Софроний Врачански 1739-1813 г

1. Софроний Врачански1739-1813 г

2. Биография Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика), е роден през 1739 в Котел в семейството на търговец на добитък. Дядо е на княз Стефан Богориди, прадядо на княз Алеко Богориди и княз Никола Богориди. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора през 1770–1775.

3. Биография През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Посещава и манастира "Седемте престола" в Стара планина, който е във Врачанска епархия. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу — 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин — този период е важен за изясняване на целите му като писател.

4. Биография През 1803 г. заминава за Букурещ отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Канонизиран за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.

5. Творческа биография 1765 г. – Преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската черква “Св. Петър и Павел”. 1768 г. – Съставя сборник (дамаскин) от черковни проповеди и др. поучителни текстове, пише “Часословец” (наустница). 1781 г. – Прави втори препис на Паисиевата история. 1802 г. – Съставя два ръкописни сборника наречени Видински. Първият сборник – “Поучение и словосказания на праздников господних”, продължава даманскинската традиция. Съдържа 79 религиозни слова – поучения за празниците, проповедите, откъси от съчинения на класиците на християнската литература, поучителни разкази, едно посвещение и едно послесловие, преведени от църковнатаславянски на “болгарский простий и краткий язик”. Вторият Видински сборник – “Разказии разсъждения”, е съставен предимно от произведения със светско съдържание – поучителни разкази, средновековната повест

6. Творческа биография “Митология Синтипа философа”, басни от Езоп, откъси от книгата на Амвросий Марлиан “Театрум политикум” под заглавие “Философские мудрости”. 1803 г. – Написва “Житие и страдание грешнаго Софрония”, отпечатана едва през 1861 г. от Г. С. Раковски в “Дунавски лебед”, а по-късно в “Периодическо списание”. С нея се поставя началото на българската художествена проза. 1806 г. – Издава Римник сборник с поучителни слова “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който е първата новобългарска печатна книга. Тя дава тласък на българското книгопечатане и съдейства за изграждането на новобългарския книжовен език. 1809 г. – Превежда съчинението “Театрон политикон” (“Гражданское позорище”), което има политко-социален характер.

7. При изработването на презентацията са използвани материали от: • Съвременна българска енциклопедия • Интернет • Изготвил: Живко Попов • от X г клас