Литературата на прехода между XVIII и XIX век

1. Литературата на прехода междуXVIII и XIX век Изготвила:Жанета Жекова 10 б клас Материалите са взети от: Литература за 10 клас, издателство Диоген и Доклад на Радостина Славова

2. През XVIII век европейският дух се стреми да приложи това, което вече е научил. Той се стреми към всеобщо образование и все повече вярва в своите собствени възможности. Приема цивилизаторския подход и овладява природата чрез разум и труд, като гаранция за съхраняване на човечеството. И така в края на XVIII век се стига до новия тип човешко съжителство, което гарантира свободата, равенството и частната собственост, което се осъществява чрез обществен договор. Тези възгледи можем да обединим в единна светогледна програма за бъдещето и да я наречем Проект на Просвещението. Новата форма на човешко съжителство се нарича буржоазия. Литературата на това общество изобразява човека с неговия индивидален характер в непосредствените му житейски обстоятелства и тълкува взаимовръзката между човек и обстоятелства като зависима от конкретен исторически момент.

3. Буржоазната литература се отказва да търси определен стереотип. Напротив, многозначността и постоянното търсене на нов смисъл определят духа на модерните времена. Това се схваща като свобода на чувството и действието, свобода на мисълта и изказа. В литературната практика започва да се експериментира. Тези литературни схващания променят и жанровата система на модерните времена. Теоретично би трябвало да се наложи фрагментът, защото неговата незавършеност провокира въображението. Практически обаче като водещ жанр се налага романът. Важни за неговата жанрова система са лириката, като най-близка до музиката, и драмата, като пряк израз на конфликтността в многообразието. Друго важно измерение на литературната практика в модерните времена е “индустриалзирането” на литературата. Най- прекият път до пазара за XIX век се оказват вестниците и читалните.

4. Литературната комуникация като социален процес XVIII-XIX век Литературна критика Публика Театър Автор Издател Книготърговец Вестник

5. Шилер(1759-1805) Гьоте(1749-1832) Байрон(1788-1824) Хайне(1797-1856) Пушкин(1799-1837) Гогол(1809-1852) Лермонтов(1814-1844) Толстой(1817-1875) Ибсен(1828-1906) Чехов(1860-1904) Волтер(1694-1778) Русо(1712-1778) Стендал(1783-1842) Балзак(1799-1850) Юго(1802-1885) Дюма-баща(1802-1870) Флобер(1821-1880) Бодлер(1821-1867) Зола(1840-1902( Верлен(1844-1896) Мопасан(1850-1893) Рембо(1854-1891) Европейски автори от XIX век

6. Българска литература И под турско робство литературният живот не замира – в черкви и манастири се поддържа книжовната традиция. През 17. – 18. век в литературата прониква нов дух, нови идеи – книжовниците се вълнуват от политически, социални и битови въпроси, приобщават българския народ към духа на Просвещението в Европа. Тези нови явления намират най-ярка изява в „История славянобългарска” /1762/ на Паисий Хилендарски – първото произведение на възрожденската литература, което посочва перспективите и задачите в политическия и духовния живот на българите, чертае програмата на Българското възраждане. Паисий Хилендарски дава нова насока на литературата, свързва я с живота и борбите на българите, прави я граждански ангажирана. Всички негови последователи – Софроний Врачански, Неофит Рилски, Емануил Васкидович и др – се водят от тази родолюбива традиция при съэдаването на своите произведения.                

7. Четиридесетте години на 19. век бележат нов етап в българската литература и в културния живот. Развиват се периодичният печат и публицистиката, възражда се интересът към народното творчество. След Кримската война /1853 – 1856/ се появяват произведения с ярки социални и революционни мотиви – Добри Чинтулов, Найден Геров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Стефан Стамболов. Връх във възрожденската ни поезия е лириката на Христо Ботев, създал ненадминати химни на революцията. По това време се налага като литературен жанр поемата – „Горски пътник” на Раковски, „Изворът на Белоногата” на Петко Славейков, „Хайдути” на Ботев. Родоначалник на белетристиката става Васил Друмев с повестта „Нещастна фамилия” /1860/. През 60-те и 70-те години на 19. век  се развива и драмата – „Михал” и „Криворазбраната цивилизация” на Сава Доброплодни, „Иванко, убиецът на Асеня I” на Васил Друмев и др. Появява се нов художествено-публицистичен жанр – фейлетонът. Публицистиката бележи върхове с перото на Славейков, Каравелов, Ботев.