ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА

1. ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА РЕКА АРДА И ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БАСЕЙНА инж. Крася Колчева старши експерт отдел "Планиране и стопанисване"

2. ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН БАСЕЙН AРДА

3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА Площ – 5 213 кв.км (14,80 % от ИБР) Дължина на реката до границата – 241км Извор: северно подножие на Ардин връх – 1730м Устие: влива се в р.Марица на Турска територия при гр.Одрин

4. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВОДОСБОРА Релеф Басейнът на р. Арда е ясно изразен планински характер и заема източния дял на Родопите. Планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 м) и разделя водосбора на р. Арда от този на р. Марица и южна, наричана Югоизточни Родопи, започваща от същия връх. 31% от страната е с надморска височина по-малка от 200 м и 20% с над 800 м. Водосборът на р.Арда е със средна надморска височина - 639 м и с най-висок отточен модул (141 с/км2 ) от всички български реки; Климат Най-силно изразено за страната Средиземноморско влияние, предвид успоредно разположения водосбор на Беломорска брегова ивица (40-60 км). Това обуславя разпределението по сезони на пълноводията (гавно зимните месеци) и големия размер на високите вълни. Зимните пълноводия правят р.Арда хидроенергиен феномен, предвид пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата и речното пълноводие. Това премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите. Залесеност Басейнът на р. Арда е бил един от най-добре залесените басейни в България, но вследствие безогледната експлоатация голяма част от горите са изсечени. Около 50 % от водосбора са нискостеблени и иглолистни гори. Най-силно залесено е горното течение, а най-слабо – средното.

5. СХЕМА НА РЕЧНАТА МРЕЖА • Притоци – 25 бр., от които по-големите: р.Текирска, р.Елховска, р.Черна, р.Малка Арда, • р.Ардинска, р.Давидковска, р.Боровица, р.Върбица, р.Перперек и р.Крумовица със • среден наклон 11 ‰ за Върбица и 78 ‰ за Челешовска; • Гъстота на речната мрежа - 1,32 км/км2 • Малък среден наклон - 5,8‰ • Сравнително голям коефициент на извитост – 1,9 • Язовири – 100 бр. с общ обем 1087,32 х 106 м3 и 1% от площа на водосбора

6. ОПОРНА ХИДРО И МЕТЕО МРЕЖА • Местоположение на ХМС: • - на главната река – 2 бр.; • на северните притоци Бяла, Черна и Малка Арда – 3 бр.; • на южните притоци – 4 бр.(Върбица – 2 бр.)

7. 3 ТИПА Средно големи реки – 14% Планински каменен тип– 31% Пресъхващи реки – 55% ВТ “РЕКИ” - 29

8. 4 ТИПА яз.Боровица ТЕ 011010 яз.Кърджали ТЕ 011000 яз.Ивайловград ТЕ 011000 яз.Студен кладенец ТЕ 011000 Смолянски езера ТЕ 001010 яз.Горубсо (Аламовица) ТЕ 011020 яз.Бенковски ТЕ 011020 ВТ “ЕЗЕРА” – 7

9. Административно-териториална и демографска характеристика АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНЕ Пловдивска Хасковска Смолянска Кърджалийска Населени места – 696 бр. Области – части от 4 бр. Общини – 10 бр. – изцяло и 8 бр. частично Население – 248 881 души (2008 г.) - 10,8 % от ИБР

10. Икономическа характеристика Селско стопанство В растениевъдството с най-голям дял са едногодишните фуражи, зърнено-житни и технически култури (тютюн). Очаква се увеличение на производството на тютюна и площите на трайните насаждения. Предвижда се развитие на биологичното земеделие. В животновъдството : преобладава дребно животновъдство (лични стопанства), които трудно покриват изискванията на за качество на мляко на ЕС, затова е наложително окрупняване във ферми.

11. В О Д О П О Л З В А Н Е Повърхостни води

12. ВОДОПОЛЗВАНЕ ПО СЕКТОРИ Напояване от язри Даскалово и Даскалово 2 ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от яз.Боровица Пром.водоснабдяване от яз.Кърджали Напояване от яз.Карамфил Напояване от яз.Бенковски ПБВ за гр.Мадан на р.Искрец

13. В О Д О П О Л З В А Н Е (разрешителни до .12.2007 г.) ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО застроено водно количество – 415,48 м3/с годишен лимит – 4702,31 млн.м3 ПИТЕЙНО-БИТОВИ НУЖДИ ползван годишен обем – 7,942 млн.м3 ИНДУСТРИЯ ползван годишен обем – 14,827 млн.м3 НАПОЯВАНЕ ползван годишен обем – 12,341 млн.м3 РИБОРАЗВЪЖДАНЕ ползван годишен обем – 5,004 млн.м3 СПОГОДБА БЪЛГАРИЯ - ГЪРЦИЯ от 1964 г. Напояване – до 186 млн м3

14. ПИТЕЙНО ВОДОПОЛЗВАНЕ • Данни за периода 2003-2007 г.: • - средното водопотребление - 61 л/жит/ден; • население на режим – 7% • загуби по водопреносната мрежа – 57% • население обслужвано от ПСПВ – 40 % • - ПСПВ – 4 бр. ПБВ на гр.Кърджали и Момчилград от яз.Боровица ПБВ на Стърница, Давидково и Баните от Чифлика-ляв и десен ръкав ПБВ на с.Равен от Козма дере ПБВ за с.Бърчево,Кошница и Липец от р.Елезово ПБВ за с.Смилян от р.Конска-ляв и десен ръкав ПБВ за с.Бърчево, Кошница и Липец, от р.Елховска (сезонно) ПБВ за гр.Джебел на р.Казаците (не в експлоатация) В етап на изграждане е Хидровъзел "Пловдивци" за водонабдяване на градовете Мадан и Рудозем и 35 села ПБВ за гр.Мадан от р.Искрец ПБВ за гр.Мадан от р.Голяма

15. И Н Д У С Т Р И Я Преобладаващ е делът на използваната условно чиста вода за производствени нужди от повърхностни водоизточници. Основният водоизточник е яз. Кърджали. От общо 42 точки на изземане, значими са 7 бр. Р И Б О Р А З В Ъ Ж Д А Н Е От общо 4 броя водовземания за риборазвъждане, значими са 2, а именно: Рибарник “Сини вир”, изграден в терасата на р. Арда, в местността “Белен”, в землището с. Кошница и съществуващо рибовъдно стопанство, състоящо се от 5 броя рибни басейни с обща водна площ 2029 м2 в землището на с. Давидково

16. Н А П О Я В А Н Е 24 броя напоителни полета, от които пи-големите са: ● НП”Добромирци ● НП”Прелупци” ● НП”Невестино” От общо 17 бр. Водохващания, значими са 10 на брой. Дял на обработваемите и годни за напояване площи от общата площ на басейна: ● 69,10 % - обработваеми площи ● 1,76 % - годни за напояване площи 2,56 % са обработваемите площи, от годните за напояване

17. КАСКАДА “АРДА” Общият завирен обем на язовирите от каскадата е 1210*106 m3, което е 15,7 % от общо завирените обеми в страната Яз.Студен кладенец общ обем – 489,00 млн.м3 полезен обем – 339,00 млн.м3 Енергеика Яз.Кърджали общ обем – 532,90 млн.м3 полезен обем – 415,90млн.м3 Енергетика и пром. водоснабд. Яз.Ивайловград общ обем – 188,00 млн.м3 полезен обем – 109,00 млн.м3 Енергеика

18. СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЕЦ В БАСЕЙНА НА АРДА Обща инсталирана мощност - 282,86 мВт

19. Резултати от средногодишния воден баланс за периода 2001-2005 г. (проект JICA) • • Използван е модел МАЙК 11, с модули – валеж/отток и хидродинамичен; • • Усредни стойности на годишното количество на: • валежите – 632 мм; • потенциалната евапотранспирация – 672 мм. • • Квазиестествен ресурс – • 1933,16 х 106 м3 • • Значителните водни ресурси и неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост от 7767 м3/ж/год.

20. Проблеми в Басейна на р.Арда вследствие натиска оказващ влияние на хидроморфологията : • Изпълненото хидротехническо строителство в участъка на Средна и Долна Арда (Каскада “Арда”) – трансформиране на речните екосистеми. • Други изградени хидротехнически съоръжения в реките, добив на инертни материали, прекомерно застрояване на реките с малки ВЕЦ, водещи до изменение в речното легло и в екосистемите и до несъответствие със стратегиите за развитие на екотуризъм. • Наводнения в долното течение на р.Арда и по р.Върбица - стръмният планински релеф, предполага бързо оттичене на валежите; - застрояване на места на речните брегове, с което се намалява напречното сечението ие на реката и се увеличава риска от нанасяне на щети в тези участъци; - прораснали дървета и храсти в речните корита, намаляващи пропускателната им способност.

22. МЕ Р К И предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с устойчиво управление на водните ресурси 1. Подобряване на климатичните характеристики и борба с ерозията:- залесяване и възстановяване на гори във водосбора;- забрана за сечи в СОЗ;- възстановяване на крйречни гори и влажни зони;- изграждане на укрепителни съоръжения или биологично укрепване на речните корита.2. Опазване на ресурса:- подмяна и реконструкция на водопроводни мрежи;- оптимизиране и реконструкция на напоителни системи;- оптимизиране на водоползването, в т.ч. разработване на модели, актуализация на хидроложките характеристики и др. проучвания;- информационни кампании и икономически стимули за насърчаване използването на водоспестяващи технологии (капково напояване, оборотно водоснабдяване и др.).

23. МЕ Р К И предвидени в проекта на програмите от мерки във връзка с устойчиво управление на водните ресурси 3. Подобряване хидроморфорогичното състояние на водните тела:- ограничения и забрани за изграждане на МВЕЦ;- ограничения и забрани за изземване на инертни материали;- изграждане на рибни проходи и осигуряване на екологичен минимум. 4. Управление на риска от наводнения: - Изграждане на система за ранно предупреждение; - Актуализация на ресурса и разработване на хидроложки и хидродинамичен модел; - Определяне на рисковите зони за наводнения в съоттветствие с изискванията на Директивата за риска от наводнения 2007/60; - Разработване на план за управление на риска от наводнения и набелязване на конкретни мерки, съгласно изискванията на горецитиранета директива.

24. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (ЗС) Проведени са три кръга на консултации:- Първи кръг за идентифициране на основните проблеми;- Втори кръг за обсъждане на възможните мерки;- Трети кръг за дискутиране на изготвените първи вариант на програмите от мерки към проекта на ПУРБ към 22.12.2008 г.БД ИБР разработи въпросник за допитване до ЗС, в резултат на който са направени следните изводи: - 17 % от общия брой попълнени въпросници за ИБР се отнасят за басейна на р.Арда;- 90% от ЗС са се запознали с проекта на ПУРБ;- 92 % от запознатите ЗС с проекта на ПУРБ одобряват основните насоки на програмите от мерки;- 8 % изразяват съгласие, но смятат че е необходимо допълване.

25. Продължава процеса по разработване на Плана за управление на речните басейни в ИБР на база: • Актуализация на въздействията към 2008 г.; • Актуализация на състоянието по данните от мониторинговите програми към 2008-2009 г.; • Обощаване на получените становища и резултатите от приключилите консултации по проекта на ПУРБ и Програмата от мерки със заинтересованите страни; • Ревизиране на Програмата от мерки и изготвяне на финалния й вариант. ПУРБ ще бъде окончателно завършен и публикуван до 22.12.2009 г. и ще бъде основа за управление на водите в басейна на река Арда за шестгодишен период.

26. Благодаря за вниманието