

10. След 1001 г., когато е завладян от византийците, градът запада, а след нашествията на узи и печенеги (11 век) запустява. През 17 век той е вече в развалини.

11. Преслав

12. Важни за българската държава събития бележи 893 г. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността и спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска във Преслав.. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики.

13. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош. Доколкото по планировка и разположението си Плиска всъщност представлява военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв. км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени.

14. Кръглата (златна) църква предизвиквала възхищение и изумление във всеки. Позлатеният и купол бил пищно декориран отвътре с фантастична мозайка на златен фон. Планът на църквата впечатлява и до днес с великолепната окръжност на основите си.

15. Тя била построена на хълм извън градските стени, за да и се любуват от разстояние. Велики Преслав е останал на веки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Тук е създадена Преславската книжовна школа повлияла на цялостното културно развитие на Източна Европа.

16. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварски племена, Византия … За богатството и великолепието на града свидетелства преславското съкровище състоящо се от 150 великолепни предмета.

17. Упадъкът на Преслав започва по времето на втората Българска държава, когато столица вече е Търново. Недалеко от Преслав, край Патлейна е открита и уникалната керамична икона на Свети Теодор Стратилат – 10 век, състояща се от двадесет цветни плочки. С този шедьовър на средновековната живопис се слага и началото на хилядолетната традиция в българската иконопис.

18. ПРОЕКТЪТ Е ИЗГОТВЕН • ОТ • Мария Стоянова Балканска • факултетен номер 2224