850 likes | 3.39k Views
РЕЛЕФ НА БЪЛГАРИЯ. 1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. Съвременният облик на релефа се формирал през неоген-кватернера. От север на юг се р e дуват основните морфоструктури: Мизийска плоча; Балканиди; Краищиди; Рило-Родопски масив.
E N D
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА • Съвременният облик на релефа се формирал през неоген-кватернера. • От север на юг се рeдуватосновните морфоструктури: • Мизийска плоча; • Балканиди; • Краищиди; • Рило-Родопски масив.
Надморската височина намаля от запад на изток (с изключение на Дунавската равнина); • Средна надморска височина – 470 м. • Най-голям е делът на равнинно-хълмистия пояс (200 – 600 м.) – 41 %, а най-малък – на високопланинския (над 1600 м.) – 2,5 %. • В България има 40 планини.
2. ЕНДОГЕННИ (ВЪТРЕШНИ) РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ • На съвременния етап от развитието на релефа се проявяват колебателните движения и земетресенията. • Територията на България е подложена на издигане – най-интензивно в Рила, Пирин и Западните Родопи (4 – 5 мм/год.). • Потъват Бургаската низина и Ломската депресия (1 – 3 мм/год.). • Най-разрушителни земетресения през ХХ в. – Шабленското (1903 г.), Чирпанското (1928 г.), Стражишкото (1986 г.).
Единственият запазен вулкан на територията на България – Кожух се намира на р. Струма в Санданско-Петричкото поле
Територии с интензивно потъване и издигане
3. ЕКЗОГЕННИ (ВЪНШНИ) РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ 3.1. Изветрително-денудаци-онни – форми: каменните реки във Витоша, скалните пирамиди край Кътина, Мелник, Стоб; скалните образувания край Смолян (Невястата), край с. Зимзелен, Кърджалийско (Вкаменената сватба), сипейните конуси.
3.2. Денудационно-гравитационни – са причина за поява на свлачища и срутища (по Дунавското и Черноморското крайбрежие, подножията на Рила, Витоша, Родопи, Стара планина). 3.3.Ерозионно-акумулативни - най-разпространени в България. На ерозия e подложенa 60 % от територията. • Ерозионни форми: ровините, всечените меандри, проломите, праговете, водопадите. • Акумулативни форми: наносните конуси, алувиалните острови и низини и др.
Водопад Варовитец през зимата Екзарационни форми – Заснежени карлинги в Пирин
3.4. Карстови – Карстът заема 25 % от територията на България. Подземни форми – пещерите, повърхностни – въртопите, понорите, валозите, увалите, каровите полета (Врачанска планина, Западен и Среден Предбалкан, Западни Родопи), слепите долини (Добруджа), скалните мостове („Чудните мостове“ в Родопите) и др. 3.5. Абразионни – по Черноморското крайбрежие. Изразяват се основно в образуването на клифове. От акумулативните форми – плажовите ивици. 3.6. Дефлационни – образувани са тераси, насипи, валове (Видинско), дюни (Несебър) и др. 3.7. Екзарационни – от разрушителната и акумулативната дейност на ледниците в Рила и Северен Пирин. Форми:карлинги (в. Мусала, в. Мальовица, в. Вихрен), трогови долини, циркуси (в по-голямата част от тях има езера), морени.
4. ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБЛАСТИ • Дунавска равнина – поделя се на западна, средна и източна; • Старопланинска област – дели се на Предбалкан и Главна старопланинска верига (ГСВ); • Преходна планинско-котловинна област – най-голяма по площ; • Рило-Родопска област – планините в нея се разграничават от разломните линии по долините на Струма, Места и Арда.