ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА ОБЩИ ВЪПРОСИ И МЕТОДОЛОГИЯ

1. Обща теория на държавата проф. д-р Даниел Вълчев ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА ОБЩИ ВЪПРОСИ И МЕТОДОЛОГИЯ

2. Общи въпроси и методология • Предмет на Общата теория на държавата • Методът в различните дискурси, част от предмета на които е държавата • Методологическа рамка на курса • Преподаването на ОТД и разграничение с други научни области и учебни дисциплини • Структура на курса • Литература

3. 1. Предметна рамка на курса (1) Трудности при очертаването на предмета на ОТД • Илюзията за самоочевидност на понятието • Невъзможност за сетивно възприемане и опитно установяване • Историческо и географско многообразие на проявленията на властова публична организация и на понятията, които им съответстват • Участие в различни дискурси

4. 1. Предметна рамка на курса (2) Езикови бележки • полис – самодостатъчният античен град • от civitas, res publica,imperium (S.P.Q.R. – Senatus Populusque Romanus) • stato (Etat, Staat, state, estado) – от състояние към институция (Боден – république, commonwealth) • славянски езици – государство (р), дзяржава (б), рaństwo (п) • български език – царство (от цезар, кесар) и държава (от държа, владея) – Зографска грамота на цар Иван Александър от 1342 г. – българско царство и гръцка държава • за разлика от думатаправо, която винаги е свързана с посока (направо или дясно) или с оценка (правилно, прав си), държава е свързана със състояние и/или с властване

5. 1. Предметна рамка на курса (3) Какво е държава (1) • Критерии за наличие на държава (разлика със селото, с църквата или с бандата): • автархия (Аристотел) • право (Цицерон) • Бог (Християнското средновековие) • суверенитетили власт (господство) • Разнообразни дефиниции – от 3-те компонента (народ, територия, власт) до “Историята, възприемана като статика”

6. 1. Предметна рамка на курса (4) Какво е държава (2) • Държавата – благо или необходимо зло: • благо – античността, ХVII и ХVIII век • необходимо зло – св. Августин (следствие от грехопадението), либералните представи • “Разомагьосването” на държавата • огромно натрупване на предразсъдъци, свързани с възприемането на държавата като благо (и съпътстващите понятия – суверенитет, нация, територия, конституция) • Как идеите за държавата влияят върху реалните социални процеси • най-често легитимират един вече консумиран политически и правен процес (теорията за суверенитета на Боден) • понякога катализират политически и правни промени (Русо и Френската революция)

7. 1. Предметна рамка на курса (5) Какво е държава (3) • Три възможни задачи на Общата теория на държавата: • да я изследват • да я легитимират • да я конструират логически (или в съчетание) • Задачата на една юридическата теория за държавата,според Георг Йелинек(Georg Jellinek– 1851-1911): “Целта на юридическото изследване на държавата е тя да бъде направена юридически мислима”

8. 2. Методът в различните дискурси… (1) • Метод– не какво, а как (как се подхожда към обекта с оглед решаването на задачата) • Предпоставен е от задачата на изследванетои обхваща: • Гледната точка (вътре или вън, съвременник или не и т.н.) • Начините на взаимодействие с обекта на изследване (наблюдение, експеримент и т.н.) • Допустимите и необходимите правила за мислене при решаването на задачата, съответстващи на гледната точка, в т.ч. и понятиен апарат (например ценностни съждения, дедукция, количествени измервания и т.н.) • Основни методи по отношение на държавата като обект на изследване до ХIХ век – философски и исторически

9. 2. Методът в различните дискурси… (2) • Философски метод– най-стар, без ограничения в задачите, гледните точки, понятията, нивото на обобщение и използването на ценностни съждения (в правното мислене е представен от естественоправната школа) • Исторически метод – установяване и хронологично подреждане на факти и търсене на причинно-следствени връзки между тях (в правното мислене най-типичен пример е историческата школа в Германия от началото на ХIХ в.)

10. 2. Методът в различните дискурси… (3) Промяната през ХIХ век • Предпоставки– през ХІХ век – прогрес в природните науки и техниката, стабилизиране на институциите, кодификации, криза на естественото право • Философският позитивизъм – Огюст Конт (Auguste Comte – 1798-1857) – човешкото познание преминава през 3 етапа на развитие – теологично, метафизично и позитивно познание • Методът на позитивното познание: Обективно наблюдение на фактите, отхвърляне на априорни тези, изключване на дедуктивния метод

11. 2. Методът в различните дискурси…(4) Влияние на философския позитивизъм • Социологията: • Думата социология замества социална физика след ІV т. на “Курс по позитивна философия”на О. Конт • Цел – да се обясни обществото без това да се основава на допускания за човешката природа • Основното – изследване на фактите независими от индивидуалното съзнание; въвеждане на количествени методи • Юридическият позитивизъм: • право е само позитивното (валидното от формална гл. т.) право, създадено в съответствие с предвидената процедура и гарантирано със заплахата от санкция • правото е воля, а не разум • юридическата наука търси отговор на въпроса “как”, а не на въпроса “защо”

12. 3. Методологическа рамка на курса (1) • В рамките на курса ще разглеждаме държавата от юридическа гл. т. Какво значи това? • Дължимо и съществуващо (Кант – Sollen и Sein) • Категорични и хипотетични норми • Технически и социални норми • Етически обосновани норми и практически обосновани норми Работна дефиниция за право: Система от общи, абстрактни и хипотетични правила за човешко поведение, при неспазването на които се налага централизирана публична санкция

13. 3. Методологическа рамка на курса (2) • Правила за поведение – действителността може да се разложи на фактическо и дължимо (Кант) • Общи, абстрактни, хипотетични • Система – правото е система (ред) – компонентите му са подредени устойчиво едни спрямо други и си взаимодействат • Санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или организационен характер • налага се – различие с техническите норми • физически характер – различие с моралните и обичайните норми • централизирана и публична

14. 3. Методологическа рамка на курса (3) • Правната наука и юридическият метод • Правната норма като основна обяснителна схема – изследване на валидно дължимото; само нормите придават правно значение на фактите • Изследване на нормативните зависимости – валидността в правото почива на нормативни, а не на причинно-следствени (каузални връзки) • Държавата може да бъде предмет на юридическо изследване – т.е. да бъде направена юридически мислима, което значи: • Да бъде поставена в отношение с правния ред • Да бъде включена безпротиворечиво в системата от понятия, с които работи юридическата наука

15. 3. Методологическа рамка на курса (4) • При изследването на държавата се обособяват три възможни задачи: • Да се изследва държавата като факт от социалната (политическата) действителност. В този аспект тя ни се представя катотериториално обединение за господство. • Да се легитимира държавата. В тази посока са всички теории, които служат за оправдаване на властта и подчинението в държавата. • Да се направи държавата юридически мислима. Това значи: • да се постави в отношение с правния ред(да бъде възприета като част от правния ред, като самия правен ред или като част от неговата непосредствена среда) • да се обясни с помощта на другите правни понятия • при използване на юридическия метод

16. 3. Методологическа рамка на курса (5) • В рамките на курса – още два вида знание: • политико-философско • социологико-историческо • Причината – понятието държава и свързаните с него понятия са (както всяко понятие) контекстуални. Следователно необходимо е да познаваме: • теориите (най-често теории на полето на политическата философия), в рамките на които съответното понятие се е появило и развило –история на идеите • социалния и политическия контекст – елементи на политическа история

17. 4. Преподаването на ОТД (1) • Задачата на Общата теория на държавата: • Да включи безпротиворечиво понятието държава и свързаните с него панятия (държавна власт, суверенитет, държавна територия, държавен орган, властнически актове и т.н.) в системата от правни понятия • Да даде концептуална и понятийна основа на публичноправните отрасли (конституционно право, административно право, международно публично право и др.)

18. 4. Преподаването на ОТД (2) • ХIХ век – отрицание на естественото право (немска историческа школа, социологизъм, позитивизъм) • Немската публичноправна традиция и обособяването на юридическия дискурс за държавата • През ХVII и ХVIII век в немските университети се изучава ius publicum universale, което се разглежда като клон на есетственото право и на ius gentium • През ХIХ век – Staatskunde (познание за държавата), Staatswissenschaften (науки за държавата) и Staatskunst (държавно изкуство) • 1875 г. Блунчли (J. C. Bluntschli, 1808-1881) публикува своето Учение за модерната държава (Lehre von modernen Staat), което се състои от три части. Първата част се нарича Общо учение за държавата (Allgemeine Staatslehre) • За първи път курс по Общо учение за държавата е включен в програмата на юристите в университета в Хайделберг през учебната 1875/76 г. • Само за годините между 1896 и 1901 в Германия са публикувани четири произведения с такова заглавие, с автори съответно Борнак (Bornhak), Рем (Rehm), Шмит (Schmidt) и Йелинек (Jellinek).

19. 4. Преподаването на ОТД (3) Преподаването у нас - от началото на ХХ век - Ст. Киров– Общо държавно право, състоящо се от Теория на държавата и Организация на модерната държава - К. Соколов– Дръжавно право с първа част Общо учение за държавата - Л. Владикин– Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата и Организация на модерната държава - Ст. Баламезов– Общо държавно право, състоящо се от Общо учение за държавата или философия на държавата и Организация на модерната държава - до началото на 90-те години– ТДП, ДПНРБ, ДПСС, БКП

20. 5. Разграничения с други научни области и университетски дисциплини • Социология (закономерностите на възникване и развитие на социалните общности), политология(теорията и практиката на политиката, политическите системи и политическото поведение) • Конституционно право (отраслова правна наука, изучаваща конституционните норми – начина на формиране и взаимодействие на основните държавни органи, основните права и свободи на гражданите и механизмите за изменение и допълнение на конституцията),Административно право, Международно публично право, Право на Европейския съюз • Обща теория на правото (дефинира общите правни понятия и ги свързва в безпротиворечива система); Философия на правото (поставя понятието право в контекста на други философски понятия) • Историята на българската държава и право (установяване и хронологично подреждане на реализирали се в миналото факти, свързани с българската държава и право и търсене на причинно-следствени връзки между тях) , История на политическите и правните учения (история на идеите – автори, произведения, идеи, влияния, контекст)

21. 6. Структура на курса • Общи въпроси и методология • Възникване на държавата и легитимиране на държавната власт • Държавата, обяснена чрез правото • Държава, власт и суверенитет • Форми на държавата • Политически режими

22. 7. Литература • Учение за държавата, Л. Дачев, 2001 • Обща теория на държавата, Д. Вълчев, 2013 • Учение за държавата, Ц. Торбов, 1995 • Общо учение за държавата, Л. Владикин • Общо учение за държавата, ред. Ст. Баламезов, София, 1993 • Държавната власт, Я. Стоилов, София, 2001 • За една юридическа теория на държавата, М. Тропер, 1993 • Държавата – създаване, типове, организационни стадии, Щ. Бройер, 2004

23. Обща теория на държаватапроф. д-р Даниел Вълчев www.danielvalchev.com