370 likes | 1.01k Views
3 март.1878 год. Ден на Освобождението на България от османско иго. Освобождение на България.
E N D
3 март.1878 год. Ден на Освобождението на България от османско иго.
Освобождение на България • Освобождението на България в българската историография обикновено се нарича създаването на Третата българска държава в резултат на Руско-турската война (1877–1878). Възстановяването на българската държава се предвижда от Санстефанския мирен договор от 1878 г. и Берлинския договор от 1878 г. и е реализирано с установяването на институциите на Княжество България и Източна Румелия малко след това.
Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната. • Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав. • Ген. Радецки пристига с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво.
“Зимно шипченско стоене”. • Звучи нереално и за случилото се през тежката зима срещу 1878-ма, и за сраженията през горещото лято преди това. Четири месеца български опълченци и руси задържат войските на Сюлейман паша. Съотношението - 9 хиляди към 37 хиляди. Раждането на легендата е неизбежно. Опълченците на Шипка на народния поет Иван Вазов влизат във всеки български учебник.
Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода през цялата зима. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.” • Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, “в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград”, по думите на ген. Радецки.
Паметника Шипка • В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. • Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. • На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.
Нека Бьлгария винаги помни чедата си.. • ПОКЛОН...
ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство. Честит празник на всички Българи!!!
Опълченците на Шипка • Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторйята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупенте окови и дирите стиднипо врата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде на връх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторйя кат легенда грей,едно име ново, голямо антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата диваи тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: "Търчете! Тамо са раите!"И ордите тръгват с викове сърдити,и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.Върхът отговаря с други вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,Насипи налитат и падат, и мрат; -Идат като тигри, бягат като овции пак се зарвъщат; българи, орловцикат лъвове тичат по страшний редут,не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаен, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Талазите идат; всички нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гороломно: "Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци!на вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!"
"България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!"Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там."Грабайте телата!" някой си изкряскаи трупове мъртви фръкнаха завчаскакат демони черни над черний рояк,катурят, струпалят като живи пак!И турците тръпнат, друг път не виделиведно да се бият живи и умрели,и въздуха цепят със демонский вик.Боят се обръща на смърт и на щик,героите наши като скали твърдижелязото срещат с железни си гърдии фърлят се с песни в свирепата сеч,като виждат харно, че умират веч...Но вълни по-нови от орди дивашкигълтат, потопяват орляка юнашки...Йоще миг - ще гръм • падне заветният хълм.Изведнъж Радецки пристигна със
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,спомня тоз ден бурен, шуми и препращаславата му дивна като някой екот урва на урва и от век на век! • Иван Вазов, 11 август 1877