Кана субиги Крум (803-814г.)

1. Кана субиги Крум(803-814г.) Диана Орфеева Фердинандова Факултетен номер: 2235

2. Кана субиги Крум (803-814) е средновековен български монарх, възкачил се на престола след кан Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Хан Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.

3. Първи години от управлението на хан Крум Началото на неговото управление съвпада с това на франксия император Карл Велики, коронясан навръх Коледа през 800 г. от римския църковен глава. Две години след разгрома на Аварския хаганат (803) от Карл Велики кан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско обединение (805); България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания осигурявала на българите важно международно търговско положение, поради солниците там, които те започнали да развиват. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона Свидас от Х век.

4. През 807 г. византийският император Никифор I Геник започнал поход срещу България с цел да я покори. Това било продиктувано именно от завладяването на Трансилвания. Освен това смятал, че българският хан може да изпрати помощ на наскоро разбунтувалите се славяни в Пелопонес. Походът стигнал само до Одрин, след което трябвало да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дало възможност на хан Крум да поеме инициативата и през 808 г. нахлул по поречието на Струма и нападнал византийските военни части там. В резултат на това в ханската хазна постъпили заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След това след тежка обсада през 809 г. Крум завладял Сердика. Градът имал важно икономическо и стратегическо значение, защото през ` минавали много важни търговски пътища за Константинопол, и защото от там можело лесно да се атакува Македония. В Константинопол разбрали какви са намеренията на българския владетел и побързали да предприемат действия. Първо Никифор изпратил военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказал неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтували. Друга превантивна мярка било изселването на славяните от Средна Струма в Мала Азия и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта била да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказало неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтувало. Това накарало константинополския владетел да предприеме нови действия.

5. Византийски поход от 811г През 811 г. Никифор събрал многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поел на нов поход срещу България. Уверен в успеха си императорът взел със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбрал, че не може да мери сили с такава армия и предложил мир, но Никифор отказал, “заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници” (Теофан). Това накарало хана да напусне града, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според “Анонимния ватикански разказ” византийците преминали Стара Планина и след това превзели столицата Плиска без големи проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той наредил да се ограби ханския дворец и да се опожарят складовете. Поголовно било избивано и мирното население. След завладяването на столицата, Крум направил второ предложение за мир, но Никифор отново отказал, тъй като смятал, че е в позицията на по-силния. Императорът дори мислел да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който бил запазил по-голямата част от войската си непокътната, наредил да бъдат въоръжени всички способни да носят оръжие и дори няколко аварски отряда. Освен това били преградени проходите с дървени укрепления, насипи и ровове, а на българите било наредено да чакат в засада. Никифор усетил опасността и побързал да се завърне в Константинопол. Но преминавайки през Стара планина, на 26 юли 811г, византийците били разгромени във Върбишкия проход, а императорът бил обезглавен. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от “варвари”. Главата му стояла набодена на копие за известно време “за показ на идващите при Крум племена и за наш позор” (Теофан). След това, според легендата, било наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг. Въпреки окончателната победа българската войска имала нужда от почивка. Освен това Плиска била опожарена, а ханът трябвало да затвърди властта си в завладените територии. Поради тези причини Крум не предприел никакви други военни действия през 811 г. • Синът на Никифор - Ставракий е тежко ранен. След завръщането си в Цариград той се възкачил на византийския престол, но бил свален от Михаил I Рангаве, а по-късно умрял от раните си в манастир.

6. Военни действия 812-814г През 812 г. Крум започнал военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигнали до Струма. След завладяването на крепостта Девелт (край Бургас) той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум е смятал тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Поради тази причина той побързал да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис.

7. Смърт За съжаление този грандиозен план на българския владетел не бил осъществен. На 13 април 814 г. хан Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар. В Скриптор инцертус се говори за “невидима ръка”, а в славянския превод на Менология на император Василий І се казва, че Крум бил наказан заради извършените жестокости. Някои изследователи се позовават на такива извори и заключват, че е било извършено “сакрално цареубийство” с цел силата на владетеля да премине в приемника му, но това не е доказано.