ОБОБЩИТЕЛЕН УРОК ВЪРХУ РАЗКАЗА НА ИВАН ВАЗОВ “ ЕДНА БЪЛГАРКА” (МУЛТИМЕДИЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ)

1. ОБОБЩИТЕЛЕН УРОК ВЪРХУ РАЗКАЗА НА ИВАН ВАЗОВ “ ЕДНА БЪЛГАРКА”(МУЛТИМЕДИЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ) • Първи екип • История на творбата • Посещението на Иван Вазов в Черепишкия манастир • Жанр • Основни теми • Нощта, денят и реката като символи в творбата

2. История на творбата • Написан след Освобождението, през 1899 г., разказът “Една българка” връща читателя в смутната, но героична епоха на борба срещу поробителите.

3. Посещението на Иван Вазов в Черепишкия манастир Разказът за посещението на Иван Вазов в Черепишкия манастир е затрогващ. За първи път патриархът на българската литература идва в светата обител през 1899 г. За романтичните му красоти и народополезна дейност научава от пътеписа на Алеко Константиновв "Българска Швейцария".

4. ЧЕРЕПИШКИ МАНАСТИР ГАЛЕРИЯ

6. Прототипът на Илийца • Илийца има свой прототип, но писателят не се придържа изцяло към онова, което научава за спасението на Ботевия четник в Челопек. Пена Цветковска

7. Жанр е разказ – епично произведение с кратък обем и една сюжетна линия. “Една българка”

8. Значима за началото е темата за съдбата на гяурите роби в българските земи през 19 век.Образът на Илийца се изгражда чрез участието в изпитания, които представят темата за избора на житейско поведение,за силата на вярата и за любовта.Финалната част на творбата разкрива темата за саможертвата в името на другите и свободата.

9. Нощта и денят в разказа Както много точно отбелязва Никита Нанков в своята статия „За робския ден и българската нощ: „Една българка” на Иван Вазов”, в хода на разказа особено силно е изразено редуването на ден и нощ. При това дневното и нощното време присъстват с определени свои внушения. Денят е времето на робството /Н. Нанков го обозначава като „робския ден”/. В него господари са потисниците. Нощта е „българската нощ” /Н. Нанков/. Това е периодът, в който свободно може да се действа в полза и защита на българското.

10. Реката

11. Втори екип Фабула, сюжет и композиция на разказа “Една българка” от Иван Вазов

13. КОМПОЗИЦИЯ ЗАГЛАВИЕ: Една българка ПОДЗАГЛАВИЕ: Исторически епизод МОТО: “Аферим, бабо, машаллах” – народна песен V част Втора кулминация IV част Първа кулминация III част Развитие на действието I част II част VI част VI част Експозиция Завръзка Развръзка Епилог

15. Трети екип -герои в разказа: • баба Илийца; • калугерът; • бунтовникът;

16. Баба Илийца Главен герой в разказа е баба Илийца. В нашата литература тя еедин от най-впечатляващите женски образи.

17. Образът на баба Илийца • Приложението баба Илийца от старото здраво поколение • Двете страни на образа: • Илийца е единствена, необикновена • Илийца все пак е като всички, обикновена жена от народа

18. Отец Евтимий е въплъщение на калугерското лицемерие и на егоизма. Той е изграден в контраст с образа на Илийца. Поведението му е в разрез с християнските канони.

19. Фигурата на бунтовника се очертава предимно през погледа на Илийца. Убийството на Джамбалаза демонстрира високия дух на четника и отдадеността му на националната идея. Самоубийството на героя е саможертвен акт в името на свободата. Бунтовникът

20. Списък на участниците в четата на Христо Ботев

21. Четвърти екип • Художествени похвати и изразни средства в разказа “Една българка”

22. I част • Още в първата част на разказа авторът откроява няколко ярки контраста: “мълчание – говорене’’ “анонимност– наименуване” ’’бягство – идване ’’ “оттегляне – настъпване “ “подчинение – опълчване “ Градация в първата част е молбата на баба Илийца.

23. II част Ролята на ретроспекцията в разказа

24. III част Ролята на пейзажа На тревожното душевно състояние на баба Илийца съответстват широко разгърнатата нощна картина. Манастирът е символ на опазването и съхранението на българщината.По време на робството той е бил и сигурно убежище за нуждаещите се . Манастирът в разказа е представен в друга светлина .

25. IV част Върхов момент е освобождаването на ладията от притягащата я за брега верига. Изграден е чрез употребата на хипербола. Действията на Илийца са значително преувеличени. Уголемена е силата и мощта й, придадени са нечовешки измерения на конфликта, в който влиза.

26. Вертикална и хоризонтална проекция на пространството в IV част Пространството е описано във вертикална и в хоризонтална проекция. Горе се надвесват намусените чуки, а долу пък се чува застрашителният шум на бездната. Борбата за освобожденито на лодката протича хоризонтално. В момента на върховното напрягане липсва каквото и да било описание . Цялото внимание на читателя е насочено върху действията на баба Илийца. Съсредоточено е върху физическите й усилия .

27. V част Ретроспекция Втора кулминация в творбата е мнимата смърт на детето. Тогава излизат на преден план себеотрицанието и жертвеготовността на героинята. Най-сигурно доказателство за това е фактът, че в стремежа си да спаси бунтовника тя забравя дори за собственото си внуче. Чрез изразеното съмнение, че е сторила грях, Илийца се проявява като високоморална жена: “Взех манастирско скришом, Боже, прощавай, грях сторих...”. Християнството учи на отзивчивост към ближния, към изпадналия в беда, но една от десетте Божи заповеди гласи: “Не кради!” Илийца не изпада в самодоволство от стореното, а е критична към себе си. Този нюанс в поведението й става още по-ярък на фона на малодушното поведение на калугера и на останалото население.

28. VI част В засилен контраст е поведението на българите и турците без водач.Дори когато войводата им е загинал,четниците не отстъпват.Те са подчинени на идеята за приемствеността в борбата и избират пътя в името на съкровения идеал-свободата на отечеството Другата лична история - на Илийца и болното и внуче - приключва с успешен край. Героинята вече не е между живите, но внучето й е оцеляло и се е превърнало в "левент". Независимостта е отвоювана.

29. Композиционна рамка в VI част Композиционна рамка – композиционен похват, при който в началото и в края на творба се включват едни и същи елементи – място, герои, събития и т.н. Композиционна рамка откриваме и в разказа “Една българка “ – и в първа, и в шеста част се говори за известно на всеки българин събитие – разгрома на Ботевата чета, и за конкретни исторически личности , каквито са Ботев и Джамбалаза. Така поведението на баба Илийца и нейните усилия да спаси два човешки живота могат бъдат оценени от читателя не просто като проява на доброта, но и като нравствен подвиг, вдъхновен от родолюбие.

30. Използвани уебсайтове: • www.litclub.com • www.bg.wikipedia.org • www.duma.bg