Стефан Колимечков Любомир Петров Албена Александрова Люба Андреева Петър Атанасов

1. Оценка на хранителния режим при деца от предучилищна и начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика Стефан Колимечков Любомир Петров Албена Александрова Люба Андреева Петър Атанасов Национална Спортна Академия „Васил Левски“ – София

2. Според проучване на Националния център по опазване на общественото здраве от 2008 г. в България децата с наднормено тегло са 200 000, от тях 65000 са със затлъстяване. В голямо изследване на физическата активност и храненето при деца от училищна възраст Booth и колектив (2005) препоръчват поне един час на ден умерена до средна физическа активност като бягане, танци и различни видове спорт.

3. Спортна гимнастика представлява универсален спорт, развиващ основни физически качества. Този спорт е един от малкото, които и децата от предучилищната възраст могат да практикуват. Важен фактор за хармоничното развитие на децата занимаващи се със спорт е подходящият хранителен режим, осигуряващ нужното количество белтъци, мазнини, въглехидрати на килограм тегло, обезпечаващ енергийния баланс при оптимален прием на витамини и минерали.

4. При деца и юноши, които се занимават с допълнителна двигателна дейност е необходим по-висок прием на основни хранителни вещества. Децата спортисти се нуждаят най-вече от повече протеини от препоръчителния прием за неспортуващи. При деца спортисти се препоръчва допълнителен прием на въглехидратипри леки тренировки: 3-5 g/kg/24hза средни и тежки тренировки: 5-8 g/kg/24h24-часово предсъстезателно зареждане: 8-9 g/kg/24h2-3 часа преди състезание: 1.7 g/kg/24h

5. Целта:Oценка на хранителния режим и физическото развитие при деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика с достъпна за широко приложение в практиката методика. Материал и методи Изследваният контингент включва 40 деца (22 момчета и 18 момичета) на възраст от 4 до 12 години, разделени в 2 групи: предучилищна (3-6 години) и начална училищна възраст (7-11 години). Децата посещават занимания по спортна гимнастика от 3 до 6 пъти седмичнов спортен комплекс „Левски“.

6. Ръста измерихме с ръстомер,теглото с електронна везна с точност до 50 g и изчислихме ИТМ. С калипер (Lange Skinfold Caliper, Cambridge) с точност до 1 мм определихме кожните гънки - трицепс и скапула.Обиколката на дясната мишница определихме с метална ролетка с точност 1 mm.

7. Ръста, теглото и ИТМ оценихме с помощта на софтуерни продукти на СЗО - „WHO Anthro“ (за деца до 6 години) и „WHO Anthro Plus“ (за деца над 6 години). За всеки показател беше получена Z-оценка и персентилна оценка за съответната възраст. За граници на получените Z-оценки на ИТМ използвахме референциите на СЗО за деца от 5 до 19 години : наднормено тегло >+1SD, затлъстели >+2SD, поднормено тегло <-2SD, слаботелесни <-3SD За персентилната оценка : >95 персентил – наднормено тегло и 85-95 персентил – наднормено тегло.

8. Мускулната площ на мишницата (Upper Arm Muscle Area - UAMA) определихме по формулата:UAMA = [обиколка на мишница - (π x гънка трицепс)]2/4π Изчислихме процента мастна тъкан (%ТМ) по сумата на двете гънки (Sum) чрез уравненията на Slaughter: За момчета до 10 години: %TM = 1.21 x Sum - 0.008 x Sum2 - 1.7 За момчета от 11 до 13 години: %TM = 1.21 x Sum - 0.008 x Sum2 – 3.4 За момичета – всички възрасти: %TM = 1.33 x Sum - 0.013 x Sum2 – 2.5 Основната обмяна изчислихме по Harris-Benedict. Дневния енергоразход определихме като умножихме основната обмяна с коефициент за физическа активност, който приехме за 1.4 при деца трениращи 3 пъти седмично и 1.6 за трениращи 6 пъти седмично.

9. За изследване на хранителния прием адаптирахме за приложение при деца тест, използван при възрастни спортисти. Тестовете се попълваха от родителите. Тестът включва въпроси за седмичната употреба на основните хранителни продукти разделени в 24 групи. Изчислихме дневната употреба на хранителните продукти по групи, дневния прием на белтъци, въглехидрати и мазнини и общия дневен енергиен прием.

10. Резултати

11. Антропометрични данни на изследваните деца Средна стойност ± SD

12. Данни за хранителния прием на изследваните лица и данни за същата възраст по проучване на България 1997г. Байкова Д., К. Ангелова, С. Петрова, Л. Иванова. Национално проучване на хранителния прием и хранителния статус на населението в България, 1997.

13. Наднормено тегло Разпределение на Z-оценките на ИТМ при всички деца.

14. Антропометрични данни на изследваните деца с наднормено тегло (Z-оценка на ИТМ в интервал от 1 до 2)

16. Изчислен енергоразход, изчислен енергиен прием и относителен дял на белтъци, мазнини и въглехидрати при изследваните момчета и момичета със спортен стаж под 1 г и наднормено тегло (n=5) и деца със спортен стаж над 2 г (n=12)

17. Изчислен енергоразход и енергиен прием, белтъци, мазнини и въглехидрати на килограм тегло при изследваните момчета и момичета със спортен стаж под 1 гoдини и наднормено тегло (n=5) и деца със спортен стаж над 2 години ( n=12).

18. Z-оценка на ИТМ и съотношение (енергиен прием)/(енергоразход) при изследваните момчета и момичета със спортен стаж под 1 г и наднормено тегло (n=5) и деца със спортен стаж над 2 г. (n=12). * - p < 0.05; *** p < 0.001

19. Препоръки при децата с наднормено тегло • Увеличаване обема на упражненията с аеробен характер в подготвителната част на тренировката по гимнастика, като игрови елементи и различни бегови упражнения (странично бягане, бягане с високо повдигнати колене и други).

20. Редуциране на храните с високо енергийно съдържание (тестени продукти, шоколади, вафли и т.н.) за сметка на плодове и зеленчуци. • Стимулиране на децата към по-здравословен начин на хранене.

21. При деца спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка на теглото. В тези случаи определянето на допълнителните показатели като % мастна тъкан и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия) е съществено. • Получените данни за оценка на храненето при деца спортисти чрез въпросник попълван от родителите показват добро съответствие с данните за средния прием на основните групи храни, хранителни вещества и общия енергиен прием за съответните възрастови групи при националното проучване от 1997 г. • За правилната оценка на енергоразхода при деца спортисти е необходимо да се събира информация за допълнителната физическа активност извън заниманията по физическо възпитание и спортните тренировки. • При децата с наднормено тегло, трябва да се увеличи обема на упражненията с аеробен характер в тренировъчните занимания и да се насърчават децата и техните родители към подходяща промяна на хранителния режим.

22. Благодаря за вниманието!