ОБРАЗЦОВА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “АКАД. КИРИЛ ПОПОВ”- ПЛОВДИВ

1. ОБРАЗЦОВА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “АКАД. КИРИЛ ПОПОВ”- ПЛОВДИВ 4002 Пловдив, ул.”Чемшир” № 11, тел.:032/643 157; тел./факс: 032/643 192; e-mail: omg_plovdiv@abv.bg ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” СХЕМА № BG051P0001-4.2.03 „ ДА НАПРАВИМ УЧИЛИЩЕТО ПРИВЛЕКАТЕЛНО ЗА МЛАДИТЕ ХОРА” ПРОЕКТ № № BG051P0001-4.2.03-0094 „ УЧИЛИЩЕ ЗА ГРАЖДАНИ „ КЛУБ „ПЪТЕШЕСТВИЯ В КУЛТУРИ И ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ Тази презентация е създадена от Клуб “Пътешествия в култури и общочовешки ценности”

2. (презентация по география) Атмосфера Преподавател:Камен Джамбазов напред

3. Съдържание 1.Образуване и значение на атмосферата 2.Състав и строеж на атмосферата 3.Вертикален строеж на атмосферата 4.Атмосферно налягане 5.Атмосферна циркулация 6.Атмосферни маси и фронтове 7.Климатична подялба 8.Опазване на атмосферата обратно

4. Образуване и значение • Атмосферата (отгръцки „атмос“ – па̀ра и „сфера“ - кълбо)e газовата об- вка на Земята,която защитава организмите от вредните космически лъчения,съдържа жисненонеобходимия за тях въздух и определя кли- мата на нашата планета. Земната атмосфера се е оформила в продълже- ние на милиони години. В най-ранния етап от геоложкото развитие на Земя- та активните вулкански изригвания съдействали за формиране на първич- ната атмосфера. Според учените тя била съставена от повече водна пара, азот и въглероден диоксид и много малко кислород. При изтиването на га- зовете голяма част от водната пара кондензирала и започнала да пада на земната повърхност във вид на проливни дъждове. В резултат възникнал Световният океан. Кислородът останал важна съставка на атмосферата след появата и широкото разпространение на растенията. Те улавят светлинната енергия и произвеждат сами нужните им хранителни вещества, чрез процеса фотосинтеза, при който в атмосферата се отделя кислород. • Газовете, които се съдържат в днешната атмосфера са важно условие за живота на Земята. Кислородът е необходим за дишането на организмите. Поетата от Земята слънчева топлина би се излъчвала изцяло обратно в Космоса, но я задържа въглеродният диоксид в атмосферата. Атмосферата участва в кръговрата на водата и защитава нашата планета от убийствената за организмите ултравиолетови лъчи. обратно

5. Състав и строеж на атмосферата • Въздухът, който образува земната атмосфера, представлява смес от различни газове,като неговият състав близо до земната повърхност е установен с голяма точност.Най-голямо е съдър-жанието на азота(N2)-78% и кислорода(О2)-21%.Те представ-ляват почти 99% от обема на въздуха.Oстаналият 1%се пада на аргон(Аr),въглероден диоксид(СO2) и други газове. обратно напред

6. Съставът на въздуха не е еднакъв на различни височини.До височина от около 800 km в атмосферата преобла- дават азотът и кислородът. Над 400 km започва да нараства съдър- жанието на леките газове - в началото на хелия, а след това и на водородаНад 800 km основното съдържание на атмосферата е главно водород. • Чисто схематично може да се приеме, че до около 200 km въздухът, обгръщаш Земята, представлява тънка и еднородна по своите физи- чески характеристики обвивка. С издигането над повърхността на- малява плътността, като неравномерното разпределение на плът- ността води до неравномерно разпределяне на масата на атмосфе- рата. Около половината от масата се намира в слоя с височина до 5 km над Земята, а на височина до 30 km се съдържа около 99%. Над 35 km атмосферната маса е не повече от 1%. Въпреки това, и там протичат редица процеси и явления, които са резултат от прякото въздействие на слънчевото излъчване. Този 1% всъщност представ- лява междинна брънка, реагираща на слънчевите излъчвания, и ги предава на по-долните слоеве от атмосферата. • От газовите примеси с по-малка концентрация, участващи в състава на атмосферата, най-голямо значение имат водни пари, въглеродният диоксид, серният диоксид ,озонъти атмосферните аерозоли. обратно

7. Водни пари • Водните пари постъпват атмосферата чрез изпарение от земната повърхност - сушата и водните басейни(океани, морета, реки,езерата и др) . Основното количество водна пара се намира в слоевете близо до земната повърхност в слоя до височина 2-3км. • Наличието на водна пара в атмосверата е изключително важно: · Първо: от нея се образуват облаците и валежите - жизнено важно явление в земната атмосфера.· Второ: тя участва в топлообменните процеси в атмосферата - при изпарение се отнема топлина от изпаряващото тяло - скрита топлина на изпарение.· Трето: водната пара поглъща лъчиста енергия в атмосферата - особено дълговълнова радиация (5,5-7mm и над 18mm ) - парников ефект. обратно

8. Въглероден диоксид-СО2 • Концентрацията му в сравнение с тази на водната пара е много по- малка - средно 0,032%. Но той също е много важен, защото интен- зивно поглъща дълговълновата (топлинна) радиация и допринася за парниковия ефект.СО2 има два източника : естествени (дишане, фотосинтеза, гниене) и изкуствени или антропогенни (промишлени и битови обекти). През 2006 година атмосферата е натоварена с около 0,038% обемни или 0,057% тегловни СО2. Това представлява около 2,97.1012 тона СО2. молекула на СО2 графика за концентрацията на въглероден диоксид обратно

9. Серен диоксид-SO2 • Серният диоксид(SO2) реагира с влагата от атмосферата и образува сериста киселина(Н2SО3) и при участието в различни кондензационни процеси се появяват киселинните дъждове,които са гибелни за растенията.В промишлените райони цели гори изсъхват. молекула на серен диоксид промишлени отпадъци графика за концентрацията на серен диоксид обратно

10. Озон • Озонът се о бразува в атмосферата на Земята на височина 25 км под действие на слънчевата радиация и на- личието на кислород. Там се обра- зува така наречения озонов слой-по- езна предпазна бариера от вред -ните ултравиолетови лъчи. Благодарение на това той защитава всички живи същества на Земя- та от вредното въз- действие на радиационното лъчение на Слънцето. Озонът е химически не- устойчив газ и количеството му нама- лява застрашително. Това се дължи на редица човешки дейности - термоядрени взривове в атмосферата, използването на фреони. молекула на озона обратно

11. Фреони • Фреоните са халогенопроизводните на алканите, които съдържат в молекулите си едновременно флуорни и хлорни атоми.CFCl3-фреон 11CF2Cl2-фреон 12 обратно

12. Аерозоли • Аерозолите са течни и твърди частици от различни вещества. Обик- новено те са с много малки размери, намират се в хаотично раз- пръснато състояние и заедно с газообразните вещества са неотде- лима съставна част на атмосферата. Като хигиеничен фактор нали- чието им в приземния въздух е вредно - те го замърсяват, но от дру- га страна служат за кондензационни ядра при образуване на облаци и валежи. Поглъщат и разсейват лъчистата енергия в атмосферата. Произходът им е главно естествен земен - изригване на вулкани, прашни бури и др., и антропогенен -сажди, димни частици и други продукти при битови и промишлени процеси. В атмосферата постъп- ва и космическа пепел. обратно

13. Вертикален строеж на атмосферата • В зависимост от количеството на въздуха и неговото състояние атмосферата се дели на слоеве: • ТРОПОСФЕРА • СТРАТОСФЕРА • МЕЗОСФЕРА • ЙОНОСФЕРА • ЕКЗОСФЕРА Други деления на атмосферата обратно

14. ТРОПОСФЕРА • Тропосферата е най-ниският слой от атмосферата. Има средна дебелина около 15 km. Дебелината нараства от полюсите към екватора, като средните ѝ стойности са: над полюса - 8-10 km, в умерените ширини - до 10-12 km, в тропичните и екваториалните райони - 16-18 km. В зависимост от сезонните промени и атмосферни циркулации се променя и нейната температура и височина. През лятото горната граница се издига, а, обратно, през зимата височината ѝ намалява. Средната годишна температура в горната граница на тропосфе- рата на екватора е − 65 °С, в умерените географски ширини е – 75 °С, а на Северният по- люс е – 47 °С. В тропосферата се съдържа около 90% от масата на атмосферата. В нея въздухът има най-голяма плътност С изкачването към горния край на тропосферата температурата намалява. Тя е разделена на три подслоя: • - Ниска тропосфера. Простира се на височина от 0 до 1-1,5 km. Слоят до 50-100 m се нарича приземен граничен слой. Там най-силно се изразяват механичното и топлинното влияния на повърхността, които от своя страна влияят на метеорологичните процеси, протичащи през цялото денонощие. С увеличение на височината нараства и скоростта на вятъра. • - Средна тропосфера. Простира се на височина от 1-1,5 km до 6-7 km. В средния тро- посферен слой се наблюдава и най-честото образуване на облаци и изваляване на ва- лежите. • - Висока тропосфера. Простира се на височина от 6-7 km до тропопаузата. Във високата тропосфера температурата е винаги отрицателна и ветровете са по-силни в сравнение с по-ниските слоеве. За горна граница на тропосферата се приема височината, на която температурата престава да се понижава. обратно напред

15. ТРОПОПАУЗА • Тропопаузата се простира на височина от няколкостотин метра до 1-1,5 km. Представлява задържащ слой за вертикалните движения, като резултат се получава разстилане на върховете на мощните купесто-дъждовни облаци .Само най-мощните купесто-дъждовни облаци, във взаимодействие с най-интензивни възходящи движе- ния, могат да пробият тропопаузата. Разделя тропосферата от стратосферата. На нивото на тропопаузата се наблюдават така наречените струйни течения - въздушни потоци със скорост от 150 до 300км/ч. В границата на тропопаузата температурата не се из- меня и за неин горен край се приема началото на повишаването на въздушната температура. обратно

16. СТРАТОСФЕРА • Стратосферата е разположена над тропосферата. Характерно за нея е, че през цялата година над тропични ширини (от екватора до около 30°) и през лятото в умерените (до 40-50°), а понякога и в полярните ширини температурата се пови- шава с височина. През цялата година над полярните райони (над 60°) и през зимата над ширините, по-високи от 30-40°, се наблюдава постоянна температура до височина около 30 km, след тази граница температурата осезаемо нараства. Това явление се дължи на поглъщането на ултравиолетовите лъчи от озоно- сферата, намираща се на тази височина.На всеки 1000м температурата се пови- шава с 1-2°С и в горанта си граница достига 1°С.Тук се намира озоновият слой.Стратопаузата представлява слой с максимална температура,който разделя стратосферата от мезосферата. обратно

17. Озонов слой • Дебелината на този слой е средно между 15-30 км, където е 80% от озона в атмосферата. Поради околоосното въртене на планетата, характерната височина на озоновия слой над полюсите е между 16-19 км, а при екватора – 22-24 км. • Появата на този озонов слой в процеса на преобразуване на земната атмосфера преди милиарди години вече спирала проникването на пагубната за живите организми ултра виолетова слънчева радиация, а това дало шанс за развитие на живота върху сушата. Озонът, пренесен от въздушните течения в тропосферата при допир със земната повърхност се саморазгражда. Загубите на озон по този начин са около 1%. Химичните и фотохимични реакции, протичащи в стратосферата са най-важните източници на озон. Например, слабата фотолиза на озона под действие на видимата светлина в диапазона от дължини на вълните 450-650 нм и УВ-радиацията при дължини на вълната повече от 320 нм води до бързо образуване на атоми на кислорода в триплетно състояние, т.нар. Р-състояние – О/3Р/. Повечето от тези атоми участват в реакциите на образуване на озона, но някаква част встъпва в реакция с останалия озон и го разгражда. В глобален мащаб средната скорост на разграждане на озона по този начин достига до 17% от скоростта на образуване на озона при химичните и фотохимични реакции. обратно напред

18. При дължини на вълните по-малко от 320 нм протича фотолиза на озона и се образуват възбудени синглети, т. е. атоми кислород в състояние 1 D .Някои от тях в последствие отново се съединяват с молекулите кислород, образувайки озон. Така, озон не се губи. Именно при този процес озонът поглъща слънчевата УВ радиация при дължини на вълните по-малки от 320 нм. При наличие на водна пара, обаче, става частично разграждане на озона, тъй като част от молекулите О( 1 D ) предизвикват верига от реакции, въвличайки молекулите на хидроксила и прекиса на водорода. Интегрирано за планетата, загубата на озон по този начин съставя 11% от скоростта на образуването му. • И така, загубите на озон при тези три природни процеса общо са до 29%. Останалата, по-голяма част от загубите на озон се дължи на наличието на хлор- ни , бромни и азотни съединения – основно продукти от човешката дейност . Част от тези примеси в атмосферата се дължат на естествени процеси, друга, обаче, е от антропогенен произход. Досега обаче никой не е успял да разграничи до каква степен загубите на озон се дължат на естествените и каква част – на антропогенните фактори. А това е важно – т.н. озонов проблем първо трябва да бъде формулиран, за да се знае какъв е всъщност проблема – екологичен – може би, но засега си остава проблем, изискващ изучаване. И точно така би могъл да се формулира озоновия проблем. За този проблем се заговори от 70-те години на ХХ век, когато изкуствени спътници на Земята случайно откриват изтъняване на озоновия слой при полю- сите. Заговори се най-вече за антарктическата озонова дупка. обратно напред

19. Озонова дупка • Драматичата загуба на озон в стратосферата над Антарктика е била забелязана за първи път през 70-те години на 20 век от изследова- телска група на Британското Антарктическо Проучване(БАП), която наблюдавала атмосферата над Антарктика от станция на Земята. Когато първите стойности за количеството озон били получени през 1985, спадът на нивото на озона в стратосферата бил толкова голям, че първоначално учените помислили, че инстру-ментите им са сбър- кали. Били построени други инструменти, които няколко месеца по-късно потвърдили по-ранните изследвания и доказали, че действи- телно има спад в количеството озон в атмосферата. • Озоновата дупка трябва да се разбира не като липса на озон, а изтъняване на озоновия слой. Този процес има сезонен характер. Озоновата дупка се появява всяка пролет над Антарктика. Големината й се е увеличила през последните две десетилетия, и сега заема площ от около 25 млн.кв.км. • Може да се проследи поведението на антарктическата озонова дупка през годините от 1980 до 1991 за месец октомври, показани на картината: обратно напред

20. Озонова дупка • Могат да се съпоставят със слънчевата активност от графиката: обратно напред

21. Вижда се, че през 1980г., когато е максимума на 21-вия 11-годишен цикъл, Озоновата дупка над Антарктика е доста малка . През 1986-7г. е минимума на слънчевата активност между 21-вия и 22-рия цикъл и големината на Озоновата дупка се увеличава значително. След 1989г. и през 1990г., когата има максимум на 22-рия 11-годишен цикъл, озоновата дупка е голяма. Изводът е: • Озоновата дупка променя големината си в зависи- мост от слънчевата активност: при максимума на 21-вия слънчев цикъл, Озоновата дупка се смалява; при мини- мума на слънчевата активност, тя се уголемява, но при следващия максимум на 22-рия слънчев цикъл тя е голяма. обратно напред

22. През септември 2000г . тя достига 11.4 млн.кв.м. - доста голяма . През септември 2001г ., Антарктичес- ката Озонова дупка е по-малка – покрива около 10 млн.кв.м. През 2002г . е доста по-малка от дупките през 2000г. и 2001г. и освен това е разделена на 2 от- делни части. Малкият размер и разделянето може да се дължат на необичайно топлия климат През 2003г ., Озоновата дупка покрива 11.1 млн.кв.м. и е също доста голяма . Може би големината й е причинена от спокой- ни ветрове и много студено време . През септември 2004г ., Озоновата дупка е 9.4 млн.кв.м., тоест тя е по-малка от дупката през 2003г. Това може би се дължи на доста топлата антарктическа зима. През 2005г ., Озоновата дупка над Антарктика се е увеличила , но все пак е по-малка от тази през 2003г. Озоновите дупки от 2000г. до 2005г., можете да видите на следващата картинка долу. обратно напред

23. Както се вижда Озоновите дупки над Антарктика от 2000г. до 2005г. и от графиката на слънчевата активност под тях, през 2000г ., когато има максимум на слънчевата активност, Озоновата дупка е най-голямата , която някога се е появявала. След 2000г., слънчевата ак- тивност постепенно намалява, и Озоновата дупка се смалява. Един- ствените изключения са през 2003г. и 2005г. През 2003г. Озоновата дупка става по-голяма отколкото е била през 2002г., а през 2005г. е по-голяма отколкото през 2004г., но все пак и в двата случая Озоновите дупки са по-малки от тази, появила се през 2000г.Следователно, поведението на зависимостта слънчева активност-озонова дупка през 23-тия слънчев цикъл е като това през 22-ния. Явно има зависимост между слънчевата активност и голе- мината на озоновата дупка, но каква точно? Каква е ролята на климата? Това ще потвърдят по-нататъшните съпоставяния и проучвания . • Ясно е едно: Загубата на стратосферен озон води до интен- зивна УВ-радиация, имаща негативен ефект върху кожата, очи- те и имунната система на хората. Тя води до заболяване от меланома – проблем, с който съвременната медицина все още трудно се справя. Ето защо е важно да се проучи връката меж- ду слънчевата активност и Озоновият слой, да се разграничат антропогенните фактори, водещи до намаляване на озона. Това е от изключителна важност за здравето на хората. обратно

24. Мезосфера • Мезосферата се простира над стратосферата до около 80км височина.Характерноея е бързото понижаване на температурата - с 3 до 4 °С на всеки 1000м,като на гор- ната си граница температурата достига до до − 80-90 °С, а в някои случаи - и до − 120°С. Мезопаузата е разположена на височина 82-85км и раз- деля мезосферата от йоносферата(термосферата). От нея нагоре свойствата на атмосферата започват да се изменят много съществено и в много отношения. обратно

25. Йоносфера • Йоносфера,подобно на стратосферата,е характерна с повишаването на температурата във височина , за да достигне в горната си граница почти 1000°С(затова се нарича още термосфера. Обяснението за тази висока температура е прякото поглъщане на ултравиолетови лъчи от Слънцето,което води до йонизация на въздуха.Именно способността на йоносферата да отразява ра-диовълните осъществява радиовръзките на Земята.Ха-рактерни за термосферата са и полярните сияния.Тер-мопауза- в нея има забележимо разсейване на ат- мосферни газове в междупланетното пространство. полярно сияние обратно

26. Екзосфера • Екзосферата е последният слой от земната атмосфера. Смята се за външна част на атмосферата, в която плътността на въздуха е все още различна от тази на междупланетния газ. Газовете и молекулите се движат с голяма скорост и се разсейват в космоса. Достига до 20 000 m, като тази височина се смята за крайна височина на атмосферата. Галерия обратно напред

27. Други деления на атмосферата • Деление по състав на въздуха-за основа се взема съставът на атмосферния въздух. Разграничават се два слоя: • Хомосфера-дебелина до около 100 km. Обединява тропосферата, стратосферата и мезосферата. Пропорционалното съотношение между постоянните компоненти на въздуха остава неизменно с височината. • Хетеросфера-намира се над хомосферата. Пропорционалното съо- тношение между постоянните компоненти на въздуха се изменя. • Деление по слънчевото въздействие-за основа на разделянето се взема влиянието на слънчевото излъчване върху атмосферата.Разгра- ничават се два слоя: • Ниска атмосфера-наблюдава се минимално влияние на непосредственото слънчево излъчване. • Висока атмосфера-увеличено влияние на слънчевата активност. Деление според взаимодействието на атмосферата със земната повърхност-заа основа се взема взаимодействието между атмосферата и земната повърхност. Разграничват се два слоя: • Планетарен слой - влиянието на земната повърхност се отразява на всички метеоелементи. • Свободна атмосфера - влиянието на земната повърхност върху метеоелементите е по-слабо. ... . . . . . . . . . . . обратно

28. обратно напред

29. обратно напред

30. планетата Земя обратно

31. Атмосферна циркулация • Атмосферна циркулация -общото движение и на въздуха, пре- насящ енергия между различни атмосферни нива. Механизми-те на циркулацията са много сложни.Те включват преноса на енергия между океаните и атмосферата, земята и атмосфера-та, както и между различните атмосферни нива. • Вятър-движението на въздуха от места с по-високо към места с ниско атмосферно налягане. Вятърът се характеризира с два елемента: посо- ка и скорост. И двата елемента са непостоянни и се менят за кратък интервал от време в широки граници. За посока на вятъра се приема посоката от която той духа. Тя се определя по посоките на света чрез уред,наречен ветромер. Означава с латински букви, както следва: N — север. S — юг, W — запад, E — изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и юго-запад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW (подобно на българските названия). В първо- разрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължител-но посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката меж- ду основните и междинните се записва с 3 букви. Скоростта на вятъра представлява пътя, изминат от въздушния поток за единица време и се измерва в m/сек или км/ч.Според скоростта си ветровете биват слаби, умерени,силни и бурни.Известна е скалата на Бофорт. обратно напред

32. Скала на Бофорт • Скалата на Бофорт е сравнителна таблица за си-лата на вятъра, създадена през 1806 г. от бри- танския морски адмирал сър Френсис Бофорт, която отчита в мерни единици, наречени в негова чест — бофорти. Тя се базира на субективни фак- тори, като състояние на морската повърхност или височина на вълните в открито море. Скалата на Бофорт за измерване на вятъра се използва от моряците.Тя има 13 степен, като започва с тихо време и завършва с ураган(над 250км/ч) обратно напред

33. обратно напред

34. обратно напред

35. обратно напред

36. Тази таблица е замислена единствено като ръководство, показващо най-общо усло- вията, които могат да се срещнат далеч от брега в открито море. Тя никога не бива да се използува по обратен начин, т.е. да се определя и съобщава състоянието на водната повърхност обратно напред

37. Местни ветрове-характерни са за определени части от земна-та повърхност.Такива са бората,фьонът,мистралът и др.Фьон-скоростта на вятъра е от 10-30, а понякога и над 40 м/с. причинява големи щети на селското стопанство,защото бързо стопява снежната покривка и оголва почвата. ой носи местни-те наименования - Сливенски, Маришки, Горен. Образува се при прехвърлянето през Стара планина(от юг на север),като при спускането си увеличава своята температура по-бързо. отколкото при изкачването си.Причината е наличитето и съот- ветно отсъствието на водни пари в него.Характерен е (освен за Стара планина) за Витоша и Родопите,а за Европа- в Алпите. Типичен фьон има в Беласица.Бора- ориентиран в посока север-юг и е постоянен през цялата година.За България е характерен за гр.СливенМистрал-силен студен северозападен вятър,характерен за юго- западното крайбрежие на Франция(главно между Марсилия и Тулон). обратно напред

38. Периодични ветрове-те се проявяват в различен режим на действие.Таки-ва ветрове са бризът,мусоните и планинско-долинните ветрове.Мусонит-Тези ветрове духат постоянно от североизток, когато в северното полукълбо е зима, и в обратната посока, когато там е лято(имат годишен ре- жим на действие). • Мусоните играят изключително важна роля при формирането на климата в Индия, Бангладеш, Югоизточна Азия и не толкова значителна в северната част на Австралия и Централна Африка. Мусоните се причиняват от разлика-та в температурата на сушата и водата, която се дължи на слънчевата ра- диация. Мусоните носят голямо количество дъжд през лятото и сухо и слънчево време през зимата.Бризите-появяват се през горещите летни дни и са породени от различното затопляне на близко разположени суша и вода,като се проявяват в край-брежните части на сушата.През деня земната повърхност се затопля по-бързо от водната повърхност. Следователно, въздухът над сушата е по-топъл от то-зи над океана. Заради факта, че по-топлият въздух е по-лек въздухът над зем- ната повърхност се издига. В същото време хладният въздух над океана се придвижва към сушата, за да замести издигналия се. Това представлява днев- ният морски бриз. Докато той се движи към сушата, хладният морски въздух напредва като студен фронт, характеризиращ се с промяна във вятъра, тем- пературен спад и повишаване на влажността. Докато морският бриз напредва температурата намалява с 2-10 0 С за 15-30 минути.Планинско-долинни ветрове.-движението на въздуха в планински долини. Сутрин, след като слънцето започне да нагрява долината, затопленият въздух среща наклонените стени на долината и тръгва нагоре по наклона. Към пладне се развива и възходящият планинско-доленен вятър ,като възходящата тен- денция достига своя максимум рано следобед.Обратната склонова циркулация възниква рано привечер, обикновено един час преди залез слънце. Субекваториални пояси обратно напред

39. Постоянни ветрове-те са предизвикани от разликите в атмосферното налягане върху големи територии.Такива са пасатите и антипасатите.Пасатите са ветрове,които духат в приземната част на атмосферата от тропиците към Екватора.Те са главната причнна за образуването на пустини,тъй като идват от по-големи гографски ширини в по-малко, въздухът в тях се затопля и влажността му намалява.Антипасатите са периодични ветрове,които духат във височина от Екватора към двата тропика(тропик на Рака и тропик на Козирога).Натрупването на въздух в областта на субторпиците продължава своето движение на север и на юг,като по този начин в умерените географски ширини се оформя зона на преобладаващи западни ветрове.В тях проникват и студени въздушни маси от полярните области. • В системата на атмосферната цирклулация се открояват 3 основни звена:-Екватор-тропици-субторпици-умерени географски ширини-полюси-умерени географски ширини ............ пасат ? обратно

40. Атмосферни маси и фронтове • Атмосферна маса-еднороден въздух,който е формиран над голяма територия.При пре- местването на определени въздушни маси от даден район в друг с различни от него метеорологични свойства се наблюдава образуването на гигантски атмосферни вихри наречени циклони и антициклони. Преходната зона между двете въздушни маси с раз-лични свойства се нарича Aтмосферен фронт. В зависимост от отделните свойствата на въздуха той биват топъл и студен. При движението си циклоните и антициклоните въвличат в своята циркулация и двете въздушни маси, както и преходната зона между тях. В резултат на тези явления се наблюдава смесване и асимилиране на различните техни свойства и отделните атмосферни фронтове се разпадат и размиват. Възможно е и усилването им, както и появяване на нови такива, вследствие на непрекъснатото движение на атмосферата. Често срещано явление е и появата и на вторични атмос-ферни фронтове. При сближаване на две различни по свойства въздушни маси, се наблюдава значително увеличение на хоризонталната градиента на температурата и влажността на въздуха. В следствие се увеличава и генерацията на кинетичната енер-гия, което води до усилване скоростта на вятъра в околността на атмосферните фрон-тове. Във височина тя се изразява в скорост до 200 км/ч. Линията в която фронтовите зони пресичат земята, се нарича линия на фронта. Тъй като топлите и студените въз-душни маси има различна плътност, фронтовата линия не е вертикална, а е наклоне-на в посока на студения, който се стреми да се вклини под топлия. В зависимост от хоризонталните и вертикалните си размери, фронтовете са разделени на Главни ( Тропосферни ) и Вторични ( Приземни ). Циклони и антициклони обратно напред

41. Атмосферни маси и фронтове • Топъл въздушен фронт-при него настъпващият топъл въздух се надхлъзва над студения,издига се във височина и изстива и в резултат на кондензация на водни пари се образуват сло-есто дъждовни облаци,от които падата продължителни валежи. обратно напред

42. Слоесто-дъждовни облаци Слоесто-дъждовни облаци-ниски дъждовни облаци с тъм-но сив, плътен, сравнително еднороден състав. Дебелина- та им може да достигне до 6 км. Покриват целият хоризонт и от тях падат обилни валежи. обратно напред

43. Студен фронт-при него настъпващият студен фронт като по-плътен се подмушва под топлия и го изтласква бързо във височина.Следва кондензация на водните пари и се образуват кълбесто-дъждовни облаци,от кои-то падата краткотрайни ва- лежи. Облачната система е много по-тясна, отколкото при топлият фронт. Възхо- дящите движения са много по-интензивни и преобла- дават облаци с вертикално развитие купести и купесто-дъждовни. Придружена е с поройни дъждове, както и със силни поривисти ветрове, гръмотевични бури и градушки. обратно напред

44. Купесто-дъждовни облаци обратно напред

45. Оклюзионен фронт • Оклюзионен Фронт е резултат от много голямата деформация на основния фронт, при което два съседни участъка - топъл и студен се сливат. Условие за появяването му е че студеният фронт се движи много по-бързо от топлият и клинът от студен въздух догонва и започва да взаимодейства с клина от студен въздух пред топлият фронт. Тези две студени въздушни маси са се намирали в различни райони и са придобили различни свойства в процеса на трансформацията си, така че по оклю- зионния фронт влизат във взаимодействие три въздушни маси. Най-топлата от тях, тази между двата фронта се изтласква на горе и се отделя от земята.Образуват се слоесто-дъждовни об-лаци,от които падат продължителни валежи. В зависимост от температу- рите на двете студени въздушнимаси ( тилна и челна ) са познати три вида оклюзионни фронтове - топъл, студен и неутрален. Слоесто-дъждовни облаци обратно

46. Циклони и антициклони • Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия не само за хоризонтално придвижване на въздушни маси,но и за тяхното кръгово движение-циклони и антициклони. обратно

47. Циклони • Циклоните са хоризонтални вихри с диаметър до 3 - 4 хил. км и вертикални размери до 15-20км. Посоката на въртене на въздуха е обратна на часовниковата стрелка в северното полукълбо и по часовниковата стрелка - в южното. Атмосферното налягане постепенно намалява от периферията към центъра на циклона, а изобарите / линии съединяващи точки с еднакво налягане / представляват затворени концентрични криви с кръгова или елиптична форма. Всеки циклон в развитието си преминава през четири стадия - зараждане на циклона, млад циклон, стадий на максимално развитие и запълващ се циклон. Във всеки стадий циклонът се характеризира с раз- лични метеорологични условия. В предната част на младия циклон развитието на времето се оп-ределя от наличието на топъл фронт. Ако през зимата топлият сектор е зает от морски тропичен въздух, в него се образуват мъгли и слоести облаци, от които ръми. Ако топлият сектор е зает с прегрят континентален въздух през лятото в него преобладава сухо време с незначителна об- лачност. В тилната част на циклона през лятото в следобедните часове се развива купесто - дъждовна облачност и падат краткотрайни валежи. При по-нататъшното си развитие циклонът достига максималното си развитие и започва да се запълва. Времето в оклюдиралия циклон е подобно на времето по оклюзионен фронт. В стадия на запълване, когато циклонът се е оформил като симетрично студено барично образувание настъпва разрушаването на облачните системи и зоната на обложни валежи. През лятото приземният въздух в такъв циклон бързо се нагрява, вследствие на което се развиват вътрешномасови конвективни облаци. Могат да паднат кратко- трайни валежи и да се разразят гръмотевични бури. обратно

48. Антициклони • В района на антициклона се наблюдава разтичане на въздушните маси от центъра към периферията в посо-ка на часовниковата стрелка. Тъй като вятъра се стре-ми да тече от високо към ниско атмосферно налягане, движението е от центъра на високото налягане навън във всички посоки. В централната част се образуват низходящи течения и облачността се разпада. Вятъра се стреми да завие на дясно и след известен период от време той се завърта и започва да тече по линия на изобарите, като се превръща в Градиентен вятър.При наличието на антициклон времето е стабилно:през ля-тото е топло,а през зимата-студено.Антициклонът заемаплощи с диаметър до 2000кв.м посока на вятъра при антициклон обратно

49. Климат • Време-моментното състояние на атмосферата на дадено място.Климат-съвкупност от метеорологични елементи,които характеризират средното състояние на атмосферата на дадено място или многогодишният режим на времето на дадено място.Климатични пояси-големи, еднородни в климатично отношение части от Земното кълбо, които се различават по зоналното разпределение на климатичните елементи Климатичните пояси са- екваториален, субекваториален, тропичен (северен и южен), субтропичен (северен и южен), умерен (северен и южен), полярен и субполярен. Планинска климатична област-обхваща билата и вър- ховете на високите планини на Земята, независимо от тяхното географско разположение. обратно

50. Екваториален пояс • Обхваща части от сушевата и от водната земна повърхност от двете страни на екватора, с обща ширина около 15°. Характеризира се с постоянно висока температура, малка годишна температурна амплитуда и голяма сума на валежите през цялата година. Разликата в климата над континентите и над океаните е незначителна. Този климатичен пояс обхваща части от Южна Америка, Африка, както и Малоазийския архипелаг (островите Суматра, Борнео и Нова Гвинея). В Африка екваториалният пояс включва териториите около басейна на р.Заир (между 5 градуса с.ш. и 2 градуса ю.ш.) и крайбрежието на Гвинейския залив (до 7-8 градуса с.ш.)Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури 25-27 градуса, малки денонощни амплитуди (около 2 градуса). Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000мм. В Южна Америка този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на Андите, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25-27 градуса. Валежите достигат около 3000мм обратно