РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 504/2008 НА КОМИСИЯТА от 6 юни 2008 г.

1. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 504/2008 НА КОМИСИЯТАот 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни

2. С оглед да се осигури еднаквото прилагане на законодателството на Общността по отношение идентификацията на еднокопитни животни (ЕКЖ) в държавите-членки и внос от трети страни се въвежда единен метод за идентификация на ЕКЖ по време на придвижването и осигуряване на проследяемост с цел: - осъществяване на ветеринарно-санитарен контрол; - установява правила относно идентификационния документ (паспорт), който се издава за целия живот и ги придружава по време на тяхното придвижване; - недопускане попадането в хранителната верига на ЕКЖ, което не отговаря на ветеринарно-санитарните гаранции на Регламент 853/2004/ЕО

3. Чл. 1 Настоящият регламент определя правила за идентификация на ЕКЖ родени в Общността; или внесени от трети страни в съответствие с митническия режим, определен в чл. 4, параграф 16, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92

4. Чл. 2 Прилагат се и следните определения: - „стопанин“ - „еднокопитно животно“ или „еднокопитни животни“ „транспондер“ означава пасивно радиочестотно идентификационно устройство отговарящо на стандарт ISO 11784, прилагащо технологията HDX или FDX-B и е четимо от устройство, съвместимо със стандарт ISO 11785 на минимално разстояние от 12 cm; - „уникален доживотен номер“ означава уникален 15-знаков цифрено-буквен код , съдържащ информация за отделното ЕКЖ и за базата данни и държавата, в които тази информация е записана първоначално в съответствие със системата за кодиране на универсалния доживотен номер на еднокопитни (UELN). Уникалния доживотен номер се образува от шест цифри, съвместим с UELN (отнасящ се за базата данни, на компетентния орган издаващ паспорта) следван от деветцифрен индивидуален идентификационен номер, определен за ЕКЖ. - „карта с чип“ означава пластмасово устройство с вграден чип, което е в състояние да запаметява данни и да ги изпраща по електронен път до съвместими компютърни системи. В приложение II от регламента подробно е описана информацията, която се съхранява в картата с чип. В чл. 14 е разписано при какви условия ЕКЖ могат да се предвижват без паспорт, само с картата с чип.

5. Чл. 3. Определя общите принципи и задължения за идентифициране на еднокопитните За целите на настоящия регламент системата за идентифициране на ЕКЖ включва следните елементи: - единствен доживотен идентификационен документ (паспорт); - метод за гарантиране на недвусмислена връзка между идентификационния документ и ЕКЖ; - база данни, която записва уникалния идентификационен номер за животното, за което е бил издаден идентификационен документ.

6. Чл. 4. Посочени са органите, издаващи идентификационни документи за ЕКЖ 1. Държавите-членки гарантират, че идентификационният документ, е издаден от следните органи („органи издатели“): а) организация или сдружение, официално одобрени или признати от държавата-членка, или от официален орган на съответната държава-членка, посочени в първо тире от член 2, буква в) от Директива 90/427/ЕИО, които водят родословната книга за тази порода, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО; или б) клон на международна организация или асоциация със седалище в държавата-членка, която отглежда коне за състезания или надбягвания, както е посочено в член 2, буква в) от Директива 90/426/ЕИО. 2. Идентификационните документи, издадени от органите в трета страна, които издават родословни сертификати в съответствие с Решение 96/510/ЕО, се считат за валидни и в съответствие с настоящия регламент за регистрирани еднокопитни. 3. Органът, издател на идентификационния документ на ЕКЖ за отглеждане и разплод, се посочва от компетентния орган 4. Органите издатели, посочени в параграфи 1, 2 и 3 действат в съответствие с настоящия регламент, и по-специално с разпоредбите на членове 5, 8—12, 14, 16, 17, 21 и 23. (За орган-издател на паспорти за ЕКЖ в Р България са определени Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната асоциация по коневъдство (НАК). Следваща припознаваща организация е Българска федерация по конен спорт (БФКС) в случай на картотекирани (състезателни) коне)

7. Чл. 5 Подробно е описана процедурата за идентифициране на еднокопитни, родени в Общността Еднокопитните, родени в Общността, се идентифицират с помощта на паспорт в съответствие с образеца, посочен в приложение I („идентификационен документ“ или „паспорт“). Той се издава за целия живот на ЕКЖ. Идентификационният документ не може да бъде преиздаван или заменян, с изключение на случаите, посочени в чл. 16 и 17.

8. Чл. 8 • Идентифициране на еднокопитни внесени от трети страни Стопанинът или собственикът подава заявление, за издаване на паспорт на еднокопитно животно, или за регистриране на съществуващ паспорт в базата даннинай-късно до 30 дни след приключването на митническия режим

9. чл. 9. Проверка на единните идентификационни документи, издадени на еднокопитни Преди да издаде паспорта, органът издател или представляващото го лице предприема всички необходими мерки, за да: - провери, че не е бил издаван досега такъв идентификационен документ за съответното еднокопитно; - предотврати многократното неправомерно издаване на идентификационни документи за отделно ЕКЖ. Преглеждат се наличните документи и електронни записи и се проверява самото животно за знаци или маркировки от предишна идентификация

10. Чл. 10 Изброени са начините за установяване на предишна активна маркировка на ЕКЖ и мерките, които трябва да се предприемат при установяване на всякакви имплантирани по-рано транспондери или друга алтернативна маркировка съгласно чл. 12.

11. Чл. 11. Електронни методи за удостоверяване на самоличността – подробно е описана процедурата за мястото на имплантиране на транспондра и информацията която се вписва в идентификационния документ. Органът издател гарантира, че в момента на първото му идентифициране, ЕКЖ получава активна маркировка чрез имплантиране на транспондер. В точка 4 е предвидена дерогация за ЕКЖ маркирани по-рано с имплантиран транспондер, който не отговаря на стандартите, определени в чл. 2, параграф 2, буква б) от Регламент 504/2008 в паспорта се вписва името на производителя или на системата за четене

12. Чл. 12 Алтернативни методи за удостоверяване на самоличността Чрез дерогация от член 11, параграф 1, държавите-членки могат да позволят идентифицирането на ЕКЖ чрез подходящи алтернативни методи, включително маркировки, които дават равностойни научни гаранции, че самостоятелно или в комбинация тези методи осигуряват надеждно удостоверяване на самоличността на ЕКЖ и ефективно предотвратяват повторно издаване на идентификационните документи („алтернативен метод“).

13. Условията за движение и транспорт на еднокопитни подробно са описани в • Чл. 13 – за регистрирани, за разплод и угояване • Чл. 15 – за еднокопитни за клане

14. Издаване на дубликати, заменяне и прекратяване на действието на идентификационните документи • Чл. 16 - Издаване на дубликат на идентификационен документ – когато самоличността на животното може да се установи основно чрез кода, предаван от транспондера, или въз основа на алтернативния метод. Изключва се от хранителната верига, но т.2 предвижда дерогация на изключване от хранителаната верига и описва начина по който може да стане. • Чл. 17. Идентификационен документ, заместващ оригинала – когато оригинала е загубен и не може да се установи самоличността на животното. Изключва се от хранителната верига, като в Раздел IX, частII на новия паспорт се записва „непредназначено за клане с цел човешка консумация”.

15. Чл. 18. Прекратяване на действието на идентификационен документ за целите на движение ОВЛ прекратява валидността на паспорта за целите на движението на ЕКЖ в следните случаи: - когато стопанството от което животното произхожда или се отглежда е под възбрана посочена в чл. 4, параграф 5 от Директива 90/426/ЕИО; - намира се в държава членка в която има случаи на африканска чума по конете Прекратеното действие на паспорта се вписва в раздел VIII

16. Чл. 19 Описана е процедурите за мерките които се предприемат при смъртта или заколване на ЕКЖ с оглед предпазване от последващо неправомерно използване на транспондера и идентификационният документ.

17. Чл. 20. Лечение на ЕКЖ предназначени за клане с цел човешка консумация и документиране на лечението Едно еднокопитно животно се счита за предназначено за клане с цел човешка консумация, освен когато то необратимо е обявено за непредназначено за тази цел в раздел IХ, част II на паспорта с подпис на: стопанина или на собственика, или стопанина и отговорния ветеринарен лекар. Преди всяко лечение в съответствие с Директива 2001/82/ЕО отговорният ветеринарен лекар уточнява статута на ЕКЖ – дали е предназначено или не е предназначено за човешка консумация. - Когато лечението, не е разрешено за еднокопитни, предназначени за клане с цел човешка консумация, отговорният ветеринарен лекар обявява съответното ЕКЖ необратимо за непредназначено за клане с цел човешка консумация. - При нужда от лечение на ЕКЖ с разрешени лекарствени средства с определен карентен срок, отговорният ветеринарен лекар вписва в част III от раздел IX на паспорта необходимите данни на лекарствения продукт, датата на последния предписан прием на лекарствения продукт и информира стопанина за датата, на която изтича карентният срок

18. ГЛАВА VII От чл. 21 до чл. 24 разработени процедурите за записи в базата данни и предвидени санкции.

19. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО