Български Композитори класици

1. втора генерация! Български Композитори класици Ивайло, Петър, Веселин, Георги В и Евгени

2. П. Стайнов В. Стоянов М. Големинов Меню П. Владигеров Ф. Кутев Л. Пипков

3. Роден e в Кюстендил.Бащаму, ПетърГолеминов е юрист. Когато е на 7 години, семейството се премества в Горна Джумая (днешенБлагоевград) Вземауроци по теория на музиката при проф. Н. Атанасов. През 1927 г. постъпва в Държавнатамузикална академия в София, където учи цигулка при Т. Торчанов, камерна музика при А. Стоянов и теоретичнимузикалнидисциплини при Д. Христов, Н. Атанасов и др. През 1931-34 г. следва композиция в Париж („Скола канторум"), при известнияфренски композитор и педагог Венсанд'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взимауроци от именития композитор Пол Дюка в „ЕколНормал“. Завършва „Скола Канторум“ съсзлатенмедал Марин Големинов Известно произведение: „Нестинарка“ – балет

4. Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. Казанлък. На 11-годишна възрастзагубванапълнозрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), къдетомузикалнатамударба се проявява за първипът. Тогаваправипървите си композиционниопити. През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещавачастенмузикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършваДрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлъкпрез 1924 г. и създавапървата си значителнатворба - симфоничнатасюитаТракийскитанци. Петко Стайнов Известно произведение: „Тракийски танци“ – сюита

5. Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивнивъзгледи. Родственивръзкисближаватсемейството с ДобриВойников. Музикатазаема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детскитемугодини. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в Държавнатамузикална академия. Там той проявявакачествата си и таланта на пианист с големивъзможности. ЗавършваМузикалната академия като пианист през 1926 година. Веселин Стоянов Известно произведение: „Бай Ганьо“ – сюита

6. Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на ПанайотПипков. Правипървите си музикалниопитипрез 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професорХенрихВизнер и Иван Торчанов. Любомир Пипковнаписвапървиятхимн на ПФК Левскипрез 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. ЗаминавазаПарижпрез 1926 г., където учи в Ecolenormaledemusique: композиция при Пол Дюка, пиано при ИвонЛефебюр. Слушалекциите по история на музиката на Надя Буланже. Презтезигодининаписва „Клавирно трио“, "баладата„Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършваобразованито си с отличие и награда (1932) Любомир Пипков Известно произведение: „Обичам те родино“ – песен

7. ПанчоВладигеров е композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейскипроизход, роден в Швейцария, но прекаралпо-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнатмузикален педагог — сред неговитевъзпитанициса много българскикомпозитори и световноизвестнипианистикатоАлексиВайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912 — 1932) Владигеровпечеликато композитор два пътиМенделсоновата награда. Първияпъття е за „Концерт за пиано и оркестърNr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломирасветовноизвестниятдиригентХерберт фон Караян), a вторияпътВладигероввзиманаградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирнияцикъл „Десетимпресии“ (1920). Панчо Владигеров Известно произведение: „Вардар“ – рапсодия

8. Филип КутевТенев е български композитор и диригент, създател на най-големиябългарскифолклоренансамбъл, койтоднес носи неговотоиме. Роден е в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършвамузикално училище (1926) и Педагогическияфакултет на Консерваторията (1930). Работикатокапелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-ти пехотен полк в София. През1935 година пише "Българска рапсодия" Филип Кутев Известно произведение: „Димянинка“ – преработка