Презентация на Полина Димитрова факултетен № 2226

1. Презентация на Полина Димитрова факултетен №2226

2. Пътят на България към Европа

3. В началото на 90-те години България получава възможност да се завърне в семейството на европейските народи. Историческата съдба на нашата държава я е запращала в различни системи през вековете , така че тя е останала встрани от европейското обединение. След края на студената война източноевропейските страни се ориентират по пътя към Европа.

4. В края на ХХ и началото на ХХІ в. този път обаче се оказва по-дълъг и мъчителен и трудно се вписва в еуфоричните очаквания от повратната 1989г.Но в началото на новия век вече е сигурно, че България е стъпила твърдо на този път и дори е изработен график за етапите на приобщаването й към общата европейска структура.

5. първите месеци след 10 ноември 1989г. са направени първите стъпки към световните институции. Те са икономически, защото външният дълг, достигнал 10 млрд. долара, изисква ускорени преговори при изплащането му.След решението на А. Луканов да обяви през март 1990г. мораториум по външните плащания на България, през есента (25 септември 1990г.) България е приета за член на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), След 10 ноември 1989 г. външнополитическата ориентация на България се променя , макар че на БКП/БСП й е по-трудно да се откаже от привързаността си към СССР – Русия. Геополитическата реалност обаче се е променила изцяло и преориентацията на България от Изток на Запад е възприета като необходимост от всички политически сили .Малко са проблемите в годините на прехода , които предизвикват толкова малко спорове и така широко съгласие като евопейската ориентация. Още през които играят важна роля в икономическата трансформация към пазарна икономика на постсоциалистичексите страни. Членството в двете световни институции дава възможност на България да получи финансова помощ.Сътрудничеството не върви гладко, има периоди на прекъсване на отношенията, но през март 1997г. е подписано 3-годишно споразумение с МВФ, което България успешно изпълнява.

6. През 1991-1992 г. се извършват два паралелни процеса – разпадане на източноевропейските структури и пренасочване към западноевропейските. В началото на 1991 г. е договорено саморазпускането на двете организации, създадени от Съветския съюз за Източна Европа – Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор. По същото време страните от Източна Европа се обръщат с индивидуални молби за членство в европейските организации – Съвета на Европа (СЕ) и Европейския съюз (ЕС).

7. Първи са интегрирани в СЕ и започват преговори с ЕС страните от Централна Европа, но и България ги следва – на 7 май 1992 г. тя е приета в СЕ, на 1 февруари 1995 г. получава статут на асоцииран член на ЕС, а на 16 декември с.г. подава и официална молба за пълноправно членство. След острата конфронтация при приемането на конституцията, през есента на 1991 г. са насрочени избори за 36-о Народно събрание (НС). Международните събития от лятото на 1991 г. влияят и върху българския политичекси живот – консервативният опит за преврат в Москва нанася удар върху авторитета на БСП, особено след като ръководството й се колебае каква позиция да заеме.

8. Това влияе на гласоподавателите при вторите демократични избори (13 октомври 1991 г.), проведени изцяло по пропорционалната система с 4%-на бариера. Изборна победа с относително мнозинство извоюва СДС с 34,36% и 110 депутата, БСП остава втора с 33,14% и 106 депутатa, а трето е ДПС със 7,55% и 24 депутата. Отцепилите се от СДС либерали и центристи не успяват да влязат в парламента и постепенно се маргинализират.

9. Победата на СДС му позволява да сформира правителство, но липсата на пълно мнозинство го поставя в зависимост от ДПС. Министър-председател става лидерът на СДС Филип Димитров. През януари 1992 г. президентските избори са спечелени от Желю Желев с вицепрезидент поетесата Блага Димитрова. Така СДС получава всички радикални постове и може да започне обещаните преобразувания.

10. Още в началото на дейността на 36 НС лидерът на ДПС Ахмед Доган обявява, че ще иска забраната на БСП като виновна за кризата в България и за комунистическото управление. Това изказване поставя началото на репресивни актове срещу политици и организации от миналото – закон за конфискация на имуществото на политическите партии, профсъюзи и организации, съществували при управлението на БКП, процеси срещу бивши държавници (осъдени са Тодор Живков, Милко Балев, Стоян Овчаров и др.), закони за декомунизация на обществото, реализиран от които е само един – за науката и образованието (закон „ Панев” ). Преразглеждат се и се поправят закони , приети от ВНС, като законът за земята (за връщане на земята в реални граници, което на практика трудно се осъществява). Приоритет има законът за реституция на национализираната градска собственост и за приватизацията.

11. Правителството на Филип Димитров обявява “смяна на системата” и ускоряване на икономическата реформа. Но действията му го противопоставят на социални и политически групи. То влиза в конфликт с част от парламентарната си група, с ДПС, с президента, със синдикатите; със селото, чието стопанство е разнебитено от желанието да се проведе чисто пазарна аграрна реформа; с масмедиите, които не приемат стила му на непогрешимост. Ф. Димитров изпада в изолация и на 28 октомври 1992 г., след като не получава вот на доверие, подава оставка. • Конфронтационното начало на парламента наподобява предходния етап, но след 1991 г. се утвърждава парламентаризмът, защото СДС се отказва от извънпарламентарните средства, а БСП не прибягва до тях въпреки понесените материални и морални удари.

12. На 30 декември 1992 г. с мандата на ДПС за премиер е избран проф. Любен Беров, икономически съветник на президента. Новото правителство е експертно, а не политическо, липсва му ясна политическа подкрепа, което му пречи да провежда политика и икономическата реформа се забавя. Последиците са нарастване набезработицата, инфлацията, престъпността, която се трансформира в организирана. В края на лятото на 1994 г. възможностите на проф. Беров се изчерпват и той подава оставка.

13. Новите избори са насрочени за 18 декември 1994 г .Те носят победа на БСП с 43,5% и 125 депутати, СДС остава втори с 24,23% и 69 депутати, ДПС има 5,44% и 15 депутата. В 37 НС влизат и нови сили – отделилата се в последния момент от СДС Демократическа партия в съюз с БЗНС създава „Народен съюз” и получава 6,51% (18 деп.), а популисткият Български бизнесблок (БББ) на човека-партия Жорж Ганчев влиза в НС с 13 депутата. Брой гласове: 5 202 094

14. които са съпроводени с висока безработица, инфлация, загуба на социалната стабилност. Цената, която българите плащат за прехода, личи от сравнението с 1989г.: Новото правителство е оглавено от ръководителя на БСП Жан Виденов. Обществото е разочаровано от тежестите на прехода и се обръща към левите сили, които обещават по-плавно и безболезнено движение напред. Това се оказва невъзможно. Преходът към пазарна икономика изисква промяна на собствеността и преструктуриране на икономиката, брутният вътрешен продукт през 1994 г. е намалял с 24,4%, промишленатaпродукция – с 49,3% , обемът на строителството – със 72 % , а селскостопанската продукция – с 30%. Безработицата е 20,5%.

15. Правителството на Жан Виденов се опитва да смекчи прехода, което забавя реформите. През 1995 г. е направен опит да се стабилизират държавните предприятия – опрощават се дълговете им и допълнително се субсидират. Повишени са пенсиите, заплатите и социалните помощи, но тези мерки не отговарят на препоръките на МВФ и преговорите с него са прекъснати. Икономическите резултати от 1995 г. показват нарастване на производството, но в енергоемки производства, нарастващ вътрешен дълг и финансова нестабилност. В началото на 1996 г. се проявяват кризисните тенденции, задълбочени и от изплащането на вноските по външния дълг – 2 млрд. долара. Натрупваните с години икономически проблеми, опитът да се води социална политика без икономически подем, загубите от държавните предприятия предизвикват остра финансова криза. В края на 1996 г. банковата криза принуждава правителството да обяви, че единствена мярка за оздравяване на финасовата система на България е въвеждането на валутен борд. Виденов започва подготовка за въвждане на борда, но събитията го изпреварват.

16. През октомври – ноември 1996 г. се провеждат избори за президент, които са псечелени от общия кандидат на опозицията Петър Стоянов. Икономическата криза и загубата на президентските избори стимулират вътрешнопартийните борби в БСП и предизвикват извънреден конгрес (21-22 декември 1996 г. ), на който Жан Виденов подава оставка като лидер на партията и министър-председател . Така в края на 1996 г. в България започва обща криза – финансова, икономическа, правителствена, политическа.

17. На 10 януари 1997 г. протестна акция на опозицията около сградата на Народното събрание прераства в нахлуване в парламента. Този акт, както и употребата на сила, слага началото на свекидневни протести. Кризата продължава повече от месец, от 29 януари започват и стачки. България влиза в етап на хиперинфлация. Обединената опозиция иска незабавни предсрочни избори, а левицата – парламентарно правителство с нейния мандат на възможно най-широка основа, което да започне преговори с международните финансови институции за стабилизиране на политиката.

18. На 4 февруари 1997 г. БСП се отказва от мандата си. Политическите сили с посредничеството на президента Петър Стоянов се споразумяват за предсрочни парламентарни избори. На 12 февруари президентът назначава служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски, а на 17 февруари то внася молбата на България за членство в НАТО.

19. Предсрочните избори от 19 април 1997г. показват коренната промяна, предизвикана от дълбоката криза. Създадни са нови коалиции, които дават и нов облик на парламента. Категорична изборна победа печели коалицията Обединени демократични сили (СДС, Демократичната партия, БЗНС, БСДП) – с 52,26% и 137 депутатски места, на второ място е Демократичната левица (БСП и ПК „Екогласност”) с 22,07% и 58 депутати, следватОбединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС , Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация „Царство България”) със 7,6% и 19 депутата, Евролевицата (ГОР плюс политици от БСП и БСДП) – с 5,5% и 14 депутата, БББ – с 4,93% и 12 депутата.

20. Победата на СДС му позволява да започне дълбоки реформи. На 21 май 1997 г. е съставено правителство начело с лидера на СДС Иван Костов. От 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен борд, финансовата система е стабилизирана, създадени са условия за по-нататъшна структурна реформа. Българите са принудени да изоставят надеждите, че трудностите на прехода могат да се спестят или да се отложат. В подкрепа на реформите са мобилизирани млади хора,които нямат споменот социалната сигурност при социализма, а искат България възможно най-бързо да последва модела на Западна Европа. Привържениците на бавните реформи на поносима цена губят категорично властта и влиянието си в обществото.

21. Започва дълго отлаганото повишаване на цените на транспорта и енергията. Приватизацията е ускорена, но среща трудности заради конфликтите в бивша Югославия и финансовата криза в Азия. Стартира преструктурирането на промишлеността, което означава закриване на нерентабилните предприятия и повишаване на безработицата. Особено болезнено е разграждането на останалата от социализма социална държава, но въпреки това е въведена нова система за здравно осигуряване и частна инициатива в образованието. Войната в Югославия заради Косово поляризира българското общество. През пролетта на 1999 г. България се солидаризира с НАТО, а на 4 май 1999 г. парламентът му предоставя българско въздушно пространство. Този акт е много непопулярен, но подкрепата за НАТО печели благосклонността на Запада за България. Постиженията на правителството на Иван Костов са политическата и финансовата стабилност. Финансовата подкрепа на международните институции му помага да стане първото правителство през прехода, изкарало целия си мандат. Но високата цена, която българите плащат за макроикономическата стабилизация, както и надеждите им за бързо повишаване на жизнения стандарт, предизвикват ново разочарование. Петите поред избори в демократична България, проведени на 17 юни 2001 г. , носят поредната политическа промяна.

22. В началото на април 2001 г. в България се завръща бившият български цар Симеон Сакскобургготски, който създава нова политическа формация Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Тя се обявява за нов морал и нова икономическа политика и печели изборите с 43% (120 депутати). ОДС получава гласовете едва на 18% (51 депутати), Коалиция за България (БСП и по-малки формации) – 17% (48 депутати), а ДПС (с Либерален съюз на д-р Желев и Евророма) влизат в парламента със 7,45% и 21 депутати. Новото правителство се изгражда върху коалиция на НДСВ с ДПС. То е уникално за България, защото ДПС влиза в управлението на страната. Брой гласове: 4 568 193

23. С повторното идване на СДС на власт се ускорява движението на България към европейските институции и НАТО. За това допринася и новият президент П. Стоянов – на 9 октомври 1997г. той подписва в Страсбург Рамковата конвенция за националните малцинства. На 17 юли 1998 г. България е приета за член ЦЕФТА(Централноевропейската зона за свободна търговия), с което влиза в по-широката икономическа общност на Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша и Румъния. Особено важно за нашата страна е нормализирането на отношенията с Македония. Спорният въпрос за македонския език (дали е български диалект или отделен език) е разрешен прагматично с подписаната на 22 февруари 1999 г. българо-македонска декларация на двата езика.

24. След много трудности на заседанието на ЕС от декември 1999 г. в Хелзинки България получава покана да започне преговори за пълноправно членство в Европейския съюз. От този момент до приемането има да се свършат още много неща – съобразяване на законодателството с европейското, достигане на жизнен стандарт, съизмерим с този на бедните страни в Европа. От април 2001 г. България става част и от Шенгенското пространство, което означава, че българските граждани могат да пътуват в Европа без визови ограничения.