580 likes | 1.73k Views
ЗА ВАС, ДЕЦА ЛЮБИМИ. /1893-1991/. За вас, деца, любими Да бях небе, разгонила бих вече за вас, деца, и облаци, и мраз. Бих ширнала високо и далече заруменялата зора над вас. ........................................................... Да бях земя, за вас бих напостлала
E N D
ЗА ВАС, ДЕЦА ЛЮБИМИ /1893-1991/
За вас, деца, любими Да бях небе, разгонила бих вече за вас, деца, и облаци, и мраз. Бих ширнала високо и далече заруменялата зора над вас. ........................................................... Да бях земя, за вас бих напостлала изпъстрени със цветове лъки, бих с медовина всеки плод наляла, бих позлатила ручеи, реки. ..............................................................
Тези строфи, извадка от лиричния предговор към стихосбирката “Другарче в пътя” и “Търкулнати годинки” на именитата наша поетеса Елисавета Багряна (1893–1991), разкриват всеодайната обич на авторката към децата, на които посвещава голяма част от своето творчество.
Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) е родена на16 април 1893 г. в София.Тя е първо дете в многолюдното семейство – има шест по-малки братчета и сестричета.Детството й преминава сред домашен уют и шумни игри. Отрано е трябвало да помага в къщната работа и отглеждането на децата.
Момичето расте красиво, будно и дръзко. Обича да пее и рисува, да чете книжки и да декламира стихове на Христо Ботев и Петко Рачов Славейков, а през дългите нощи наблюдава небето с подарения от баща й военен бинокъл. Дори си изработва звездна карта и мечтае да стане агроном.
Но съдбата е решила друго. През 1906-1907 г. семейството й за кратко живее във Велико Търново. Красотата и миналото величие на старопрестолния град отключват поетичните заложби на 14-годишното момиче и там то създава първите си стихотворения.За тези години Багряна си спомня:
“Никога не ще забравя Янтра, хълмовете около нея, целите посипани с диви теменуги, толкова много, че въздухът просто миришеше на диви теменуги... Порази ме не само красотата на града и неговата околност, но и това, че всичко беше свързано с едно славно минало, което говореше от всяка развалина, от всеки камък. Тогава за пръв път почувствах, че обичам тая земя, която е моя родина, обичам нейното минало. Такива бяха и първите ми стихове: младежки, възторжени, романтични.”
1910 г. – завършва Първа софийска девическа гимназия.1910 - 1911 г. – учителства в с. Автане, днешно Недялско, област Ямбол.1911 - 1915 г. – учи славянска филология в Софийския университет.Запознава се и чете произведения на известните автори Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Георги Райчев и др. Самата тя пише стихове.1915 г. – за първи път печати своите стихотворения “Вечерна песен” и “Защо” в сп. “Съвременна мисъл”1915 - 1919 г. – работи като учителка във Враца и Кюстендил.
1924 год. – участва и в периодичните издания за деца. Елисавета Багряна споделя: “В първите години на моето творчество аз пишех само за възрастни. Но когато се омъжих и станах майка, наблюденията, които правех над живота на сина си – неговия растеж, неговите игри, интереси, другарчета, - неусетно ме подтикнаха да пиша за деца. Трябва да призная, че заслуга за това има и редакторът на сп. “Детска радост” Ран Босилек, който настойчиво ме канеше да сътруднича на списанието.”
Общуването със сина й Любомир (роден 1919 г.) открива пред утвърдената вече поетеса един нов вълшебен свят – света на детето. Тя попада под неговото обаяние и черпи вдъхновение от него до края на живота си. С много обич поетесата започва да пише стихотворения за малките, като много от тях са под формата на диалог (“Дете и книга”, “Дете и лястовичка”, “Зимата, пролетта и детето”).
През годините сътворява за децата десетки стихотворения, изпълнени с ведрост, жизнелюбие, оптимизъми безкрайна обич. Първата й стихосбирка “Търкулната годинка” излиза през 1931г. По-късно се появяват “Звездички”, “Другарче в пътя”, “Обичам те, родино”, “Майско утро”, “За вас, деца любими” и др.
Славният художник В ранно утро се пробуди месец май – художник чуден, - към света погледна хитро, грабна четки и палитра, па започна: - шари, шари – клони, клони, стръкове, върхари, синури, поля, дъбрави... ............................................. Стихотворенията в “Търкулната годинка” са разделени в няколко рубрики. Част от тях са изпълнени с жизнерадостни творби, които изразяват вълнението на поетесата при промяната на сезоните (“Малък Сечко и Баба Марта”, “Добре дошли”, “Славният художник”, “Майски дъжд”, “Приказка за есента”, “На пързалката” и мн. др.)
Обичам те, родино! Обичам те, родино, пролет под накита зелен и с пъстри цветя, наболи през първи слънчев ден. Обичам те, когато лято житата позлати и жетва закипи в полята и морно дишаш ти. ............................................ Обичта си към родния дом и родината Елисавета Багряна изразява в стихотворенията “Нашата къща”, “Ти, майко”, “Градинари”, “Вълшебната касичка”, “Обичам те, родино!” и др.
Книгите Редиците ви са безчет, о, книги, - нови, стари, и сякаш викате: - Напред, ний твои сме другари! И аз чета, чета. Пред мен светът се разширява. Чрез вас раста и всеки ден по нещо научавам: ........................................... С голяма обич пише за училището, особено за първокласниците, за книгата (“Първият учебен ден”, “Първите уроци”, “Букварче”, “Слънцето и книгата”, “Книгите” и др.).
Великденски помагачи Станаха рано децата да боядисват яйцата. Мама боите размива, всекиму в канче налива. Любко червената иска, Пешка за синята писка. Гого се вдига на пръсти, жълтата грабва чевръсто. Най-подир за Лиляна само зелена остана. ................................................ Мама отвори вратата, и що да види горката: изпотрошени яйцата, вапсани цели децата. Елисавета Багряна дълбоко почита християнските празници и им посвещава вдъхновени стихотворения (“На Цветница”, “Великденска нощ”, “Великденски помагачи”, “Бъдни вечер”, ”Коледарски песни”, “Молитва” и др.).
Творбите на Елисавета Багряна са любимо четиво на поколения български деца и отдавна са заели достойно място в българската детска литература и читанките за различните класове. Преведени са на повече от 25 езика. Стиховете на Елисавета Багряна са включени в най-престижните европейски и световни поетични антологии.
1969 год. – Елисавета Багряна получава престижната награда “Златен медал на поезията” от Международната асоциация за поезия в Рим, Италия. 1983 год. – става носител на нашата най-престижна награда за художествена литература “Петко Р.Славейков”. 23 март 1991 г. – в София умира любимата поетеса Елисавета Багряна.