410 likes | 1.2k Views
Стопанство на България. Географско положение. Географско положение.
E N D
Географско положение България е държава в Югоизточна Европа, граничеща на север с Румъния, на запад със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра е естествената природна граница между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 993 km², от които 261.4 км2 са крайгранични речни води и 101.3 км2 са крайгранични речни и морски острови. Към тази територия не се включва дванадесетмилната морска акватория.
Природни условия и ресурси Българияимауникална и богата природа. Обособениса 3 национални парка със 193 048 haплощ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотициприроднизабележителности и защитени местности, голяма част от коитовключени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитенизони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивитенаЕвропейскатакомисия. Най-известнитеприроднизабележителностиса и сред Стотенационалнитуристическиобекта.
Крушунскитеводопади • Мястото е леснодостъпно за туристи • Системата от водопади, намираща се в близост до ловешкото село Крушуна, е уникална за България. Тяпредставлява множество малки водопади, които се спускат от карстовитераси и образуватводна каскада с много прагове и басейни.Мястото е леснодостъпно - изграденисапарапети и тераси, от коитомогат да се наблюдаватводните струи. Екопътекадостига и до пещерата, от коятоизвирасамият водопад. • Лиманът на Ропотамо • Флората и фауната в местносттасазащитени • Ропотамо е резерват в близост до Бургас, разположен по устието на едноименната река. Там сасъбраниняколкоуникалниприроднизабележителности - блатотоАркутино, лиманът на реката, както и лонгозни гори, мочурища и скалниобразувания. • Лианите, оплетени в дърветата от лонгозните гори, правят лиманът на рекатаедно от природните чудеса на България. Флората и фауната в местносттасазащитени, катонякои от видовете се срещат само тук.
ПещератаДяволскотогърло е една от най-посещаванитепещери в България. Дяволскотогърло се намира в близост до Девин. Входътйнаподобявадяволска глава. Къмизходатрябва да се извървят 301 стъпалапокрайревящ водопад. В пещерата от 42 метра височина се спуска най-високият подземен водопад на Балканския полуостров • Нос Калиакрасъщонамирасвоетомясто в класацията. Той се намира в близост до Каварна. Скалите му се спускат 70 метра отвесно надолу в морето. Морето е издълбало множество ниши, пещери и арки, до коитоможе да се стигне само по вода. Той е природен и археологически резерват. Във водите около него може да се видят делфини, а по бреговетемугнездиаристотелевияткорморан.
Полезни изкопаеми На териториятанаБългариясаразкритиразнообразниполезниизкопаеми – горива, руди и нерудни. Изкопаемитегорива се срещат в трите агрегатнисъстояния – течни (нефт), твърди (въглища) и газообразни (природен газ).
Население По данни от декември 2012 г. населението на страната е 7 282 041 души.[1] Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984, а в 1989 г. - 9 009 018 души. През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата - 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока - в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град , Софийска област, Област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.
Първичен сектор Значението на земеделието в България е голямо.Земеделието е важен отрасъл на националното стопанство.То осигурява изхранване на населението и осигуряване на лека хранително-вкусова промишленост. Фактори за развитието на земеделието: природно-географска и социално-икономически. Главни земеделски отрасли: Растениевъдство Растениевъдството е основен земеделски отрасъл в България, които включва отглеждането на зърнени,технически и фуражни култури,лозарство,овощарство и зеленчукопроизводство. Първичният сектор обединява производства и дейности, чиято продукция е жизнено важна за човека и човешкото общество. В него се отглеждат и добиват хранителни продукти и суровини, които се преработват в отраслите на вторичния сектор-енергийни и минерални, растителни и животински. С основание първичният сектор се определя като базов суровинен сектор на икономиката на страната. също така този сектор се нарича добивен, защото именно чрез него се добиват материали за производството. Един от важните му отрасли на този сектор е земеделието. Към земеделието се отнасят: растениевъдство, животновъдство и др. към растениевъдството можем да разгледаме отглеждане на захарни растения, зърнено-фуражни, зърнено- брашнени, маслодайни, етерично-маслодайни и др
Вторичен сектор Сложна отраслова,нерационалнатериториална структура, несъобразена с природноресурсния потенциал на страната; силназависимост от вноса на горива, енергия, суровини. Извършва се преструктуриране на производството в условията на пазарнаикономика с цел утвърждаване на пазарнитепринципина организация и управление; въвежда се нова класификация на икономическитедейности в преработващатапромишленост- 14 раздела( от 2001г. в Б-я се утвърди нова класификация на икономическитедейности, т.е. извършва се ново структуриране на стопанството. То отговаряпо-пълно на станадартитенастатистическатаотчетностнастраните от ЕС. Новатакласификация на дейностите в НС променя представите за класическите отрасли в промишлеността.Извършенитепроменивструктурирането на НС сарезултат от реформата, насоченакъмцялостноутвърждаване на пазарнитепринципина организация и управление.) ; стига се до деиндустрализация на националнотостопанство; по обем на произведената продукция и по брой на заетитепреработващатапромишленостиманай- голямдялвъввторичния сектор.
Третичен сектор Третичният икономически сектор - това е съвкупността от отрасли и дейности с голямо социално значение. В него се извършват услуги, задоволяващи потребностите на хората. Третичният сектор се развива успоредно с нарастването на националното богатство и жизнения стандарт на населението. У нас този сектор е със значителни териториални диспропорции. Все още за него не се отделят достатъчно капитали и материалната му база в повечето случаи е остаряла, качеството на услугите е незадоволително, а заплащането на труда е ниско. Третичният сектор в националните стопанства на страните от ЕС се развива най-динамично. В него делът на заетите е до 65% от икономически активното население. С най-голямо значение са отраслите: транспорт, търговия, туризъм,образование, наука, комуникации и съобщения.
Изготвила: Лора Димитрова 11 класПреподавател : Мария Войнова