410 likes | 496 Views
Общински план за развитие на община град добрич (2014-2020). Обществено обсъждане Май 2014 г., гр. Добрич
E N D
Общински план за развитие на община град добрич(2014-2020) Обществено обсъждане Май 2014 г., гр. Добрич ПРОЕКТ: РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕДИНЕН И ЕФЕКТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЦЯЛОСТНИЯ ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ В ПАРТНЬОРСТВО И КООРДИНАЦИЯ С ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ Проектътсе осъществява с финансоватаподкрепа на Оперативна програма„Административенкапацитет”, съфинансирана от Европейскиясъюз чрез Европейския социален фонд
Обхват на ОПР на Община град Добрич • Предназначение на общинския план за развитие - осигуряване управлението на развитието на община град Добрич през следващите седем години. • Териториален обхват на ОПР - град Добрич. • Време за изпълнение на плана - 2014 2020 година (съвпада с новия програмен период на ЕС)
Цел и задачи на ОПР Общинският план за развитие: • Основен инструмент за управление на община град Добрич през следващите седем години. • Показва местната специфика. • Предлага аргументирани решения за социалните, икономическите, екологичните, културните и управленските предизвикателства по пътя към устойчивото развитие на общината. • Очертава общата рамка и последователност от конкретни действия за устойчиво и интегрирано развитие на местно ниво. • Обединява целите на общността и начините за тяхното постигане.
Законодателна рамка за разработване на ОПР на Община град Добрич Общинският план за развитие на Община град Добрич е документ за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие в България, регламентиран от: • Закона за регионалното развитие и Правилника за неговото прилагане (съгласно Чл. 13. (1) от ЗРР); • Общинският план за развитие определя средносрочните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с Областната стратегия за развитие; • Методическите указания на МРРБ за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020).
Стратегическа рамка за разработване на ОПР на Община град Добрич Действащото законодателство задължително изисква осигуряването на съгласуваност на ОПР с основните стратегически документи на европейско, национално и областно ниво. Тези документи са: • Европа 2020; • Национална програма за развитие „България 2020“; • Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022; • Регионален план за развитие на Североизточен район за планиране (ниво 2); • Областна стратегия за развитие на Област Добрич.
Съответствие на ОПР с Програма за развитие „България 2020“ Основни цели на Програма за развитие „България 2020“ в изпълнение на „Стратегия Европа 2020“ до 2020 г.: • Увеличаване на трудовете заетост на населението между 20 и 64 години от 63% през 2012 г. до 75%. • Намаляване на емисиите на парникови газове с 20% спрямо 1990 г.; • Увеличаване на относителен дял на енергията от възобновяеми източници от крайното брутно енергийно потребление - 16%; • Подобряване показателите за енергийната ефективност с 25%; • Намаляване на енергийната интензивност на БВП с 50%до 2020 г.; • Снижаване процента на преждевременно напусналите училище до 11%; • Увеличаване дела на лицата с висше образование на възраст между 30 и 34 години - 36%.
Социално-икономически анализ на община град Добрич (СИА) Социално-икономическият анализ обхваща информация за община град Добрич относно: • Обща характеристика на общината • Състояние на местната икономика • Развитие на социалната сфера и човешките ресурси • Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията • Екологично състояние и рискове • Административен капацитет на община град Добрич • Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите
Основни изводи за икономическотосъстояние на града • Община град Добрич се характеризира с развитие на многоотраслова икономика. • Търговията и услугите са водещ по значение сектор за приходите от дейност, създавани в общината – 60%. • Съществен спад на производството на всички отрасли, като отделните отрасли на вторичния сектор на града показват различна динамика на развитие. Положителен факт е наличието на утвърдени бизнес-организации, които предоставят услуги в подкрепа на бизнеса; • Производствените зони се нуждаят от съществена рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.
Основниприоритети в икономическото развитие на града. Инвестиционните предимства на общината могат да се обобщят като: • Развита инфраструктура; • Местна управа с иновационно отношение към развитието на икономиката; • свободни инвестиционни терени; • Голям потенциал и свободни човешки ресурси; • Добро географско положение; • Насърчаване развитието на интелектуални и високотехнологични производства. • Близост до пристанища - Варна и Балчик(Черно море) и Силистра (р. Дунав).
Основни изводи от анализа на социалната сфера и човешките ресурси • За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. градът има отрицателен прираст (-9.0 %), или 8 970 д.; • Възрастовата група над 65 години е 13 465 д, или 15.0 %, докато тази от 0 до 14 години е 11 914 д. или 13.1 %; • Раждаемостта е с тенденция на намаляване; • Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта; • Естествения прираст през последните години е отрицателен (-2,3%о); • Отрицателен механичен прираст е с отрицателен знак (5‰); • Броят на лицата с висше образование е 17 058 души(20.0 %); • Негативно влияние върху градската икономика; • Значителен спад при наетите в отрасъла на строителството (35.5 %), и преработващата промишленост (13.1 %); • Покачване на безработните лица в града спрямо 2010 г. Равнището на безработица в град Добрич (3982 д. – 2010 г. с коефициент 7.45 % и 4141 д. – 2011 г. с коефициент 9.24 %), или имаме увеличение с 1.79 процентни пункта.
Основниприоритети в демографското развитие на града. 1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението: • Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца; • Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението. 2. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал: • Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи; • Осигуряване подкрепа и възможности за учене през целия живот. 3. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи: • Развитие на услуги, насочени към уязвимите социални групи; • Социално включване, посредством обединяващи инициативи.
Основни изводи от анализ на инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията • Финансовата достъпност до жилище трайно се влошава; • Делът на необитаваните жилища непрекъснато се увеличава (над 19%) и е многократно по-висок от считания за нормален и необходим за пазарна мобилност (5-6%); • Общинският жилищен фонд е недостатъчен (2600 жилища), при това е трудно управляем и недобре поддържан поради разпръснатостта си сред етажна собственост; • Водоснабдителнамрежа: Като цяло за градската мрежа /с много малки изключения/ основен проблем е, че е изградена с АЦ тръби, коитосасилноамортизирани и е необходима пълната им замяна с РЕ тръбисъссъответнидиаметри. Товапървоетапноще се случи в териториитеодобрени за намеса по проекта за Воднияцикъл. • Канализационнамрежа: основнитепроблемиса по - често в централнатаградска част, къдетотя е смесена система и диаметрите на тръбитесасравнителномалки, в периферните части - необходимостот доизграждане на битови и дъждовниканализационни профили в районите, където канализация липсванапълно; • Улична мрежа – напълноизградена, частично обновяване;
Основни приоритети в инфраструктурното развитие, свързаност и достъпност на територията • Преструктуриране и разширено обновяване на общинския жилищен фонд (технологията е представена в Националната жилищна стратегия); • Институционално и кадрово укрепване на сектора в общинската администрация; • Независимо от привидния излишък, съществува потребност от терени за нови еднофамилни къщи с двор; • Панелните комплекси трябва да бъдат преструктурирани и обновени, за да се удължи физическия и социалния им живот; • Максимално широка газификация на жилищния фонд; • Реализация на проект за водния цикъл на града ще допринесе за значително подобряване на водопроводната и канализационна система.
Основни изводи от анализ на екологичнотосъстояние • Замърсени над нормите с олово са почвите в жилищни райони разположени в ареала на замърсяване на завод “Старт; • Замърсяването на почвите по протежение на натоварените транспортни потоци е предимно в зелени площи; • Добре озеленените ивици блокират и допълнителната миграция на оловото заедно с фините прахови частици в периоди с вятър. • Замърсяването на почвите от инфилтрация на замърсени води е локално, в ограничен периметър около източника, при висока самопречистваща способност на почвата и попадащо предимно в рамките на производствените площадки, в обществени зелени площи и зелени защитни пояси. • Липсват значителни замърсявания на почвите в общината от депониране на твърди битови отпадъци.
Основни изводи от анализ на административния капацитет От 2007 г. до средата на 2013 г. в област Добрич по основните национални оперативни програми са сключени договори за общо 86 проекта на обща стойност 161,4 млн. лв. От тях само в община Добрич договорите реализирани и текущи/ са общо 59 бр. Същевременно са депозирани и нови проекти, както с публичен характер, така и в сферата на бизнеса. Част от проектите са свързани с: • подобряване на физическите качества на градската среда – подобряване на инфраструктурата (транспортна, туристическа, инфраструктура на културата); • подобряване на инфраструктурата на водостопанската система (ВиК сектор); • подобряване на околната среда; • социално включване на маргинализирани групи от населението и др.
Очакваниефекти от реализацията на текущите и на депозиранитепроекти на община град Добрич • Нарастване на размера на привлечените инвестиции както по линия на структурните фондове на ЕС; • Разкриване на нови работни места за реализация на проектите с инвестиционен характер; • Подобряване на инфраструктурата – обект на въздействие: • свеждане на загубите по водопроводната мрежа от 75-80% до 30-35%, като същевременно се подобри качеството на водите и на водоподаването за населението; • почистване от растителност, наноси, битови и други отпадъци на около 7,5 км. от корито на р. Добричка, с което се предпазват от риск от наводнения на прилежащите й градски територии; • реконструкция на пътни отсечки в селищните граници на гр. Добрич (обща дължина около 4,6 км.), които са “транспортни вход-изходи” на града по направлението към румънския град Констанца; • подобряване на физическата градска среда за провеждане на културни мероприятия на открито (възстановяване на розариума в градския парк, художествено осветление, реновиране на зелени площи и др. проектиране и създаване на Лапидариум в централната градска част и др.); • създаване на условия за настаняване на 56 деца в центровете за настаняване от семеен тип и др.
Визия на Община град Добрич „Добрич – преуспяващикономически, технологичен и духовен център на Добруджа, град с високо качество на жизнената среда, в койтообразовани, равнопоставени и предприемчиви хора живеят свободно и пълноценноградятбъдеще за децата си".
Стратегическа цел 1. Подобряванекачеството на градската среда и условията на живот
Стратегическа цел 1. Подобряванекачеството на градската среда и условията на живот
Стратегическа цел 1. Подобряванекачеството на градската среда и условията на живот
Стратегическа цел 2. Постигане на устойчив икономически растеж, основан на знанието, технологичния напредък и активното партньорство
Стратегическа цел 2. Постигане на устойчив икономически растеж, основан на знанието, технологичния напредък и активното партньорство
Стратегическа цел 2. Постигане на устойчив икономически растеж, основан на знанието, технологичния напредък и активното партньорство
Стратегическа цел 2. Постигане на устойчив икономически растеж, основан на знанието, технологичния напредък и активното партньорство
Стратегическа цел 3. Повишаване на потенциала на човешките ресурси, развитие на административния капацитет, увеличаване равнището на заетостта, доходите и ефективно включване на групите в неравностойно положение
Стратегическа цел 3. Повишаване на потенциала на човешките ресурси, развитие на административния капацитет, увеличаване равнището на заетостта, доходите и ефективно включване на групите в неравностойно положение
Стратегическа цел 3. Повишаване на потенциала на човешките ресурси, развитие на административния капацитет, увеличаване равнището на заетостта, доходите и ефективно включване на групите в неравностойно положение
Индикативна финансова таблица 2014 - 2020
Индикаториза наблюдение и оценка на плана • S (specific) - специфични • M(measurable) - измерими • A(achievable) - постижими • R(realistic) - реалистични • T(time-dependent) – обвързани във времето • Индикатори за въздействие - насочени към реализацията на целите. Оценява цялостната ефективност на стратегията и какво е достигнатото състояние на общината, спрямо визията и стратегическите цели до 2020 г. • Индикатори за резултат - свързани с действията в рамките на отделните приоритетни области. Могат да бъдат отнесени и спрямо конкретен ключов проект, включен в програмата за реализация на ОПР.
Определяне на показатели, стойности и източници на информация за индикаторите • Базирано на наличнатаадминистративна информация в ресорните институции и официалнатастатистическа информация – НСИ (данниот текущата статистика, националнотопреброяване проведено през 2011 г.; информационнасистема за управление и наблюдение на структурнитеинструменти на ЕС в България /ИСУН/; годишниотчети за извършеното от общинатакъмсъответната година и т.н. • При измерването на резултата (и ефектите), идентифицираните показатели трябва да отразяватпостигнатиконкретнисоциално-икономически ползи от изпълнението на политикитеи мерките. • В много от случаителипсватофициални или институционалниданни. В тези случаи, формулирането на показатели е съобразено с възможността даден процес да бъде измерен с допълнителенспециализиран анализ и/или проучване.
Действия по наблюдение, оценка и актуализация на плана Извършването на оценката е процес на преценяване изпълнението на стратегическите документи въз основа на техните резултати, въздействието им и потребностите, които са били предназначени да удовлетворят. Оценки на ОПР: • Предварителна оценка • Междинна оценка • Крайна оценка • Последващаоценка • Оценката на въздействието (преди изпълнението)
Прилганепринципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност Главната цел на действията за прилагане на този принцип е да се осигури прозрачност и да се информират заинтересованите страни и участниците в процеса на формирането и прилагането на местната политика, очакваните резултати и ползите за местната общност като цяло, както и да се мотивират заинтересованите страни за активно участие в процеса на реализация. Процеса на включване на заинтересованите страни има няколко много важни характеристики: • Консултиране и диалог; • Споделяне и отговорност – местната власт споделя и отчита своите дейности; • По-висока отчетност – органите на властта дават информация за своите действия и планове, представят своите ангажименти, отчитат се за своите действия. Това създава условия за прозрачност и повишава доверието; • Прозрачност – на обществеността се предоставя достоверна, значима, актуална и пълна информация. Дейността на местната власт и начинът им на управление и тяхната администрация са достъпни за външен контрол; • Откритост - органите на властта изслушват гражданите и техните организации и вземат предвид предложенията им, когато разработват и реализират публичните политики.
Техники за съгласуване на стратегическитедокументисъсзаинтересованитестрани Посочените техники могат да бъдат реализирани заедно или по отделно в зависимост от възможностите, предпочитанията и наличните организационни ресурси. • Групови дискусии и семинари • Дълбочинни интервюта • Дни на отворените врати • Изследвания • Платформа за уеб консултации • Обществени обсъждания