ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ КАТО ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА - НАЧАЛОТО

1. ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ КАТО ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА - НАЧАЛОТО д-р Румен Трифонов Секретар на Координационен съвет за информационно общество

2. ПОЛИТИКА

3. Предоставяне по електронен път на качествени, икономически ефективни и лесно достъпни административни услуги на гражданите и бизнеса. Разширяване на технологичните възможности на гражданите и бизнеса за участие в държавното управление. Създаване на организационна, комуникационна и информационна среда за ефективно функциониране на държавната администрация в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на Европейския съюз. Стратегически цели на електронното правителство

4. Подготвителен етап – 2002г. Стратегия за Електронно правителство Етап на начално развитие (2003 – средата на 2005 г.) Реализиране на пилотни проекти и оценка на добрите практики Етап на целенасочено развитие (от средата на 2005 г.) ИСЕП/ПИСЕО Развитие на електронното правителство в България

5. Основни дейности: Разработване на 20индикативни електронни услуги ( по списък на ЕК) за гражданите и бизнеса; Разработване на пилотни проекти с електронни услуги на централно и местно ниво; Внедряване на системи за електронен документооборот и електронен подпис в държавната администрация; Подготовка на поднормативна база за електронен документооборот и електронни административни услуги Тестов период – 2003 / 2005

6. ПРАВНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ АСПЕКТИ

7. ПРАВНА РАМКА Законови актове • Закон за защита на личните данни - 2001г. • Закон за електронния документ и електронния подпис - 2001г. • Закон за защита на класифицираната информация - 2002г. • Закон за защита на интелектуалната собственост 1993г./ допълнен 2002г. • Закон за електронната търговия - 2006г. • Закон за електронното управление - 2007г.

8. ПРАВНА РАМКА Подзаконови актове • Стратегия за електронно правителство от 28.12.2002г • План за изпълнение на стратегиятадо 2005г. • ПМС № 153 от 05.06.2004 г. • за определяне на органите по чл. 41, ал.1 от ЗЕДЕП, които приемат и издават електронни документи • Решение № 761 на МСот 24.09.2004 г. • Визия за Единна национална база данни за територия, население и ресурси –основа на електронното управление на България • ПМС от 28.10.2004г. • Създаване на Координационен съвет по Информационно общество

9. Министерски съвет Координационен съвет за информационно общество Министерство на държавната администрация и административната реформа Държавна агенция за информационни технологии и съобщения Управление на Електронното правителство

10. КЦИКУТ КООРДИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО ИНФОРМАЦИОННИ, КОМУНИКАЦИОННИ И УПРАВЛЕНСКИ ТЕХНОЛОГИИ АГЕНТИ НА ПРОМЯНАТА

11. Създаден през 2002 година по проекта “Електронно правителство” на Програмата за развитие на ООН и Mинистерски съвет. Разработва “Стратегия за електронно правителство на Република България”, “План за изпълнение на стратегията за електронно правителство” и редица документи, подпомагащи внедряването на нови технологии в държавната администрация. Негова е ролята по координиране изпълнението на препоръките на Европейския съюз в направлението еEurope/eGovernment. В резултат на активното сътрудничество по програма IDA иIDAbc България прие модерна Национална рамка за оперативна съвместимост принципите на която са заложени в Закона за Електронно управление; КЦИКУТ отговаря за разработване на политики и решения, свързани с информационно общество и е-управление, както и координация и контрол на изпълнението им на общодържавно равнище. КЦИКУТ Задачи 2002 - 2005

12. Оперативно, аналитично и методологическо подпомагане на КСИО към МС и разработване на политики по Електронно управление. В дейността си центърът си сътрудничи с МДААР И ДАИТС, както и с всички държавни институции и ведомства, участващи в развитието на Информационното общество и в процесите по изграждане на електронното управление. Основни партньори на КЦИКУТ са браншовите, неправителствените организации и представители на гражданското общество; Подпомагане работата на КСИО за оптимизиране изразходването на бюджетните средства за ИКТ проекти и ефективното усвояване на средствата по европейските фондове КСИО координира дейностите на държавните органи за изпълнение на стратегиите в областта на (ИКТ) и на програмите за тяхната реализация; анализира проблеми, свързани с тяхното прилагане; съдейства за осигуряване на административна и технологична подкрепа за ИКТ проекти; проучва възможностите за формиране на ПЧП в областта на ИКТ; разработва оценки за ефективността на извършените дейности в областта на ИКТ. КЦИКУТ ще подпомага работата на КСИО за оптимизиране изразходването на бюджетните средства за ИКТ проекти и ефективното усвояване на средствата по европейските фондове КЦИКУТ Задачи 2005 - 2007

13. Отворени стандарти за технологични решения; Прилагане на бизнес модели при внедряването на новите технологии – организация на работа, публично-частното партньорствои др; Проектен подход при финансирането и реализацията на отделните дейности от електронното правителство; Ползване на европейски и световни добри практики за еУслуги; Изграждане на еПравителство организационни и технологични аспекти

14. За Правила за работа с електронни документи подписани с електронен подпис За Рамка за Оперативна съвместимост и системна интеграция на информационните системите в изпълнителната власт; За Правила за електронен обмен на данни между администрациите по инициатива на БАИТ; За пилотна система за плащания на еУслуги по електронен и мобилен път; За обобщени изисквания към електронните административни системи по инициатива на ИПАЕИ Междуведомствена работна група по е-управление  в рамките на постоянната комисия България-Бавария. Работни групипо основни направления на ЕП

15. Работна група за оперативна съвместимост Оперативната съвместимост е способността на информационните системи и бизнес - процесите, които те поддържат, да обменят данни и да интегрират информация и знание. Това означава многократно използване на вече въведени в администрацията данни и техния обмен по унифицирани протоколи. Тя се основава на комплекс международни стандарти. • Работната група подготвя комплект документи, осигуряващи междусистемната интеграция и оперативната съвместимост: • Национална рамка за оперативна съвместимост на е-Правителство; • Методологии за създаване и поддържане на: • Регистър на стандартите; • Регистър на информационните обекти; • Регистър на електронните услуги • Методика за реда и условията за Сертификация на информационните системи за съответствие с Националната рамка; • Прототип на Регистъра на стандартите, съдържащ понастоящем 108 стандарта.

16. Програма на ЕК за електронен обмен на данни IDABC

17. Програма IDA заОбмен на данни в администрацията. Стартира през 1995 година, за да стандартизира и унифицира начините на обмен на информация в страните от ЕС; България ратифицира меморандум за разбирателство през 2004 и става пълноправен член на програма IDA; Ратифициран е меморандум за участие на България в продължението на програмата - IDABC Програма IDA - IDABC

18. ИТ доставчиците най-добре знаят как се развиват технологиите и пазара и тяхното мнение е важно за IDA. Един от основните принципи на IDA е неутралитета спрямо доставчиците(vendors), като особено внимание се обръща на отворените стандарти като средство за постигане на съвместимост в обкръжение на много доставчици(vendors). Много от дейностите по IDA се осъществяват чрез договори с фирми. За да не се дава несправедливо предимство на отделни фирми, по IDA е разработена политика на прозрачност и не дискриминация. Това означава, че в рамките на програма IDA не се предвиждат двустранни срещи с отделни представители на индустрията. Вместо това, ИТ фирмите, които проявяват интерес към осъществяване специфични дейности по IDA, са насърчавани да създават групи по интереси с други представители на индустрията (асоциации, консорциуми) или да поканят IDA на открити събития, организирани от тях. IDA също приветства всякакви писмени предложения, които могат да насочат дейностите по осъществяването й. Как могат да бъдат включени в IDA ИТ фирми

19. IDA понастоящем финансира 75 проекта и дейности в страните-членки, кандидатки и държавите от EFTA. Бюджетът средно е около € 25 милиона на година. IDA предоставя финансиране за всички фази, водещи до изпълнението на проектабез експлоатационните разходи. По програма IDA се подготвя годишна работна програма на базата на предложенията за различни услуги, които Европейската Комисия иска да включи в програмата. След това Работната програма се внася в Комитет и впоследствие се одобрява от Комисията. Пряко участие в програмата IDA могат да вземат публичните администрации. IDA всъщност е програма управлявана от Комисията, различаваща се от програми като eTEN, eContent или IST. Докато последните са разходно споделени програми, позволяващи на консорциуми да внасят предложения за оценяване и финансиране, различните проекти и дейности по IDA се осъществяват изключително от Комисията чрез публични търгове. Как се получава финансиране по IDABC

20. ИНФРАСТРУКТУРА

21. ИНФРАСТРУКТУРА НАМДА

22. НАМДА Технологични средства MPLS/IP, ATM, WDM, VPN, VSAT технологии Структура • гръбнак от 4 центъра и пълна свързаност помежду им; • изграждане на Опорни Мрежи в областните градове и свързването им към някой от центровете в гръбнака; • резервиране на основната апаратура, за гарантиране на работоспособност при отказ на някой от модулите; • средства за управление, наблюдение и анализ на работоспособността. Етапи на изграждане • Осъществяване на пренос на данни • Интегриране на обмена на глас и данни • Свързване на общините, митниците и граничните пунктове

24. Подоходни данъци: декларации, уведомяване. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда. Социални осигуровки, Помощи за безработни, Добавки за деца, Медицински разходи, Стипендии. Лични документи (паспорти, свидетелства за управление на МПС). Регистрации на МПС (нови, използвани, внесени МПС). Подаване на документи за строителни разрешения. Декларации към полицията (напр. при кражба). Публични библиотеки (каталози, машини за търсене). Свидетелства (за раждане, брачни и др.). Дипломи за средно и висше образование. Смяна на адресна регистрация. Услуги, свързани със здравеопазването. 12 индикативни услуги за гражданите

25. Реализация до 2005г.

26. 8 индикативни услуги за бизнеса • Социални осигуровки за заетите. • Корпоративни данъци: декларации, уведомяване. • Данък добавена стойност: декларации, уведомяване. • Регистрация на нова фирма. • Изпращане на данни до Националния статистически институт. • Митнически декларации. • Разрешения, свързани с екологични изисквания (вкл. докладване). • Обществени поръчки.

27. Реализация до 2005г.

28. Реализация на 20-те индикативни е-услуги, 2005 г- в %

29. Агенция по вписванията Регистрация на стопански субекти в регистър БУЛСТАТ, Имотна регистрация, Изпращане на данни до централните ведомства (МВР, НАП, АМ и др.); Министерство на отбраната Обществени поръчки, Жалби, Акредитиране на журналисти Министерство на икономиката и енергетиката Обществени поръчки Министерство на образованието и науката Регистър на средните у-ща и детски градини, Регистър на висшите учебни заведения, Справочна система за общините, Географска справочна система на структурата на народната просвета Министерство на правосъдието Свидетелства за съдимост Министерство на труда и социалната политика Молби, жалби, сигнали, Достъп до обществена информация Агенция за социално подпомагане Деловодно обслужване - молби, жалби, сигнали, Достъп до обществена информация, Социални услуги, Семейни помощи за деца Главна инспекция по труда Декларации, молби, жалби, сигнали, Разрешения по чл.302,чл.303 и чл.333 от КТ Държавна агенция за закрила на детето Лиценз за социални услуги Агенция по заетостта Търсене на свободни работни места Други електронни административни услуги на “централно” ниво

30. Други електронни административни услуги на “централно” ниво

31. Въвеждане на електронния документ и електронния подпис в дейността на администрацията / Пост.# 153/2004г.

32. Електронните услуги през 2005 година Национални представителни изследвания сред бизнеса и населението Февруари - Март 2005 През 2005 г., за разлика от 2004 г. 3 пъти повече компании разчитат на публикувани в Мрежата документи вместо на разяснения при директен контакт в съответната административна служба. Чрез Интернет мениджърите получават и обмислят информацията предварително, което променя естеството на работа с институциите. Тя все повече се свежда до решаване на специфични (експертни) казуси, а не до отговор на рутинни въпроси. Първоначалният контакт с данъчната служба или общината постепенно се измества при “клиента” - в офиса на фирмата. КЦИКУТ ЕСТАТ

33. Електронните услуги през 2005 година Електронните услуги, предоставяни от държавните институции категорично могат да бъдат дефинирани като бизнес услуги. Избягването на директния контакт с администрацията, там където това е възможно и замяната му с виртуален е привлекателна алтернатива за фирмите. В началото на 2005 г. Мрежата става все по-предпочитана при получаване и подаване на информация и документи, при извършване финансови операции. 1/3 от мениджърите при право на избор биха осъществявали комуникацията с институциите, без да напускат работното си място. КЦИКУТ ЕСТАТ

34. Съвместно изследване на фондация “Приложни изследвания и комуникации” и ПРООН от 2004г. 47 % от общините имат свои официални Web сайтове; сайтовете на общините имат предимно информационни функции; предстои работа по отношение на функционалността и взаимодействието между общинската администрация и потребителите. еОБЩИНА

35. Портал за услуги на еПравителство • egateway.government.bg • смяна на адресна регистрация • справка за осигуряването на лице • справка за вноски от фирма • съдебно състояние на фирма • Информационен портал за българските институции • portal.government.bg • Портал на областнa и общинскa администрация • Стара Загора • egateway.sz.government.bg • акт за държавна собственост • жалби до полицията • акт за раждане • разрешение за строеж • …и много други

36. ПРОЕКТИ - добри практики • Портал за услуги на еПравителство • egateway.government.bg • Главна Данъчна Дирекция • https://www.taxadmin.minfin.bg/dds/ • Министерство на транспорта и съобщенията • www.mtc.government.bg • Агенция по заетостта • www.nsz.government.bg • Информационен портал за българските институции • portal.government.bg • Портал на държавната администрация • sadocs.government.bg

37. ПРОЕКТИ - добри практики Портал за евроинтеграция eurosmac.government.bg Портал на областна и общинскаадминистрация Стара Загора egateway.sz.government.bg Народна библиотека http://www.nationallibrary.bg Областен сайт Варна www.vn.government.bg Областен сайт Габрово www.gb.government.bg Областен сайт Ямбол www.yambol.government.bg Общински сайт Стара Загора city.starazagora.net Общински сайт Добрич dobrich.city.net

38. МОНИТОРИНГ Управленска информационна система Методология за стратегическо управление Balanced Scorecard. http://obs.is-bg.net Със съдействието на Информационно обслужване АД

39. EuropeaneAwards през 2003г. за информационната система на ГРАО Национални награди Бяха проведени конкурси “онлайн услуги” за добри практики на администрациите съвместно с ИПАЕИ през 2003 и 2004г. Междунарони награди

40. ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ • Беше проведена кампания, за популяризиране сред бизнеса и гражданите възможностите на еУслугите. • Проведени са две национални конференции за електронно правителство в Бояна през 2003 и 2004г. С връчване на наградите от онлайн конкурса • Издаване на годишен доклад за развитие на електронното правителство през 2003, 2004 и 2005г. • Беше подпомагнато издаването на книгата на проф. Божил Добрев “Пътеводител на Електронното правитеслтво” • Издадена е книга с добрите практики у нас с издания през 2003 и 2004г • Разработена е учебна програма ЕП/ЕУ към ИПАЕИ • Издадена Бяла книга на Електронното правителство

41. Проект PHARE - BG2004/016-711.10.01 Укрепване на капацитета на държавната администрация за реализиране на Стратегия за електронно правителство

42. Преглед на съществуващия прогрес и нормативна уредба по отношение на електронното правителство/електронно управлениекакто иреализираните електронни услуги; Подготовка на актуализирана Стратегия и Пътна карта за реализация на електронно управление; Създаване на технологична референтна рамка и стандарти заразвитие на електронното управление в България; Развитие на административен капацитетза електронно управление в държавната администрация Цели на проекта

43. ПУБЛИЧНО ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО

44. Обществена поръчка за доставка “Outsource” на дейности и услуги “In house”разработка и поддръжка с външен консултант Смесен модел: “Outsource” на разработката и “in house”на поддръжката Модели на публично-частно партньорство Прилагани у нас

45. Български проекти по електронно управление реализирани чрез публично-частно партньорство Правителствен портал за електронни услугиhttp://egateway.government.bg Портал за електронни услуги на областна администрация - Варнаhttp://open.vn.government.bg

46. Пилотен правителствен портал за електронни услугиhttp://egateway.government.bg

47. Портал за електронни услуги на областна администрация - Варнаhttp://open.vn.government.bg

48. Необходимост от юридическа рамка и методически правила за използване на различни и съвременни форми на ПЧП ( не само концесии и обществени поръчки); Необходимост от ускорено приемане правила и изисквания към системите на електронното упраление; Липса на капацитет в държавната администрация за генериране на проекти и намиране различни донори и форми за финансиране; Липса на капацитет в държавната администрация за управление и контрол на проекти с публично частно партньорство; Необходимост от дефиниране на малки ИКТ проекти с цел пълноценно участие на български ИКТ фирми; Недостатъчна инициативност у частния бизнес за генериране на съвместни проекти с ДА; Проблеми на публично частното партньорство

49. • Наличие на политическа воля; • Осигуряване на необходимия финансов ресурс; Осъзната необходимост на обществото от развитие на е-правителство; Образователна и квалификационна подготовка, практически умения на човешките ресурси за участие в е-правителство; Осигуряване на ангажираност на високо-квалифицирани специалисти по информационни технологии; Ефективна обратна връзка. Kритични фактори за успех

50. Осигурено централизирано финансиране; Нормативна уредба за ПЧП; Въвеждане на стандарти и правила ; Повишаване на административния и управленски капацитет за внедряване на ЕП; Повече съвместни проекти с ПЧП. Предизвикателства