Любен Каравелов (1834-187 9 )

1. Любен Каравелов(1834-1879)

2. Жизнен път • 1834 - роден в Копривщица • 1850 - премества се да учи в училището на Найден Геров в Пловдив • 1856 - изпратен е в Цариград да учи търговия • 1857 - заминава за Москва, където се записва в Историко-филологическия факултет • 1861-участва в студентските вълнения; последовател на руските демократи • 1859 - поставен под полицейско наблюдение • 1886 - заминава за Белград, Сърбия • 1869 - установява се в Букурещ с намерение да редактира свой вестник • 1869 -1873 - Редактира вестник "Свобода" • 1872-1873 - Христо Ботев му става съавтор • 1873-1874 - двамата редактират вестник "Независимост" • 15 януари 1875-Каравелов започва чисто научно и литературно списание "Знание“ • януари 1876 - в Букурещ между Каравелов, Ил. Шиваров и Д. В. Хранов се постига съгласие за вършене книжна търговия • 21 януари 1879 - умира в Русе от туберкулоза

3. Обществено-историческа действителност Българското възраждане започва в средата на XVIII век /с делото на Паисий-1762/ и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на обществено-икономически растеж и национална консолидация на българския народ в Османската империя. В условията на чуждо владичество, по-високата образованост и растящото самочувствие неизбежно водят българина към идеите на националната революция, към свобода и независимост.

4. Убеждения и социална активност на писателя • Любен Каравелов е водач на българското революционно-освободи-телно движение, фолклорист, писател, журналист и организатор. Неговият живот и дейност са забележителни с пословичната отдаденост в служба на българската национална кауза. • Каравелов е неуморим проповедник на доброто, на труда и свободата. Той е зъл враг на ония, които искат да спрат естествения ход на човечеството към усъвършенстване. • "Моралистите - отбелязва той в "Крива ли е съдбата?" - които про-повядват, че човек трябва да бъде доволен от себе си, показали, че съвсем не познават човешката природа.“ Борбата, противодействието на онова, което иска да се наложи за постоянно, е в основата на живота. • Букурещките издания на Каравеловите вестници /”Свобода” и “Независимост” / се оформят като органи на БРЦК и революционната емиграция. • Неговото творчество е постижение за българската литература, философия, революционна песен,белетристика,публицистика и култура.

5. Литературно творчество • 1868 -"Страницы из книги страданiй болгарскаго племени" • 1861-"Паметници на българския народен бит" • 1867-"Южнославянская библiография за 1867 г." • 1868-"Турски паша", "Българи от старо време", Божко, "Войвода", "Слава", "На чужди гроб без сълзи плачат", "Сирото семейство", "Дончо" • 1869-"Сока" , "Горка судбина" • 1870-"Млада Србадиjа" • 1871-"Из мртвого дома" • 1872-"Неда" , “Богатият сиромах” • 1879-"На чужди гроб без сълзи плачат" • след 1879-„Три картини из българския живот“ , „Мамино детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“, повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“

6. Авторът за литературата Каравелов като белетрист и поет е строг реалист и социален агитатор. Сам той определя задачите на литературата така: "Както от историята ние искаме да ни открие истината и да ни покаже човеческият живот със сичките негови величия и слабости, със сичките негови заблуждения и добродетели, така и от изящната словесност ние трябва да искаме, щото тя да ни открие или да ни опише човекът, какъвто е, без да увеличава или да уменшава неговите пороци и добродетели."

7. Другите за писателя • "Ние не можем да си мислим образа на оная епоха - обобщава в очерк М. Арнаудов - без неговата [Каравеловата] личност и в съзнанието на всички ни живее пиетет към оногова, който пръв ни очарова с правдиви картини на народния живот и ни сроди с идейното движение на Запад и на Русия, подготвило съвременните обществени и културни постижения.“ • "Произведенията на Каравелов и Ботев са станали вече част от канона на българската литература. Времето не е отнело нищо от тяхната национална стойност, от тяхната художествена изразителност. Никой автор на нашите дни не може да въздейства тъй мощно на въображението ни [така], както тези идеолози на революцията от преди 60 години."

8. Литературната критика за писателя “Противопоставянето между отделните генерации има множество измерения - социални, икономически, политически, културни, но освен че е белег на осъзнаване на личностната значимост, то заявява различна спрямо предишната ценностна гледна точка, т.е. експлицира стремеж за дистанциране, за ограничаване. Смелостта да отречеш предходниците бива мотивирана от това, че ти не си като тях, че ти си друг, и тази другост най-лесно се заявява чрез определения, обозначаващи “отминалост”, неактуалност, старост. В този смисъл Каравеловите “Българи от старо време”...демонсрират - повече или по-малко откровено – значимоста на осъзнаването, че изобразяваният свят е отминал от гледна точка на разказвачите.(...) Старост и младост се освобождават от биологичните характеристики, но придобиват много по-ясни ценностни измерения, защото, ако различните поколения предполагат различни ценностни системи, то различията между съвременниците могат да имат други основания.” Н.Чернокожев

10. Както е потребен на животните воздух, а за рибите вода,така също за човека е потребна най-напред от сичко свободав-к”Свобода”, бр.1.,1869г

11. “Ние сме българе, затова и езикът ни трябва да бъде български “Любен Каравелов