1 / 17

Васил Левски / 1837-1873/

Васил Левски / 1837-1873/. “Ако спечеля – печели цял народ - ако изгубя, губя само мене си!". СВОБОДА. СМЕЛОСТ. Животът на Васил Левски е една история за. ИДЕАЛИ. ДЕМОКРАТСКА РЕПУБЛИКА. НЕЗАВИСИМОСТ. БЕЗСМЪРТИЕ. БЕЗКОРИСТНОСТ. ПРЕДАТЕЛСТВО.

jaegar
Download Presentation

Васил Левски / 1837-1873/

An Image/Link below is provided (as is) to download presentation Download Policy: Content on the Website is provided to you AS IS for your information and personal use and may not be sold / licensed / shared on other websites without getting consent from its author. Content is provided to you AS IS for your information and personal use only. Download presentation by click this link. While downloading, if for some reason you are not able to download a presentation, the publisher may have deleted the file from their server. During download, if you can't get a presentation, the file might be deleted by the publisher.

E N D

Presentation Transcript


  1. Васил Левски/1837-1873/ “Ако спечеля– печели цял народ-ако изгубя, губя само менеси!"

  2. СВОБОДА СМЕЛОСТ Животът на Васил Левские една история за... ИДЕАЛИ ДЕМОКРАТСКА РЕПУБЛИКА НЕЗАВИСИМОСТ БЕЗСМЪРТИЕ БЕЗКОРИСТНОСТ ПРЕДАТЕЛСТВО

  3. Васил Левски е роден 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя- Христо и Петър и две сестри- Ана и Марийка. Семейството му е сговорно и работливо. Васил наследява от баща си сините очи и русата коса, изключителната честност и щедрост, а от майка си – решителността, трудолюбието и певческата дарба.

  4. Момчето расте будно, пъргаво и с чувство за справедливост. Мечтата на майката е да види умното си чедо един ден свещеник, учител или иконописец. Затова го изпраща послушник в Хилендарския манастир при вуйчо му– хаджи Василий, игумен на манастира. Той обещава да поеме грижите за образованието на своя племенник.

  5. За да продължи образованието си в Русия, Васил приема предложението на вуйчо си да се покалугери. През 1858 г. Васил Иванов Кунчев става дякон Игнатий. Мечтата му да учи в Русия така и не се осъществява. Когато в ръцете му попада един от позивите на Георги Раковски, той напуска тайно манастира. “След дълъг път и доста премеждия през пролетта на 1862 г. дякон Игнатий се озова в Белград. Веднага се записа в Легията на Раковски и грижливо започна да се обучава във военно изкуство”. – (Калчев, Камен. Васил Левски: повест) Така започва неговият революционен път.

  6. Тук,в легията, спечелил и прозвището си Левски. Един ден Раковски наблюдавал как момчетата прескачат препятствия и ровове. Васил направил удивителен скок. Народният войвода не се стърпял и го похвалил: -Отлично, юнак!Това беше лъвски скок!

  7. В Белград се запознава с Ильо Войвода и след разсформирането на Легията участва в неговата чета. През 1864 г. Васил Левски се завръща в родния си град и става учител в село Войнягово. В продължение на две години: “там той на децата азбукето откривал, а на възрастните бунтовнически песни пеел и за царете български им разказвал”. – (Жеглов, Иван. Добрият учител: разказ). Турците, подушили, че “даскала буни раята”, изпращат заптиета да го арестуват.

  8. През пролетта на 1867 година в България преминават четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. По препоръка на Раковски Васил Левски е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След години прославеният войвода си спомня: “Пред нас стоеше момък на около 28 години, среден на ръст, жив, пъргав, очи сини, сух, жилав, руса коса, с малки мустаки. Знаменосецът ми бе пъргав и решителен като лъв. Той беше неустрашим. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец”.

  9. От придобития опит в четата на Панайот Хитов и след пограма на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Левски стига до извода, че без вътрешна организация е невъзможно всеобщо въстание и започва своята апостолска дейност – изграждането на революционни комитети вътре в страната, които да подготвят народа за въоръжена борба.

  10. В края на 1868 и през лятото на 1869 г. Левски предприел две обиколки из България, срещнал се с различни хора сред всички прослойки на обществото. При втората си обиколка основал и първите комитети. Опитал се да убеди емиграцията в Румъния в необходимостта от вътрешна революционна организация (ВРО), но не срещнал разбиране и доверие.

  11. При престоя си в Букурещ сред българските хъшове е и Иван Вазов. Обаятелната личност на Дякона и героичната саможертва в името на свободата са вдъхновили народния поет да направи най-ярката и точна портретна и психологическа характеристика на Апостола в повестта “Немили-недраги”:

  12. “Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията, имаше весел нрав! Той беше като Тотя Войвода голям песнопоец и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му”.

  13. Дълбоко убеден в правотата си, през пролетта на 1870 г. Левски отново се върнал в България и започнал мащабно да осъществява своите планове. До следващата година успял да организира гъста мрежа от комитети, обединени във ВРО, със свой устав, програма и строга дисциплина. Навсякъде той събирал по-будните българи, говорел, убеждавал ги, после ги заклевал върху пистолет и евангелие във вярност на делото. Запалил хиляди с идеята си за ”чиста и свята република”.

  14. Ловешкият касиер поп Кръстю, присвоил пари на комитета и си построил къща. Левски чул за това и го повикал на отчет в Къкринското ханче. Поп Кръстю знаел за какво го вика Левски и пратил на уговорената среща турските заптиeта. Апостолът разбрал за предателството, тръгнал да бяга, но навоят му се закачил и той паднал.

  15. На 26 декември 1872 г. (втория ден на светлия християнски празник Рождество Христово) в Къкринското ханче турците успяват да заловят неустрашимия Апостол. Оковали го и го отвели в София. Изправили го пред съда. Левски се държал мъжествено и не предал народното дело и своите сподвижници. Присъдата – смърт чрез обесване – е изпълнена на 19 февруари 1873 година.

  16. Покрусата, обзела всяко родолюбиво българско сърце след гибелта на Апостола, е изразена най-прочувствено и дълбоко от Христо Ботев в елегията “Обесването на Васил Левски”: О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачиш? О, зная, зная – ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край София стърчи, аз видях черно бесило, и твой един син Българийо, виси на него със страшна сила!

  17. Ще имаме едно знаме,на което ще пише:СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКАВасил Левски

More Related