ОРГАНИЗАЦИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА РЕЧ

1. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА РЕЧ

2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА РЕЧ • ПРОЗА, СТИХ, СТИХОВАОРГАНИЗАЦИЯ • ТРОПИ • ФИГУРИ

3. ПРОЗА, СТИХОВА ОРГАНИЗАЦИЯ • ПРОЗА • Прозата е литературна форма на изказ, отличаваща се от другите форми (поезия) с липсата на модели за оформление на текста. • При прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други творчески похвати, поради което се доближава до говоримата реч. • СТИХОВА ОРГАНИЗАЦИЯ • Единството от художествени техники, постигащи хармоничността на текста (предимно на поетическия като най-“направен”).

4. ЕЛЕМЕНТИ НА СТИХОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ • СТИХ– редът в поетическия текст, най-малката единица завършен смисъл. • СТРОФА– два или повече стиха, свързани като изказване на някакво състояние, картина, преживяност, мисъл – като една от подтемите на поетическия текст. В астрофичните текстове отделните смислови цялости се обособяват в различни по големина и структура фрагменти (части от цялото с относителна самостоятелност в него). • РИМА– съзвучие в края на два или повече близки стиха (един от видовете повторителност в поетическия текст) - създава се чрез еднаквостта или близостта в произнасянето на краестишията и мястото на ударението в тях.

5. ВИДОВЕ РИМИ • СПОРЕД МЯСТОТО НА РИМУВАНИТЕ СТИХОВЕ : • СЪСЕДНА • Ти ли си, мале, тъй жално пела, • ти ли си мене три годин клела”; • КРЪСТОСАНА • Тежко, брате, се живее • между глупци неразбрани! • Душата ми в огън тлее, • сърцето ми – в люти рани. • ОБХВАТНА • Сърцето ми е стон. Сърцето ми е зов, • защото аз съм птица устрелена – • на смърт е моята душа ранена, • на смърт ранена от любов.

6. ВИДОВЕ РИМИ • СПОРЕД МЯСТОТО НА УДАРЕНИЯТА В РИМУВАНИТЕ ДУМИ РИМИТЕ СА: • МЪЖКИ • ударението е на последната сричка • (зов-любов); • ЖЕНСКИ • ударението е на предпоследната сричка • (пела-клела) • ДАКТИЛНИ • ударението е на пред-предпоследната сричка • (есенни-песенни)

7. СТИХОСЛОЖЕНИЕ • СИЛАБИЧЕСКО • Унаследено е в литературата от фолклора и се определя от равния брой срички (силаба – сричка) в стиховете, както и от мястото на паузата (цезурата) в тях. Използва го най-вече Ботев, за да приближи звученето на творбите си към песента – един от най-значимите образи в поезията му. • СИЛАБОТОНИЧЕСКО • Обвързва броя на сричките (вече не е задължително да е еднакъв, но обикновено е кратен) с мястото на ударенията (тоника – ударение, акцент) в стиха.

8. ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ НА СТИХОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ • АНАФОРА – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха, чрез което се градира емоцията и се акцентува обектът, към когото се отнася повторението : • Кой не знай Чавдар войвода, • Кой не е слушал за него… • СИНТАКТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ– няколко последователни стиха с един и същ синтактичен строеж, който допълнително ритмизира строфата и градира чувството: • Берете цветя в градина, • късайте бръшлян и здравец, • плетете венци и китки • да кичим глави и пушки. • ОБРАЗЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ– оглеждане, синонимизиране на природно и човешко състояние (среща се и в епическите текстове): • И все по-зловещо небето тъмнее, • и все по се мръщи студената нощ, • и все по-горещо дружината пее, • а буря приглася с нечувана мощ…

9. ТРОПИ • ДУМИ И ИЗРАЗИ С ПРЕНОСНО ЗНАЧЕНИЕ. ЧРЕЗ ТЯХ СЕ ПРОВОКИРА ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ И СЕ РАЗШИРЯВА ХОРИЗОНТА НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗНАЧЕНИЯ НА ОБРАЗИТЕ. • МЕТАФОРА – пренасяне на качества от един предмет или явление върху друг въз основа на някакво сходство или асоциативна връзка: • Над сънния Люлин, прибулен • с воала на здрач тъмносин… • АЛЕГОРИЯ – отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Тя може да се създаде само в завършен текст за разлика от олицетворението, което може да бъде в част от текст. • И тръгна стадо с агнета дребни, • върви и крета от път убито, • та всичко младо под нож да легне…

10. ТРОПИ • МЕТОНИМИЯ – назоваване на предмет или явление с името на друго въз основа на някаква физическа връзка между тях. Метонимията се различава от метафората по това, че образността ѝ произлиза не от съпоставяне на предметите по сходство, а от преименуването им във връзка с близки признаци. • нашите герои, като скали твърди, • желязото срещат с железни си гърди… • Този пример присъстваше в теста на пробните матури, защото в него се срещат три вида художествени техники за създаване на образ – сравнението “като скали твърди”, метонимията “желязото” (вместо “куршумите”), метафората “железни гърди”

11. ТРОПИ • СИНЕКДОХА – представяне на цялото чрез част от него: • …да гледам турчин, че бесней • над бащино ми огнище… • (“На прощаване”, Ботев) • ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата. • Зимата пее свойта зла песен… • (“Обесването на Васил Левски”, Ботев)

12. ТРОПИ • АНТОНОМАСИЯ – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества: • на литературен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота) • на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила) • на историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари) • ЕВФЕМИЗЪМ– буквално означава „говоря вежливо”; разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя.

13. ТРОПИ • СРАВНЕНИЕ– съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н. • ЕПИТЕТ – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта. • ИРОНИЯ – при този троп към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък.

14. ТРОПИ • ХИПЕРБОЛА – преувеличаване на качества и състояния с определена художествена цел: • …песента ще се пронесе • по гори и по долища – • горите ще я подемат, • долища ще я повторят… • МЕЙОЗИС – чрез този троп предмет или предназначението му преднамерено се намалява с художествена цел: • …пред мъничък иконостас • детенце дрипаво се моли… • ЛИТОТА– чрез отрицание преднамерено се намалява, опростява признак на предмета, с цел да се отслаби положителната му оценка. Задължителна употреба на „не” и „няма”. • Не е лошо да си политик. (вместо “хубаво е”)

15. ФИГУРИ НА РЕЧТА • СЪЧЕТАВАНЕ НА ДУМИ ИЛИ ИЗРАЗИ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ ПОСТИГА ОПРЕДЕЛЕН ХУДОЖЕСТВЕН ЕФЕКТ • ГРАДАЦИЯ- натрупване на сродни емоции или състояния във възходящ или низходящ ред: • старци се молят богу горещо, • жените плачат, пищят децата (възходяща) • коли, беси, бие, псува • и глоби народ поробен… (низходяща) • ОКСИМОРОН - Стилна фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности, съвместяване в общ смисъл на думи или изрази с противоположни значения: • Свещена глупост! Векове цели • разум и съвест с нея се борят …

16. ФИГУРИ НА РЕЧТА • АНТИТЕЗА - съпоставяне на две противоположни твърдения, позиции с цел открояване на тази, която има перспектива: • не ти, що си в небесата, • а ти, що си в мене, боже… (”Моята молитва”) • ИНВЕРСИЯ - размяна на обичайните места на частите в изречението с цел изместване на акцента - например от определяемото към определението: • та мойта младост, мале, зелена, • съхне и вехне люто язвена… (”Майце си”) • ГРОТЕСКА - в ежедневния език означава нещо странно, причудливо, фантастично, но и грозно или изопачено и за това е често използвана да показва странни и изкривени форми.

17. МАТЕРИАЛИТЕ ПОДБРА: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ ЦВЕТКОВ; 11 „А” СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” – СЕВЛИЕВО УЧЕБНА 2007/08 ГОДИНА