Обща характеристика на Рационализма

1. Обща характеристика на Рационализма

2. Увод През 1575 з. френският хуманист и историк Луи ле Рой прави равносметка на периода, в който Европа преодолява своето Средновековие. За него XV и XVI век са неоспоримо най-ученото време на човечеството - в този период се обновяват езиците, развиват се науките, печатното слово улеснява прогреса и т. н., но визиите му за бъдещето са мрачни.

3. ЕПОХА НА РАЦИОНАЛИЗМА ПОСВЕЩЕНИЕ КЛАСИЦИЗЪМ РОМАНТИЗЪМ ПРОСВЕТИТЕЛСКИ САНТИМЕНТАЛИЗЪМ АБСОЛЮТИСТИЧЕН КЛАСИЦИЗЪМ ПРОСВЕТИТЕЛСКИ САНТИМЕНТАЛИЗЪМ Б А Р О К Френска академия Спор за ,,Сид” Френска енцинклопедия т. I Спор млади и стари 1598 1643 1700 1715 1789 1635-1636 1637 1687 1751 Нантски едикт Епоха на Луи XIV Френска буржоазна революция ,,Сид” Корней 1637 Фр 1606 1684 1622 1673 ,,Тартюф” Молиер Фр 1664-1669 1719 Дефо ,,Робинзон Крузо” 1660 1731 А ,,Разбойници” 1781 Вилер 1719 1805 Г ,,Страданията на младия Вертер” Гьоте ,,Фаус” I ,,Фаус” II 1774 1797 1825 Г 1749 1832

4. Религиозна и политическа карта • Без да среща вътрешна реакция, католицизмът се реорганизира в Испания и Италия; • Важен инструмент за обновяване на папската църква, за противопоставяне на противниците й и за световно разпространение на изповеданието е организираното в 1534 г. „Общество на Исус“; • Йезуитите реално въздействат върху европейския, а и върху световния духовен процес Като възпитатели и изповедни­ци в кралски и княжески дворове, като създатели на училища и университети, Като мисионери в Америка, Индия, Китай, Япония; Рене Декарт (1596-1650) Из „Разсъждения върху метода“ Първото правило беше никога да не приемам за вярване нищо, за Което не знам с очевидност, че то е такова, т. е. да избягвам старателно привързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, Което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение. Второто - да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да ги разреша по-добре. Третото - да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко Като по стъпала до познанието на най-сложните, и Като приемам, че има ред дори и между ония, Които естествено не се предхождат един друг. И последното - да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал. [...] 1637 г.

5. Силно влияние Католическата религия има по земите на днешна Австрия, Словакия, Чехия, Полша, отделни немски княжества, Ирландия и Франция. Във Франция от средата на XIV век на религиозна основа се оформят две политически партии - католическата „лига" и нейните противници - „хугеноти". Войните между тях оказват силно влияние върху цялостния живот в кралството; • И едва Нантският едикт на Анри IV Наварски внася атмосфера на религиозна толерантност през 1598 г. Не е случаен фактът, че много историци възприемат тази година за начало на „Класическата" епоха във Франция; • Англия религиозните вълнения са преодолени при управлението на Елизабет I и анти-католическият характер на държавната протестантска църква; • Силно и единно е протестантството и в немските земи при царуването на Максимилиан II (1564-1576).

6. Нов мисловен градеж Човекът, съпреживял вече себе си като част от природата, е схванал в този процес своята отлика от природата. Новото познание на човечеството изисква и нов мисловен градеж • Най-сетне настъпва времето, в което вярата във вечните дадености окончателно ще отстъпи пред разума; • В епохата на Рационализма, която по оценките на съвременниците може да се определи и като епоха на компромиса (политически-съсловен, религиозен, социален, светогледен и т. н.), в най-обобщени линии се оформят два свето-възприятийни полюса: на „старото", свързано с фанатизма, с дворцовия морален упадък, а след 90-те години на XVII в. и с архаичните вече абсолюстистични стремежи, и на „новото", свързано с толерантността, с просвещението, с парламентарния сговор, с вярата в познанието, придобито чрез опит, с разума; Бенедикт Спиноза(1632-1677) Из „За мощта на разума или за човешката свобода" [.„1 АКо няКой забележи, че е извънредно силно обхванат от стремежа към слава, той трябва да обмисли нейното правилно използване, целта, заради която трябва да я преследва, и средствата, с които може да я постигне, но не и върху злоупотребяването с нея, суетността и непостоянството на людете или други подобни неща, върху които размишлява само този, чийто дух е в тревожно състояние. Защото с такива размишления най-много се измъчват честолюбците, щом се отчаят, че не могат да постигнат честта, Към която се домогват; и Когато избухнат в гняв, искат да изглеждат мъдри. Поради това по-ложително е, че тези са най-жадни за слава, които най-много крещят против злоупотребата с нея и против суетността на света.

7. Литературата Като цяло за XVII и XVIII век литературата все още не е естетически автономна област • Религия, философия, наука, политика и изкуство се сливат в текстовете на сатирата, романа, новелата и т. н. Независимо от тази несамостойност литературният живот в XVII и XVIII век изгражда своите новоевропейски форми на съществуване; • Първите седмичници се появяват по земите на Холандия - 1618, Англия -1621, Швейцария - 1622, Франция - 1631 г. В Германия първият всекидневник излиза през 1650 г. в Лайпциг; • Разширяват и човешката привичка „да четеш". Вследствие на това се изграждат обществени библиотеки и нараства разпространението и движението на книги. От една страна, така се поставя началото на истински книжовен пазар, от друга - чрез разширяването и уеднаквяването на читателските умения се оформят новите жанрови правила; • В изкуството и литературата от периода на Рационализма се открояват няколко стила в изкуството - бароков, класицистичен, сантименталистичен

8. Изготвили : Любомир Митков Стефан Ненчев Xв клас Източник : Литература за Xти клас