На 1 ноември България чества Деня на народните будители

1. На 1 ноември България чества Деня на народните будители

2. Първото неофициално честванена празника е осъществено в Пловдив през 1909 г. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. СтоянОмарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, да внесе предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно №17743 от 28 юли 1922г. обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник.

3. Александър Стамболийски (1879 - 1923)

4. Първите народни будители

5. Свети Иван Рилски първи български будител 1 ноември е бил ден на светеца Иван Рилски по стар стил. Почитан е като покровителна българския народ.

6. Св. св. Кирил и Методий Забележителни личности от епохата на Ранното средновековие - мисионери, църковни организатори, философи, филолози, книжовници, просветители и преводачи. Двамата солунски братя приобщават към постиженията на християнската култура милиони славяни, разширяват техните духовни хоризонти и определят за хилядолетия напред съдбата на Европа и света.

7. Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — български народен будител, автор на „История славянобългарска”. Той описва историята на българския народ и събужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. Книгата муе зов към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. "История славянобългарска" се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.

8. Св. Софроний Врачанскибългарски епископ и народен будител Поп Стойко Владиславов (роден през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис.

9. Книжовници И учители

10. Неофит Рилски (1785-1848) • Неофит Рилские български монах, учител и художник. Роден е през 1793 в Банско. Светското му име еНикола Поппетров Бенин. Издава „Болгарска граматика“ , „Таблици взаимоучителни“, „Словар греко-славянский“. През 1836 създава първия български глобус.

11. Неофит Бозвели (1785-1848) Неофит Бозвели е роден в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година. Малко по-късно заминава за Свищов, където се отдава на книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Основоположник на черковно-националната борба. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда до второ негово заточение в Света гора през 1845 година. Три години по-късно, през 1848, той умира, с което се нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

12. Петър БеронПетър Хаджиберович Берон Роден около 1795г.в Котел. Владее девет езика. Издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, наречен така заради изобразения на корицата делфин. Това е първият български буквар и е издаден в Букурещ.

13. Григор Пърличев (1830-1893) Григор Пърличев е роден в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид — в килийно училище. Една година е учител в Тирана. През 1850–1851г. следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. Води борба против гръцкото духовенство за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища.

14. братя Миладинови Успяват да въведат изучаването на български език в гръцкото училище в Прилеп. Заради родолюбивата си дейност са преследвани от гръцкото духовенство. Обикалят македонски села и градове, за да събират помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Събират и издават сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни”.

15. Иван Вазовбългарски писател и народен будител Иван Минчов Вазове класически български писател, академик, смятан за патриархна българската литература. Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

16. Радетели за българската свобода и национална независимост

17. Георги Раковски Съби Стойков Поповичe роден в Котел. Работи като учител. Включва се в народната борба. За да заблуди полицията, се преименува на Георги Раковски. Съставя план за освобождението на България. Създава Първата българска легия (1862). Той е един от организаторите на национално- освободителното движение в България и е негов ръководител през първите 10 години.

18. Хаджи Димитър Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-известните български войводи. Умира на връх Бузлуджа на 28 години. За смъртта му Христо Ботев пише стихотворението „Хаджи Димитър“.

19. Любен Каравелов    . През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение - революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба. В издавания от него вестник "Свобода" Любен Каравелов изобличава обществените отношения в Турция, като посочва, че те са недостоен анахронизъм за Европа, и представя турското правителство като враг на свободата и прогреса на балканските народи. Той налага идеята за революцията като радикално средство за решаване на българския национален въпрос.

20. Васил Левски Васил Кунчев е останал в българската история под името Васил Левски. В основата на неговата идеология е вярата му в собствените сили на българския народ. Васил Левски създава организационната структура на революционното движение.Той определя голямата цел на освободителната борба - с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.

21. Христо Ботев Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейската мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.

22. Народни будители от ХХ век

23. Йордан Йовков (1880-1937) Йордан Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна. Завършва гимназия в София, а после работи като учител в Добруджа. Участва в трите войни като командир на рота и военен писател. Бил е редактор в столични издания и сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческия си път започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази. Написал е книги, посветени на живота в Добруджа (повестта "Жетварят", сб. "Последна радост", "Вечери в Антимовския хан“) и с. Жеравна ("Старопланински легенди"). Пише комедии ("Милионерът"), драми ("Албена", "Боряна"), анималистична проза ("Ако можеха да говорят"). Умира на 15.10.1937 г.

24. Владимир Димитров - Майстора Владимир Димитров - Майстора е най-бележитият представител на новата българска живопис. Признанието му се дължи на народния характер на неговото изкуство. Първите му портрети свидетелстват за интерес към вътрешния свят на човека и душевните му състояния. Рисува, подчертавайки най - съществените страни на формата. Неговата палитра е съставена от няколко багри - охра, зелени и сиви тонове. Участва в Балканската и Първата световна война ( 1912-1917 ) като военен художник .

25. Любомир Чакалов (1886-1963) • Роден е в Самоков в семейство на майстор-абаджия. Въпреки неизбежната немотия на многолюдното семейство той завършва гимназия в Пловдив, където работи един от братята му и го издържа. Воден от силното желание да учи математика, през есента на 1904 г., тъй като няма пари за път, Чакалов минава пешком разстоянието от Самоков до София, за да се запише студент в Софийския университет.От 1922 г. е професор в Софийския университет и ръководи Катедра по висш анализ. Работи в Париж, Пиза, Неапол. Член на БАН. Ректор на СУ (1943-1944). Основните научни резултати на Чакалов са в областта на теория на функциите и теория на числата.      Акад. Любомир Чакалов е написал над 110 научни труда. Автор е на учебници по теория на аналитичните функции и диференциални уравнения.

26. Валя Балканска Родена е на 8 януари 1942 г. в Лъкът - махала над село Арда, Смолянско, състояща се от седем къщи. От ранна възраст започва да пее народни песни вдъхновено и несравнимо.Най-известната песен на Валя Балканска е “Излел е Делю хайдутин”. През 1972 г. този запис е включен в Златния диск с музика от Земята и  изпратен в Космоса през 1977 г. със станциите “Вояджър” 1 и 2, които ще се реят в космическото пространство 10 хиляди години. “Излел е Делю хайдутин” е в съпровод на гайдаря Димитър Петковски.

27. Йордан Радичков Йордан Димитров Радичков е писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Работи като кореспондент и редактор в различни вестници. Бил е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет и заместник-председател на Съюза на писателите. Предложен за лауреат на Нобелова награда по литература. Планът се проваля поради смъртта на писателя в началото на 2004 г.

28. Проф. Минко Балкански Световноизвестен учен-физик. Направил много усилия за отварянето на България към света. Създал фондация “Миню Балкански” (на името на баща си), чиито цели са изпращането на даровити младежи на обучение във Франция, повишаване на квалификацията на учители по информатика.

29. Панчо Владигеров (1899- 1978 ) Роден в българо-еврейско семейство. Отрасъл в Шумен. Музикалната му дарба се проявява рано и на 13 г. заминава с държавна стипендия да учи в Берлин цигулка и пиано. През 1925 г. за пръв и единствен път българска творба участва на Залцбургския фестивал – Концерт за цигулка на П. Владигеров. В Германия създава пропитите с народностен дух творби: “Вардар”, “Българска сюита”, “Вариации на Горда Стара планина”.

30. Авторите на тези рисунки може би са бъдещи народни будители

31. Честит празник на всички българи!