Лекция 2

2. Лекция 2 Субективната полезност на благата. Основни теоретични положения

3. Обща удовлетвореност от живота Среден годишен доход на глава от населението Щастието не е в парите… Зависимост на общата житейска удовлетвореност от личния доход в САЩ, Япония и 17 Западноевропейски страни през 1985 г.

4. Обща удовлетвореност от работата (Субективна) удовлетвореност от заплащането Влияние на удовлетвореността от заплащането върху общата удовлетвореност от работата в България през 1994 г.

5. (Bernoulli, 1738, 1954) • Полезността на парите не нараства линейно с увеличаване на тяхното количество, понеже с уголемяване на личното богатство човек става все по-безразличен към новите си печалби. Поради разликите в собствеността, за различните хора очакваната полезност от една и съща парична печалба не съвпада.

6. “Цената на едно нещо е еднаква за всички, докато полезността му зависи от конкретните житейски обстоятелства, в които е поставен човекът, правещ преценката… Така 1000 спечелени дуката са много по-ценни за просяка, отколкото за заможния човек, макар че и двамата получават еднаква сума.” (Даниел Бернули, 1738)

7. Полезността от някоя малка печалба dwе пропорционална на самата печалба; • Полезността е обратно пропорционална на цялото богатство w, което човек притежава. • Следователно полезността от малката печалба е • Ако богатството на един човек е било w0, а след това нараства до wf, то печалбата носи полезност:

8. , константа за пропорционалност Полезност Лично богатство

9. Дефиниция: Алтернативата е съвкупност от изходи и техните вероятности като Резултатът представлява пари или друг вид ресурси.

10. Очакваният доход при избор на алтернатива може да се изчисли чрез математическото й очакване: Даниел Бернули е включил субективното начало в анализа. Въвел функция на очакваната полезност на изход от гледна точка на отделния човек. Станало възможно да се изчислява субективната полезност U на алтернатива:

11. 1854 г. Херман Хайнрих Госен: Първи закон на Госен: Mоментната сила на една потребност намалява с консумирането на дадено благо, което я задоволява, и достига нула в точката на пълно насищане на потребността. • 1860 г. Густав Фехнер изследвал връзката между външни за човека физични въздействия и неговите физиологични и психични реакции. Законът на Фехнер:Необходимо е постоянно увеличение на интензитета на дразнителя, за да се предизвика еднакво засилване на сетивното преживяване.

12. 1834 г. физиологът Ернст Вебер открил съществуването на различителен праг – минималната промяна на даден стимул, която може да се долови от сетивата. Вебер дефинирал величината „едва забележимо различие” в интензитета на даден физиологичен стимул и установил, че тя нараства пропорционално на големината на стимула.

13. 20-ти век, трудовете на Морис Але (Allais, 1953); • Даниел Канеман и Еймъс Тверски (Kahneman & Tversky, 1979; 1984; 2000; Tversky & Kahneman, 1981; 1986): Мозъкът обработва по еднакъв начин както сетивни стимули, така и абстрактни въздействия, свързани с човешко здраве, богатство, доходи, престиж и др.

14. 15 минути почивка !

15. Теоретични модели Наблюдаем свят Научни понятия и връзки между тях Операцио-нални дефиниции П1’ П2’ П3’ П4 П3 П2 П1 П5 Научни понятия, дефиниции и измервания (Torgerson, 1958)

16. Теоретична и операционална дефиниция на инфлацията Формула на Лапер (Laspeyres) (операционална дефиниция). Инфлацията се дефинира чрез потребителска кошница. Уравнение на Ървин Фишер от количествената теория на парите: М е индекс на нарастване на паричната маса, V е индекс на нарастване на скоростта на паричното обръщение Q е индекс на нарастване на произведения продукт

17. Що е полезност? • Не разполагаме с начин да измерим полезността в някаква скала с фиксирано начало и мерна единица. Без операционална дефиниция за полезността, използването на старата мерна единица ютил си остава условно. Можем да определим стойността на много неща в пари, но не можем да измерим колко ютила е придобил получателят на определена парична сума.

18. Крива на полезността на германски професор по икономика

19. “Невроикономика”? • Наблюдение на мозъка при вземане на икономически решения • Вече е установено: • Кои мозъчни центрове отговарят за печалби, загуби, вероятности, преживяна полезност, очаквана полезност… (2003 – 2007) • Кои неврони в OFC отчитат икономическа стойност, а не относително предпочитание (2006 – 2008) • Към операционална дефиниция на полезността? fMRI: Наблюдение на мозъка, чрез следене на обеднен на кислород хемоглобин в кръвта.

20. Пример за откритие в “Невроикономиката” „Докато Nucleus Accumbens прилича на педал на газта, който усилва апетита [за задоволяване на всяка потребност] и свързаното с него поведение, MPFC е нещо като кормило, насочващо по гъвкав начин апетита и поведението към подходящи обекти”. (Knutson & Peterson, 2005).

21. Критика към невроикономиката (Gul & Pesendorfer, 2005) • Икономиката не се интересува от причините за изявените предпочитания [т.е., взетите решения]. Емоциите и удоволствената (хедоничната) стойност са извън икономическия анализ. • Само наблюдаемото поведение може да влияе на икономическите институции и да се отчита от икономическите данни. Следователно икономиката започва там, където решението (на агента) вече е взето.

22. Донякъде противоположни мнения… • Поведенческите икономисти: По-дълбокото знание за агента води до по-задълбочено разбиране на икономическата система като цяло. • Нобеловият комитет по икономика: Това е “империалистическа” наука, която взема от съседните й области това, което й върши работа. (Lindbeck, 2004)

23. ?!

24. Регистриране на избраните от студентите научни статии за курсова работа http://elearn.uni-sofia.bg/

25. http://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=163

28. Инструкция • Влезте в системата със собствената си парола. • Запишете избраната статия (в стил, описан в Лекция #1) като нова Тема*. • Няма нужда да пишете Съобщение*. • Препоръчително е двамата съавтори да се запишат в близки моменти във времето. • …